Алберто Анджела
Imperium. Пътешествието на една монета из Римската империя (101)

Безплатен хляб за всички (или почти за всички)

Монетата е сменила собственика си. Сега е в кесията на един от clientes на dominus — получил я е като sportula, тоест дар от влиятелния господин, който прави това всяка сутрин със своите clientes, като понякога ги дарява с храна, понякога с пари.

Следваме този мъж по улиците на Рим. Трябва да е на двайсет и пет години. Казва се Марк. Така го нарече един бръснар, когато мина пред дюкяна му.

Сега върви покрай стената, която се опира до театъра на Балб. Той е един от трите големи театри на Рим. За да бъдем точни, този е най-малкият, понеже може да приюти само 7700 души. Но за римляните е малка съкровищница, защото е най-украсеният. Всички например ще ви препоръчат да видите вътре в театъра шестте малки колони от оникс, черни и лъскави, истински шедьоври на природата… и на скулптурното изкуство, като се има предвид крехкостта им.

Но човекът ни най-малко не се интересува от театъра, а продължава забързано нататък. Забелязваме, че в едната му ръка се люлее празна торба… Защо? За какво му е? И къде отива? Ще се постараем да разберем.

В края на улицата, на ъгъла, сгушил се на земята просяк протяга ръка към минувача, но напразно. Просякът неслучайно се е разположил на това място. Трябвало е да се бори, за да го заеме, защото е стратегическо за измолване на подаяния. Досега не сме забелязали, но по пътя има много други просяци, седнали или облегнали се на стените. Това са отчаяни хора. Някои приличат направо на купчина парцали. Виждат се и жени със съвсем малки деца. Лицата им са мръсни и изпити. Това са гладни хора. Но мъжът не ги удостоява и с един поглед. Винаги са много, когато идва тук, не може да ги задоволи всички.

След като минава през един вход, излиза на голям площад, където се е събрала малка тълпа. Сигурно са повече от сто души, всички с торби в ръце като неговата. Застанали са подредени в индианска нишка. Сякаш гледаме опашка на гишето за билети за важно представление. Всъщност тя започва от колонадата на голяма сграда. Не знаем какво има там горе.

Мъжът застава на опашката. Мъчим се да разберем какви са хората пред него. Те са много различни, не изглежда да има нещо, което да ги обединява. Като се изключи празната торба. Има стари и млади, руси и къдрави, слаби и дебели… общо взето, истинска представителна извадка на жителите от мъжки пол на Рим. Ето, това — да, няма жени. Следователно трябва да е някаква административна практика, от която жените са изключени… И е точно така — мнозина държат в ръка „легитимация“ от дърво или олово.

Да обобщим това, което сме видели — празна торба, всички на опашка, „лична карта“ и толкова различни мъже навън… Сещаме се — трябва да е мястото, където се раздава безплатно жито, така нареченото frumentatio! Не минава много време и виждаме да слиза по стълбите стар мъж, който носи пълна торба, подпомогнат от внука си. От малка дупчица падат от време на време зърна, които предизвикват яростна борба между бедняците, веднага щом двамата излизат на пътя.