Валерий Панюшкин
Рубльовка (12) (Правилата на играчите)

Жрецът

54. Ето как постепенно в главата ми се оформя образът на рубльовския Играч, който преминава на по-високо ниво на Играта. Той е събрал достатъчен брой и дори излишно много реликви. Или по-точно в момента смисълът на всичките му вещи е в това, да са реликви. Той никога не греши, когато следва трендовете, защото се е научил сам да ги създава и всяка негова постъпка е тренд. Той е преминал през много успешни проекти, тъй че на практика всяко негово начинание е проект. Осенен е от благоволението на Великия Бог на Парите и вече може да превърне всичко на света в Пари. В навечерието на Деня на разрухата е успял да спаси своите Пари и Парите на отбора си, като е постъпил на държавна работа. Може би ви се струва, че разказвам накратко биографията на Владимир Путин? Значи не грешите, защото тук, на върха на Играта, всички те имат горе-долу еднакви биографии. А Путин просто е във видимото пространство.

Сега, когато Играчът е под защитата на държавата, на практика не го застрашава нищо, освен държавен преврат. Защото всички конкуренти на Играча от Най-високото Ниво, всички останали сериозни Играчи също са под защитата на същата държава и й служат. Така че конкуренцията е възможна, но не и взаимното унищожение. Защото държавата би трябвало да се разцепи вътрешно, ако един елемент наистина реши да унищожи друг. Такива неща са се случвали в нашата история, която познава всевъзможни дворцови преврати или успешни дворцови интриги от по-ниска класа.

Всичко, от което се страхува Играчът от Най-високото Ниво, е да не стане дворцов преврат. Не държавен, не революция, не смяна на властта, тъй като никой не вярва, че те са възможни, а дворцов преврат. Успешна политическа интрига, смяна на един отбор, който се намира на върха на държавната пирамида, с друг отбор, който по нищо не се отличава в своята същност, защото там също има Войн, Магьосник, Лекар и Бандит. Само персонажите са други.

Когато след парламентарните избори през декември 2011 година в Москва започнаха многохилядните улични протести срещу фалшифицирането на резултатите, чух от близък до Путин човек фразата: „Наистина ли тая каша я забърка Медведев?“. Няма съмнение, че Владимир Путин е Играч от Най-високото Ниво. И като такъв той не се страхуваше от народните протести, защото нито една тълпа от народ не може да разклати жреца. Той се страхуваше, че уличните протести са организирани от другия жрец, от Дмитрий Медведев (или от Борис Березовски, или от Михаил Саакашвили, или от Барак Обама, който страшно би се изненадал, ако разбере, че също е рубльовски Играч). Ако може да се вярва на моя източник, Путин се страхувал, че защитавайки по магически начин всички Играчи от превратностите на свободната и рационалната конкуренция, държавата се е разцепила вътрешно. От друга страна, в разгара на протестите имах възможността да чуя от човек, близък до Дмитрий Медведев, фразата: „Ако знаехме, че имаме такава подкрепа, щяхме да подходим по-смело“. Сиреч можем да предположим, че и в отбора на Медведев никой не е допускал мисълта, че хората могат да излязат на улицата да протестират по собствена воля. Кой? Тия ли? Профаните, чиито заплати не надхвърлят сто хиляди годишно? На тези високи нива на Играта на никого и през ум не му минава, че профаните (или „балъците“ според старата рубльовска терминология) могат да имат собствена воля. През ума им минава и фактът, че президентът Медведев е предизвикал мощно обществено движение в своя подкрепа. Да речем, както Далай Лама само с присъствието си задължително предизвиква дъжд.

Виждайки, от една страна, протести под лозунга „Путин трябва да си иде“, а от друга — шанса на Медведев да се кандидатира за втори президентски мандат, много рубльовски Играчи погрешно смятаха, че всичко това е свързано по някакъв начин. Протестите от декември 2011 до май 2012 година нямаха лидери от средите на рубльовските Играчи на Най-високо Ниво. Та затова по-дребните Играчи си помислиха, че естественият лидер на протестите е Медведев. Много хора очакваха момента, в който Медведев ще заеме мястото на лидер на опозицията. И собственичката на телевизия „Дъжд“ Наталия Синдеева също очакваше това, както и депутатът от Държавната Дума Генадий Гудков. Всички те обаче дълбоко сгрешиха, защото забравиха, че правилата на Голямата Игра действат само на Рубльовка (и във филиалите й от сорта на Сколково или княжество Монако), само в сферата на Големите Пари и не важат в целия останал свят. Протестите спряха и Играчите, които залагаха на тях, изгубиха.

Животът за пореден път влезе в стария си коловоз. Играчите от Най-високото Ниво отново посвещават около деветдесет процента от времето си, за да охраняват реликвите, да проверяват актуалността на трендовете, да се презапасяват с проекти и да баят на Парите. Светските ритуали, деловите мероприятия и дори разговорите като моя с Божена всеки ден се използват, за да си на пулса на събитията, да проверяваш дали балансът не е нарушен, дали Медведев не е станал по-силен от Путин, а Бастрикин — от Чайка, Громов — от Песков, Сурков — от Володин… Не знаете кои са тези хора ли? Та вие не сте Играчи от Най-високото Ниво.

Тъй или иначе, деветдесет процента от времето на Играча от Най-високото Ниво са посветени на поддържането на статуквото. Останалите десет процента от неговия живот са ангажирани с хобито му.

