Алберто Анджела
Imperium. Пътешествието на една монета из Римската империя (117)

Откъде идва мраморът на Циркус Максимус

Има още много незаети сектори и белотата на мрамора заслепява всеки, който се опита да плъзне поглед по редовете. В този момент Циркусът, по думите на един стар човек, пристрастен към надбягванията, който току-що е седнал до нас, е „гол“ като къпеща се Венера. Всъщност по красота и белота той напомня мраморните статуи на богинята, с които са украсени термите. И също като Венера и той постепенно „се облича“ с туниките, тъканите и цветовете на своите зрители.

Да, наблюдавайки „кожата“ от снежнобял камък, е естествено да си зададем въпроса кой е доставил мрамора за всички тези скамейки, за колоните, за капителите? Никога няма да разберем.

Знаем обаче къде е живял един от доставчиците на мрамор за Циркус Максимус. Археолозите са установили, че къщата му е била в Луна (днес Луни), римски град на лигурийския бряг, близо до Ла Специя. Днес от този град са останали само безмълвни руини, които изникват от полето и са посещавани преди всичко от чуждестранни туристи. Това е жалко, защото градът е много интересен с останките си от амфитеатър, форум (където наскоро бе открито малко „съкровище“ от златни монети, скрито преди вражеска атака) и няколко вили на много богати римляни.

Именно от пода на една от тези вили археолозите са извадили на бял свят мозайка, която изобразява Циркус Максимус, гледан отвисоко, със стъпалата седалки и мраморното им покритие. Това е едно от малкото изображения, стигнали до нас от онова време.

Собственикът на вилата почти със сигурност е търгувал на едро с мрамор (прочутите мраморни кариери, използвани и от Микеланджело, са недалеч оттук) и се хвалел много, че е един от главните доставчици на мрамор за Циркуса. Дотолкова, че го е изобразил на тази мозайка. Това не е нещо изключително — богатите често изобразявали на мозайките източника на своето богатство (търговия с вино с животни за Колизеума и т.н.).

За да подчертаят своето могъщество, обичали да правят и друго — да показват на всички изобразено върху прекрасна мозайка голямо събитие или представление, което „са подарили“ на общността. Ако например някой е организирал ден със сражения с гладиатори на арената, той нареждал да се изобрази събитието с много ранени и убити, както и да се изпишат имена на известни шампиони. Това, което на нас ни изглежда като сеч (вие бихте ли нарисували на пода на вашия хол фигурите на мъже, които се намушкват с ножове, дири от кръв, умиращи хора и трупове?), в онази епоха е било „медал“ за семейството, подарък, който са направили от собствения си джоб на града, очевидно за да спечелят влияние.

Ето, общо взето, откъде идват тези прекрасни мозайки на гладиатори, на които се любуваме в музеите. Същото важи и за състезанията с колесници. Дори развитието на състезанието, което ще проследим сега, е представено на точно такива мозайки, намерени в някои вили като тази от Пиаца Армерина в Сицилия. Всъщност, колкото и странно да изглежда, до нас не е достигнало никакво пълно описание на надбягванията в Циркус Максимус. Единствено „фотографиите“ от камък (заедно с барелефите, декорациите на лампите, на саркофазите и др.) ни показват как са протичали тези прочути надбягвания.