Алберто Анджела
Imperium. Пътешествието на една монета из Римската империя (102)

Как да бъдат задоволени всички (или почти)

Това е една от изненадите на Рим. Всеки месец се раздават безплатно около 35 килограма зърно, тоест пет modii (един modius съответства на около шест-седем килограма). Не всички обаче имат право на тази „социална помощ“. Мъжът трябва да фигурира в официалните списъци, в които не са включени жени и деца. Изискванията са прости — мъжът трябва да е римски гражданин и да е жител на Рим. В такъв случай той е част от accipientes, тоест ползващите тези безплатни дажби. Дават му дървена или оловна карта, на която е издълбано не само неговото име, но и номерът на арката, където ще става раздаването, и определеният за него ден. Това е работеща система за подпомагане на хората, които имат право на тези дажби — 200 000. Всъщност всеки ден пред всяка една от арките ще се представя група от 150 души, по същия начин на следващия ден и т.н.

Подобни бройки предизвикват световъртеж и изискват изключително ефикасна административна и организационна структура. Тази структура се нарича аноната. Начело на нея стои префект (praefectus annonae), който трябва да контролира всичко. Той е истински „Министър на Зърното“. А работата му не е лесна — трябва не само да разпределя, но преди това да намери жито в империята, да организира докарването му в Рим и да го складира в специални сгради, за да го раздава после.

Аноната гарантира на римския гражданин задоволяването на неговата всекидневна нужда от хляб.

Всичко започнало в първите месеци на републиката. Житото било докарвано в Рим от близките околности. Първоначално нямало безплатни дажби, а така както се прави днес с петрола, в града се натрупвали стратегически резерви, за да се използват в случай на недостиг или за да се смъкне цената на хляба, когато се е вдигнала прекалено много.

В началото зърното се продавало на „политическа“ цена, много по-ниска от тази на пазара. После, през 58 г. пр.Хр., законът Lex Clodia Frumentaria^[1] постановил да се дава безплатно на всички граждани на Рим (предимно на по-малко заможните). Изключени били сенаторите, които със сигурност нямали нужда, и членовете на кавалерийското съсловие, и те много богати (първите били предимно поземлени собственици, а вторите се занимавали с предприемачество).

Това означава, че всяка година е трябвало да се разпределя жито на 300 000 души. После този брой бил сведен до 200 000.

Опашката напредва, макар и бавно. Служителите от аноната са много добре организирани. Междувременно чакащите си говорят смеят се, има такива, които се опитват да си „спечелят“ покана за вечеря (една от любимите дейности по улиците на Рим). Ние пък си правим някакви сметки и имаме въпрос. Ако хората, които трябва да се изхранват с 35 килограма жито на месец, са 200 000, това означава 84 000 тона зърно на година. Откъде се взима цялото това количество? Около Рим не видяхме толкова огромни поля с жито. Нито в останалата част на Италия.