Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Impero. Viaggio nell’Impero di Roma seguendo una moneta, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Историография
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 6гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
danchog(2014 г.)

Издание:

Автор: Алберто Анджела

Заглавие: Imperium

Преводач: Юдит Филипова

Език, от който е преведено: италиански

Издание: първо

Издател: ИК „Колибри“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Тип: Историография

Националност: италианска

Печатница: „Симолини“

Излязла от печат: 20 януари 2014

Редактор: Росица Ташева

Художник: Стефан Касъров

Коректор: Донка Дончева

ISBN: 978-619-150-257-8

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7025

История

  1. —Добавяне

Къде и как се ухажва в Античен Рим

Както във всички градове, включително модерните, така и в Древен Рим едно нещо са обществените сгради, храмовете и шедьоврите на изкуството, друго е обикновеният живот, който тече около тях. И днес, когато попитате коя е най-приятната част на града, където да отидете да хапнете вечерта, ще ви посочат квартал с ресторантчета и заведения, чиято география не съответства на тази с паметниците.

Всички места, които посещаваме, очевидно са част и от друга география, например тази на… ухажването.

Никога нямаше да го разберем, ако не ни го бяха посочили античните автори. Всъщност след две хиляди години как биха могли хората да знаят, че Латинският квартал в Париж или Монмартр са някои от местата, където има най-много туристи и двойки, които търсят „атмосфера“ или пейзажи за снимане, ако не се намери някой документ, гид или разказ, който да ги упъти? Стените и немите планове на къщите, открити от археолозите в Рим, не ни казват кое е идеалното място, от което се виждат залезите над Рим, нито къде да се отиде, за да се привлече вниманието на някоя девойка. Но римските поети — да. По-специално Овидий в своето произведение Ars amatoria ни разкрива местата, където е най-лесно да… ухажваш момиче!

Според него Рим е пълен с красиви жени.

… колкото звезди има на небето,

също толкова жени ти предлага твоят Рим…

Ако някога те обхване желание за нежност,

веднага ще забележиш някое невинно момиче;

ако искаш млада жена, хиляди млади

ще ти харесат, няма да знаеш коя да избереш;

ако пък ти се прище по-зряла,

вече опитна, вярвай ми,

цяла армия ще имаш само за теб…

Съветите на Овидий сякаш говорят за някаква готовност за любов у Римските жени, преди всичко зрелите… Няма да узнаем никога доколко всичко това отговаря на действителността. Но учудва точността на „географските“ указания. Авторът подсказва на мъжа да отиде под Колонадите на Помпей, но и под тези на Ливия и на Аполон където има произведения на изкуството („украсени от древни платна“). Изкуството и спокойствието са много предпочитани от жените в хаотичен град като Рим. Форумът на Цезар също е идеално място според него, до храма на Венера, близо до един фонтан. После добавя и храм с египетски култ, храма на Изида. Защо? Според Овидий защото бил много посещаван от жените, които отивали там преди всичко за плодовитост. Твърде циничен избор за един latin lover

След това идва театърът. Поетът смята театрите за истински „ловен резерват“ за ухажорите.

Там можеш да задоволиш всеки каприз.

Ще намериш всичко: любов и шега,

онази, на която ще се наслаждаваш само веднъж,

онази, която си струва да задържиш.

Без съмнение „мачистко“ мнение, каквото, общо взето, е обществото на античния свят…

Според Овидий много жени ходят на театър, тъй като той е едно от местата за светски живот в Рим. Поетът твърди, че те го посещават, за да гледат, разбира се, но и за да бъдат гледани…

Както, носейки заедно храната,

вървят напред-назад в строй мравките,

… така цялата нагиздена тича към игрите

жената, там където тълпата е голяма.

И колко много са! На мен често ми се случва

да не знам коя да избера. Да гледа

идва жената и да бъде гледана.

Но стадионът за надбягванията с колесници е може би мястото, което предлага повече възможности, защото има тълпа, има блъсканица, не е необходимо да се плете мрежа от послания с очи и жестове, както в театъра, може дори да се седне до някоя жена и нещата… са много по-директни.

Овидий дава множество съвети как „да се прелъстява“ на Циркус Максимус. Днес те ни карат да се усмихваме заради наивната им хитрост, но са наистина интересни, защото ни описват свят, който вече не съществува. Ето кратък списък, направен по произведението му.

— Използвай най-чаканите надбягвания с най-известните коне. Стадионът е препълнен и това предлага немалко предимства и възможности. И не е необходимо да прибягваш до знаци и сигнали, изпратени тайно с пръстите.

— Най-важното е да седнеш бързо до жената, която смяташ да ухажваш.

— Приближи се колкото може повече до нея, възползвайки се от това, че местата са тесни, и се помъчи да осъществиш физически контакт — близостта помага.

— Намери извинение за започване на разговор (думите на глашатая на арената винаги дават прекрасни поводи).

— Разбери коя конюшня или кон подкрепя момичето, за да се присъединиш към нея и да ликуваш заедно с нея.

— Бъди много грижовен кавалер — нагласявай възглавницата й, приспособи нещо, за да й вееш, когато е горещо, намери дървена табуретка, за да я сложиш под краката й, и внимавай този, който седи отзад на по-горната редица, да не притиска колената си в гърба й.

— Намери хиляди извинения, така че да я помилваш или докоснеш по някакъв начин. Например повдигни дрехата й и я изтръскай от прахта (истинска или въображаема), вдигната от колесниците.

— Повдигни края на туниката или на наметалото й, уж за да не се изцапа, като се влачи по земята… Ако момичето не се възпротиви, ще можеш да погледнеш краката й!

Общо взето, всеки предлог е добър… или, както подчертава самият Овидий, „достатъчни са съвсем малки неща, за да плениш лекомислените души. За мнозина се е оказало полезно да допреш възглавницата с услужлива ръка“…

Естествено, ще добавим ние, ухажването функционира единствено ако от другата страна има съответното желание — мъжът само привидно е „ловец“, в действителност жената е тази, която „се оставя да бъде уловена“ и която „лови“…