Алберто Анджела
Imperium. Пътешествието на една монета из Римската империя (1)

Въведение

Погледнете карта на Римската империя от времето на нейната най-голяма експанзия. Това, което поразява най-много, е обширността й. Простира се от Шотландия до Кувейт, от Португалия до Армения.

Какъв е бил животът тогава? Какви хора са обитавали градовете й? Как са успели римляните да създадат такава огромна държава, обединявайки толкова различни народи и страни?

Целта ми е именно тази — да ви поведа на голямо пътешествие из Римската империя и да се постарая да отговоря на всичките ви въпроси.

Книгата, която държите в ръце, е нещо като продължение на предишната, „Един ден в Древен Рим“, в която се изследваше всекидневието на Вечния град, час по час, в един типичен ден — бях предложил той да е вторник по времето на император Траян.

Сега, в тази нова книга, си представете, че ставате на следващата сутрин, сряда, и заминавате на пътешествие — прекосявате цялата Римска империя и усещате атмосферата на местата, през които минавате. Долавяте миризмите в тесните улички на Александрия, парфюмите на знатните госпожи, излезли на разходка в Милано, чувате чукането в каменоделските работилници в Атина, наблюдавате оцветените щитове на легионерите, тръгнали на поход в Германия, рисунките по телата на варварите от най-северните предели на Шотландия…

Какъв разказвателен механизъм би могъл да се приложи, за да се предприеме такова пътешествие?

Помислих си за една монета. Една сестерция по-точно. Ако човек проследи пътя й, докато преминава от ръка в ръка, на теория е възможно за няколко години (дори само за три) да достигне навсякъде в империята. И нещо още по-важно, ако последваме хората, които един след друг стават притежатели на монетата, можем да открием техните лица, техните усещания, техния свят, домовете им, начина им на живот, навиците им и правилата им на поведение.

Така ще преминем от ръцете на легионер в тези на земевладелец, от тези на роб в тези на хирург, който се опитва да спаси дете при много деликатна операция, от ръцете на богат търговец на garum^[1] (прочутия сос, толкова обичан от римляните) в тези на проститутка, от тези на певица, която рискува да умре при корабокрушение в Средиземно море, в тези на моряк… в тези на императора. И в много други.

Очевидно пътешествието е хипотетично, но напълно възможно. Хората, които ще срещнете, с малки изключения, действително са съществували в този период и почти винаги по тези места. Имената им са истински и те реално са изпълнявали посочените професии и занаяти. Това, което знаем за тях, е плод на дългогодишна изследователска работа върху надгробни паметници, надписи и древни текстове. На много от тях познаваме дори и лицата благодарение на художествените произведения, които са ги увековечили, като невероятната колекция на така наречените „портрети от Фаюм“^[2]. Намерени от археолозите в една област на Египет и произхождащи от първите векове след Христа, точно през периода на нашето пътешествие, те изглеждат като фотографии, направени от някой Оливиеро Тоскани^[3] на Античността. Били на обикновени хора, окачвали се в домовете и се поставяли след смъртта върху мумиите им. Точно от тях са вдъхновени много от персонажите в тази книга.

И точно техните лица, древни и същевременно близки, ще срещнем като чрез магия по улиците на един град, в сокаците на някое пристанище, или на корабния мостик. Искрата, която ще доловим в погледите им, ще ни разкрие малък отрязък от културата и ежедневието на епохата.

По същия начин всички реплики, които ще чуете да произнасят някои римляни, са в повечето случаи „оригинални“, произлизат от произведения на прочути латински автори като Марциал, Ювенал, Овидий…

Моето намерение бе да дам колкото се може по-вярна представа за епохата, за хората и за местата. Ако например в Лептис Магна в Северна Африка по времето на Траян не са съществували още големите терми (построени само няколко години след това от Адриан), няма да ги видите при обиколката, която ще направите в града, следвайки сестерцията.

Понякога стилът е твърде описателен, но всяко място, всеки климат, всеки паметник, всеки пейзаж, който ще откривате с четенето, е внимателно проучен в древните извори и археологическата документация, за да бъде представен в книгата така, както са го виждали и възприемали римляните. Ако има грешки, се извинявам на читателите.

