Алберто Анджела
Imperium. Пътешествието на една монета из Римската империя (124)

Всичко е готово в „боксовете“

Зад вратите кочияши и колесници се приготвят за тръгване. Това тук е друг свят. Представлява обширно равно място, където кипи бурна дейност. Коняри бързо водят конете за юздите, квадриги отиват да заемат позиция. Други чакат в пълна готовност. На едно място кочияш си слага кожена каска, малко по-нататък друг за пореден път слуша от своя началник каква е стратегията на отбора при надбягването. Както във Формула 1 служителите за последен път оглеждат болидите, за да се уверят в техническата им изправност, така и тук едни проверяват дали каишите и юздите са добре закрепени, други повдигат колесницата и завъртат колелото, за да видят дали не се криви и дали няма триене.

Две квадриги твърде много са се приближили една срещу друга и жребците проявяват раздразнителност, принуждавайки мъжете с мъка да отдалечат колесниците. Напрежението на тези коне контрастира с пълното спокойствие на резервните, завързани до много дълга стена.

Всяка конюшня притежава десетки коне за различните надбягвания, включително и „резервни“, за да заменят пострадалите. Разполага и с малка войска от помощници, готови да поправят, заменят, заковат всеки детайл от квадригата, да наглеждат животните и кочияша, така че да превърнат всичко в машина за победа.

Ключовата фигура е morator, конярят, който се грижи за доброто протичане на игрите, като успокоява конете, гали ги, дори спи при тях. На това място конярите се разпознават лесно, защото са винаги близо до животните, до последния момент повдигат краката им, за да проверят копитата (съществен детайл, тъй като в тази епоха подковаването не е познато), или държат здраво муцуните им, шепнейки им успокояващи думи. За тях конете са като деца.

Вниманието ни е привлечено от мъж с обсипани със златни пръстени ръце, нагизден с луксозни дрехи и следван от върволица сътрудници. Спрял се е с някакъв кочияш, който го слуша с наведена глава и каска в ръката в знак на уважение. Това е dominus factionis, господарят. Всеки отбор има такъв. Бихме могли да го сравним с президента на отбор по футбол или на Формула 1. Става въпрос за човек, свикнал да управлява парите (днес бихме го определили като способен предприемач), с големи интереси зад гърба си, както внушава Фик Мейер в книгата си „Светът на Бен Хур“. Освен да държи юздите на своята конюшня, той успява да притисне организатора на надбягванията, като му иска големи суми за участието на отбора си. Но това е само една от сделките, които се сключват около състезанията. Много други „тайни“ свързват кочияшите и хората от „щаба“.