Алберто Анджела
Imperium. Пътешествието на една монета из Римската империя (104)

Преторианецът

На следващата сутрин Марк влиза в един дюкян. Има нужда от нова туника. Неговата се е замърсила при пренасянето на онази торба — била е изцапана с нещо мазно. Туниките приличат на тениски, дълги до коленете. Изборът е голям. Има един факт, който смайва. Виждат се купчини туники, очевидно изработени серийно. Те са плод на труда на много работници и роби и направата им заема средата между занаятчийството и полуиндустриалното производство. Марк пробва няколко, обслужван от собственика, готов да му помогне да опъне плата там, където прави гънки. Тази, която избира, е обикновена, без цветни ивици или украси, подобна е на дрехите, които носят много от жителите на Рим. Тя е от необработен лен и когато я облича, усеща, че му „боде“. Ще трябва известно време, докато омекне и стане по-приятна за носене. Заплаща за нея 15 сестерции (около 30 евро) и си тръгва, излизайки на осветената от утринното слънце улица. Нашата сестерция отново е сменила собственика си. Сега се намира в мрака на касата на магазина заедно с много други монети, всяка с изминат дълъг път, всяка с много истории и любопитни случки за разказване. Които никой никога не ще узнае.

Не минава много обаче и сестерцията ни отново тръгва благодарение на друг клиент, дошъл да купи няколко subligaria, тоест римски „гащи“ — това са меки препаски от лен, които загръщат кръста и минават после между краката, като обхващат интимните части.

На следващата сутрин монетата е в своя нов собственик, който я върти нервно в ръцете си. Името на човека е Гай Прокулей Руф. Неговото семейство произхожда от Испания, по-точно от Астурика Августа (днешната Асторга). Гай се готви да постъпва на нова работа след период на подготовка. Облечен е като войник, но не е легионер, който да защитава границите на империята, а е част от корпуса, охраняващ „сърцето“. Той е преторианец. И от този ден ще служи в двореца на императора на Палатинския хълм.

Преторианците не са обичани от всички. Най-малко от другите войници, легионерите на страж по границите. Причината е проста. Те не служат в някой забутан край на империята, а в града с най-богат живот и най-много удоволствия, Рим. Не рискуват всеки ден да бъдат убити от някой варварин. Не страдат от студа в чужд край, далече от дома. И въпреки това заплащането им е по-високо от това на легионерите (които получават едва сто сестерции на месец, тоест около 200 евро). Служат по-кратко време (шестнайсет години срещу двайсет и пет), имат по-големи привилегии в момента на уволнението, по-добри възможности да бъдат повишавани. Ако дойде нов император (който трябва да спечели благоволението на своите „телохранители“), получават добри възнаграждения в пари. Има достатъчно причини техните покрити с белези колеги да ги гледат с високомерие и завист, ако не и с омраза. Така е и с населението, което не ги обича, въпреки че се съобразява с тях заради властта им. Всъщност те са много силни на политическо ниво. Преди всичко защото често са въвличани в интриги, съпътстващи падането на един император и възкачването на трона на новия.

Това не означава, че никога не се сражават. Когато императорът тръгне в някаква кампания, преторианците го следват. Но не всички. От десетте кохорти, разположени в Рим, една малка част остава като охрана на дворците и на императорската собственост. Именно от тях е новият преторианец.

Мъжът е пристигнал на разсъмване и колегите му са го накарали да чака в малка служебна стая, помещението на стражата, където сега се разхожда нервно. Не може да влезе преди края на смяната. Правилникът се прилага стриктно. После чува приближаващи се крачки. Вратата се отваря и на слънчевата светлина се откроява фигурата на преторианец в парадна униформа. Това е неговият пряк началник. Току-що е дал команда за смяна на караула и с искрящия си шлем със златна украса и с „грива“ от кичури от съвсем бели щраусови пера изглежда още по-висок. Всъщност преторианците приличат на нашите кирасири^[1] — високи, с униформа, която поразява с елегантността си. Цветовете са снежнобели — туниката блести от белота, за разлика от червената на легионерите, бяла е и subarmalis vestis. Какво представлява тя? Спомняте ли си онези широки и плоски ресни в края на „поличката“ на статуите на римските пълководци? Въпросната поличка е всъщност долната част на подплатена кожена куртка с къси ръкави, която се слага под ризницата. Подплатата предпазва тялото от триенето на метала на ризницата и омекотява ударите в битка.

За преторианците тази бяла униформа е символ на чистота. Естествено, оръжията са традиционните — меч, кинжал, копие и щит. И именно върху щита е изобразен техният символ — скорпионът… Защо точно скорпионът? Като се има предвид репутацията им, изборът на отровно животно не изглежда най-подходящият. Всъщност той напомня за важна реорганизация на преторианската гвардия, извършена от Тиберий под… знака на Скорпиона (през месец юни).

След необходимите официални представяния началникът си сваля парадното въоръжение, окачва го в шкафче в помещението на стражата и придружава току-що приетия новобранец при неговата първа обиколка на императорския дворец.

Благодарение на този нов „собственик“ на сестерцията сега ще огледаме резиденцията на римските императори. Това е наистина мястото, където са живеели и откъдето са командвали най-могъщите мъже на Античността. То е римското съответствие на Белия дом.

Докато ги следваме, се питаме защо от всички хълмове на Рим е бил избран именно Палатинският?