Целта на тези страници всъщност е и да помогне на читателя да потъне в реалността на тогавашното всекидневие. Както и да запознае пристрастения към историята и археологията с онези детайли и с онази атмосфера, които книгите обикновено не описват, като миризмата на тълпата, отправяща се да гледа надбягванията на квадригите в Циркус Максимус, или арабеските от светлина, проектирани от рогозките, поставени на прозорците.

Имайки предвид, че не можем да знаем точно всичко онова, което се е случвало през малкото години на нашето пътешествие (което завършва в 117 г. сл.Хр.), се наложиха в някои редки случаи известни натъкмявания. Понякога един епизод се е случил в малко по-различен период от този, в който го поставям аз. Обаче е напълно вероятно да се е случил и тогава.

Изворите, които съм използвал, са от различно естество. Преди всичко това са античните автори. После археолозите, които често лично са ми разказвали за откритията си. След това учените, които със своите трудове и изследвания са дали изключително богати описания и тълкувания на тогавашния живот. Невъзможно е да бъдат изброени всички, но ще цитирам поне един от тях — професор Лайънъл Кесън^[4], голям изследовател на пътуванията.

Какво ще откриете с тази книга? Всичко онова, което се намира „зад кулисите“ на Римската империя.

Ще видите колко много светът на римляните прилича на нашия. Римляните успели да осъществят първата голяма глобализация в историята. В цялата империя се плащало с една и съща монета, имало един официален език (добавен към гръцкия в Изтока), почти всички знаели да четат, да пишат и да смятат, съществувал един-единствен набор от закони и имало свободно движение на стоките. Можели сте да седнете в кръчма в Александрия, в Лондон или в Рим и да си поръчате вино, произведено в Галия, или да си подправите обяда с олио, дошло от Испания. В съседния магазин сте можели да си купите туника от лен, отгледан в Египет и изтъкан в Рим (както се случва с тениските днес) и т.н.

По пътищата бихте попаднали на мотели и автогрилове, както при нас, и бихте могли да наемете кола, за да се придвижите от един град в друг.

Общо взето, пътувайки из Римската империя, бихте имали усещането за нещо близко и познато…

Тогава имало проблеми, много подобни на нашите — увеличаване на разводите и голям спад на раждаемостта, задръстване на съдебната система заради прекаления брой дела, скандали, причинени от хора, които крадели обществени пари, отчитайки големи, но незавършени проекти, изсичането на огромни площи гори заради нуждата от дървен материал или „циментирането“ на части от крайбрежието с построяването на вили като за фараони… Освен това и тогава имало войни в… Ирак! Нахлуването на Траян в Месопотамия, тоест в същите географски области, където се намесиха две хиляди години по-късно силите на Коалицията, ни разкрива военни и геополитически проблеми, понякога учудващо сходни със съвременните.

Ако анализираме всички векове на отминалата история, това, което поразява най-много, всъщност е невероятната „модерност“ на античното общество. Каква е тайната му? Както ще видим, то успява да завладее тогавашния свят не само с оръжията, но и с инженерните си постижения (акведукти, терми, пътища, градове, снабдени с всякакви удобства).

Поразява и неговата историческа уникалност — никоя друга култура или цивилизация до модерната епоха не е могла да направи същото. Редно е да се запитаме дали онова общество е изпреварило времето си, или ние сме закъснели за нашето.

Пътешествието, което предстои, отразява един „магически момент“ от историята. За пръв и последен път Средиземноморският свят и Европа са били обединени. И това съвпада с първите четири века от християнската ера. Можело е да се пътува без граници (и без пирати или неприятели) от единия до другия край на империята. Веднага след това тази невероятна епоха завършва, за да не се повтори повече.

Най-накрая, в тази книга има едно действащо лице, без което нашето пътешествие щеше да бъде различно — Траян.

Историческите книги се спират малко на този император. Днес никой в Италия не дава име Траян на сина си (нещо, което се случва с много велики личности от миналото като Цезар, Август, Константин, Александър, дори Адриан, неговия приемник). А той е императорът от времето на най-голямото териториално разширение на Римската империя, времето на нейното процъфтяване, богатство, благополучие, „време на благодат“, непознати дотогава в римската история. Картите от годините на най-голямото й могъщество, които виждате в книгите, са именно от периода на Траян.

Целта на настоящата книга е отново да хвърли светлина върху този персонаж, optimus princeps^[5], както бил наричан, и преди всичко върху невероятната епоха, в която е живял и управлявал.

Приятно пътешествие. Бъдете здрави.