Алберто Анджела
Imperium. Пътешествието на една монета из Римската империя (106)

Дворецът на римските императори

Двамата преторианци се намират пред огромна сграда с много мрамор, колони и статуи. Размерите й са като на катедрала. И все пак това е само началото на императорския дворец…

Тази невероятна структура била построена от Домициан в края на I в. сл.Хр. (Тиберий започнал да строи, но на по-малка площ).

Неговият архитект, Рабирий, имал печеливша идея — разделил двореца на две части. Една обществена, където императорът „работел“, друга частна, където живеел и си почивал. Очевидно и двете не били лишени от лукс.

Вървим след двамата войници, които влизат под една колонада. Първо виждаме караулно помещение на преторианци, зала, днес назовавана с термина „ларариум“^[1], която в действителност е нещо като малка казарма със стена в дъното, покрита с окачени в редици копия и мечове. Истински оръжеен склад. Това е стаята, откъдето се контролира влизането в сградата.

Двамата сега са облечени в тоги. Тогата е задължителна в двореца точно както са днес костюмът и вратовръзката, когато се влиза в Квиринала^[2], в сената или в парламента.

После началникът отваря една врата и кани младия преторианец да влезе пръв. Прави го с усмивка, защото знае какъв ефект ще произведе гледката върху двайсетгодишното момче. Младежът прекрачва прага и онемява. Влязъл е в голямата зала, където императорът приема. Това е залата с трона. Погледът му се лута из внушителното и прекрасно място — усещането е същото, което изпитваме днес, когато влезем в базиликата „Свети Петър“. Помещението е изключително високо и цялото облицовано със скъп мрамор.

Отстрани младежът вижда редица от великолепни колони от мрамор с пурпурни жилки и стени, покрити с полихромен мрамор. Навсякъде има ниши със статуи от черен базалт. Веднага разпознава две от тях — представляват Херкулес и Аполон (те ще бъдат намерени в осемнайсети век и днес могат да се видят в Археологическия музей на Парма). Мястото се отличава с тържествено великолепие. Младежът инстинктивно вдига поглед нагоре. И вижда втора редица колони с арки, облицовани с панели от многоцветен мрамор. И още по-нагоре — големи прозорци, от които проникват снопове светлина.

Таванът, който вероятно надвишава 20 метра височина, е на кесони и се поддържа от подредена „гора“ от покривни сглобове. Отдолу не се вижда ясно, но като че ли са от позлатено дърво и представляват невероятен шедьовър, изваян от най-способните майстори на епохата.

Младежът продължава да върви напред. Като оглупял е. Залата достига 40 метра дължина и е широка малко повече от 30 (следователно е дори по-голяма от прочутия „Салон на кирасирите“ в Квиринала, където се провеждат разговорите на президента с най-многобройната публика…).

Сега погледът му се отправя към земята. Подът представлява обширна шахматна дъска от мраморни квадрати, големи колкото маси за хранене, във вътрешността на които се редуват зелени дискове, червени квадрати и т.н. Прилича на строй на мраморен легион.

Младият преторианец се е спрял върху остров от светлина, идваща от прозорците. Тялото му изглежда обгърнато от искряща аура, която контрастира с полумрака на нишите наоколо. Пред него е полукръглата абсида с мраморен подиум. На върха е тронът на император Траян… Следователно тук сяда и командва най-могъщият човек на света, оттук раздава правосъдие. Момчето замръзва.

От известно време тронът не е използван, защото Траян е далеч оттук, на Изток, води война срещу партите, азиатските врагове.

Но когато е в Рим, се намира точно в тази аула, където се провеждат аудиенциите, срещите с посланичествата и salutationes^[3] на императора. Ако Рим е сърцето на империята, това тук е сърцето на Рим и следователно на всичко. Побиват ни тръпки, като си помислим колко много история се е създавала тук, колко много решения са взети точно на това място. Решения, с които сега се запознаваме, като разгърнем историческите книги или учебниците…

Тази зала не е само голям архитектурен шедьовър, тя е и политически „инструмент“. Замислена е така, щото още при първия поглед да показва мощта и богатството на империята. Тук чуждестранните делегации, заслепени от измеренията и великолепието на помещенията, ще бъдат приемани от императорите в продължение на почти три века.

Двамата продължават обиколката.

Отваря се врата и се появява голям двор, заобиколен от колони от жълт античен мрамор. Почти цялата площ на двора е заета от обширен квадратен басейн, в чийто център блика фонтан.

Естествено, началникът обяснява на младежа задълженията му, информира го за вътрешните правила, за смените и т.н., но момчето е много разсеяно. Заобикалят фонтана и минават през друга врата. Ето я трапезарията на императора. Същата като тронната зала по форма, мрамори и украса, но малко по-малка. Тази зала на триклиниума, наречена Cenatio Iovis^[4], си сменя температурата според сезоните. Под пода от цветен мрамор има празни пространства, където през зимата се пуска топъл въздух, като в термите. А през лятото помещението се освежава от два нимфеума с фонтани, към които се отварят широки прозорци от двете страни на залата. Траян се храни, излегнат във вътрешността на голяма полукръгла ниша върху подиум.