Алберто Анджела
Imperium. Пътешествието на една монета из Римската империя (110)

Тук са били похитени сабинянките

Огромните арки на Циркус Максимус приличат на множество зинали усти на чудовище, което поглъща хората. Това чудовище има „очи“, които правят още по-страшни захапките му. Това са грамадните квадратни прозорци на двата горни етажа.

На синкавата светлина, която предхожда зората, цветовете още не личат. Всичко е толкова призрачно… Усеща се само строгата величественост на Циркус Максимус, тъмни арки и светли пиластри се редуват в продължение на половин километър. Очевидно се намираме на извитата част на постройката и пред очите ни се простира едната й страна, права, подобна на огромна административна сграда.

Усещането е невероятно. Как са изградили такава конструкция мастодонт? Намираме се в Античността, а това е и ще остане най-големият стадион, или ако щете, спортно съоръжение, изградено някога от човека и побиращо най-много хора. Дори в съвременната епоха не е построено нещо толкова огромно.

Циркус Максимус е тясно свързан с историята на Рим. Искате ли да знаете къде се е случило похищението на сабинянките? Точно тук. Според легендата Ромул, първият римски цар, организирал надбягвания с колесници и поканил мъжете сабини с единствената цел да приспи вниманието им, после отвлякъл жените им… Естествено, става въпрос за легенда, но любовта към надбягванията с колесници е реалност — Рим се е пристрастил към тях още от началото на своята история. В очите на първите му жители тази обширна и дълга долина между Палатинския и Авентинския хълм (наречена Мурция) изглеждала като дар от боговете, идеална сцена за състезания. Достатъчно било да се очертае пистата. Но имало проблем — малък поток вода пресичал зоната. Разрешението било намерено около 600 г. пр.Хр. от Тарквиний Приск, четвъртият цар на Рим, който „канализирал“ потока и построил първата арена за надбягвания с колесници и коне.

Нещо любопитно — от този канал произлязъл друг един, който обикалял пистата като ров на средновековен замък. Бил широк три метра и също толкова дълбок. За какво служел? Да пречи на зверовете да се нахвърлят върху зрителите. Всъщност първоначално Циркус Максимус бил използван за всички представления в Рим, не само за надбягванията с коне, а и за битките между гладиаторите, борбите със зверовете, театралните спектакли и т.н.

Когато още ги нямало Колизеума и другите големи структури за забавления, Циркус Максимус бил голямото пространство, предназначено за всички масови прояви в Рим. Съвсем „модерна“ концепция, която ние сме усвоили, като провеждаме в стадионите на нашите градове атлетически състезания, футболни мачове, организираме рокконцерти, представления, митинги…

Няма защо да се чудим следователно, че това място е било за римлянина още по-важно и вълнуващо от Колизеума. Там винаги се случвало нещо. Няколко дни отделяли едно събитие от следващото. Арената била истинското „място за развлечения“ в столицата на Римската империя.

И може би точно поради тази причина за владетелите и администраторите на Рим от Циркус Максимус имало и друга полза. Със сигурност сте чували израза panem et circenses. Това е прочута фраза на поета Ювенал, която изразявала много просто схващане: „Дай на народа хляб и зрелища [надбягвания на арената] и няма да имаш проблеми“. Политиката на щедро даруване (хляб, вино и т.н.) и развлечения се радвала на голямо одобрение сред народа и отвличала общественото внимание от управлението. И императорите знаели добре това. Следователно тази огромна постройка била и важен инструмент за запазване устойчивостта на властта.

По всички тези причини (страст на народа, „политическа“ употреба, но и невероятна машина за въртене на парите, както ще видим след малко) Циркус Максимус бил използван без прекъсване (въпреки че претърпял някакви модификации, разкрасявания, реставрации) в продължение на векове. Знаете ли колко? Хиляда и двеста години!

Всъщност първото надбягване с колесници се провело някъде към 600 г. пр.Хр., последното в 549 г. сл.Хр. при управлението на готския крал Тотила.

Можете ли да си представите стадион, използван без прекъсване хиляда и двеста години? Все едно днес да гледаме мач на стадион, построен от Карл Велики.

Дори тези малко на брой данни позволяват да се разбере изключителността на Циркус Максимус. Древните римляни обаче не го наричали така. За тях бил просто Circus^[1]. И това ни връща отново при тълпата, която се трупа под арките му в ледената утрин. Какво е накарало всички тези хора да дойдат тук в толкова странен час?