 

 

55. За рубльовския Играч хобито е много сериозно нещо. Може би най-сериозното след печеленето на Пари. Хобито има за цел разумно и красиво да уреди някакъв сегмент от живота, пък макар и малък. Играчът би трябвало да вярва, че и другите Играчи, всеки по свой начин, разумно и красиво уреждат някакви сегменти от живота си. Най-важното е, че може да вярва, че срещу Пари животът е в състояние да бъде уреден разумно и красиво.

Хобито в известен смисъл е противоположност на проекта. Както си спомняме, проектът означава да вместиш едно известно явление в изненадващ контекст. За разлика от хобито, което предполага, че всичко трябва да бъде сложено на мястото му. Когато организираш официални вечери на Северния полюс или на връх Монблан, когато ангажираш широка публика и получаваш пари, това е проект. А когато организираш официални вечери в уютен ресторант за приятели и за целта харчиш пари, това е хоби.

По принцип Играчът разказва за своите проекти на журналистите. Когато проектът е осъществен и не може да бъде провален от конкурентите, той го разказва дори на всеки срещнат. А за хобито си споделя само на доверени хора.

Понякога в ролята на доверен човек се оказвам аз. Например милиардерът и шеф на „Алфа груп“ Михаил Фридман ми разказва за своя благотворителен фонд „Линията на живота“.

Този фонд заплаща операциите на деца с порок на сърцето. Но Фридман не дава пари за тези операции, а за да издържа организацията, която събира пари за операциите на децата. В това е целият смисъл на хобито на Фридман — срещу Пари да уреди разумно и красиво едно малко късче от здравеопазването и да докаже първо на себе си, че ако организираш правилно хората, те могат да уредят здравеопазването така, както е на Запад. Фридман разказва за своя социален експеримент, а аз най-неочаквано го питам: „Михаил Маратович, а вярно ли е, че освен това финансирате и някакви изследвания в областта на медицинските технологии, удължаването на живота, безсмъртието или нещо от този сорт? Нали разказахте нещо такова по време на Гайдаровия форум?“.

„Не-е-е — отрича Фридман. — На Гайдаровия форум разказвах за новите технологии, за разни обемни телевизори…“ И не може да се разбере дали Фридман наистина няма нищо общо с изследванията в областта на безсмъртието, или аз не съм достатъчно доверен човек, за да ми разкаже за това.

Играчите пазят много ревностно интимните си хобита от чужди очи. Понякога дори нарочно измислят нещо различно и показно, за да отвлекат общественото внимание от истинското си хоби. Защото един Играч е длъжен да има хоби, не може да бъде другояче. Например според слуховете Виктор Векселберг много сериозно се занимава с един благотворителен фонд, в който се възстановяват психично болни хора. Това занимание произтича от мирогледа му, защото рубльовските Играчи смятат, че целият народ извън Рубльовка се състои от откачалки (и трябва да признаем, че имат право).

Фондът, който се грижи за възстановяването на психично болните, е, бих казал, екзистенциален опит срещу пари да се възвърне разумът на полуделия народ, който не иска да работи, пие като за последно и е затънал в религиозни и национални дрязги. Това е благороден, но опасен опит, защото, ако народът възвърне разума си, тогава как ще гласува? Та това означава смяна на властта, тоест взривяване на държавата, която прикрива Играчите и ги свързва със солидарно поръчителство. Затова Векселберг си е измислил хоби под прикритие — изкупува яйца на Фаберже. Това хоби е толкова идиотско, че цялата непосветена публика обявява Векселберг за идиот и изгубва интерес към хобито му. На това отгоре, за да затвърди резултата, Векселберг кани на всичките си празници певеца Григорий Лепс. Широката публика решава, че милиардерът вече окончателно е изтрещял и се е лишил дори от най-елементарна способност да следва трендовете. И Векселберг вече може да се занимава със сериозното си хоби на спокойствие. Забележете — истинското хоби на Векселберг също е свързано с медицината.

Главният рубльовски Играч Владимир Путин има две хобита — спасяването на редки животни и Детският хематологичен център, в който се лекуват деца, болни от рак на кръвта.

Спасяването на редки животни в изпълнение на Владимир Путин изглежда доста комично. Той ту изстрелва приспивателно по някаква докарана специално тигрица, която и без това вече е надрусана с наркотици още преди пристигането му. Ту, качен на моторен делтапланер, учи изчезващия вид жерави „стерх“ да летят. На това отгоре по време на подготовката за пристигането на Путин единият от жеравите се заби в перката на делтапланера, другият също се осакати по някакъв начин. По всичко личи, че това хоби на Путин е хоби за прикритие, защото, колкото е по-нелепо и колкото е по-глупаво, значи е толкова по-добро. Нещо като яйцата на Векселберг. Но с Детския хематологичен център Путин се занимава сериозно, от нулата, още от самото начало и независимо от всичко. По негова заповед за центъра бе определен терен в Москва, бяха заделени пари от Министерството на финансите, направи се проект в Германия. Под негов надзор парите не бяха откраднати, както е прието, а с тях бе построена едва ли не най-добрата клиника в Европа и научен център. Путин е човекът, който категорично пресича всички интриги, които медицинската общност се опитва да завърти около центъра. Лекарите, които работят там, са неприкосновени, както по времето на Берия е бил предпазен от всички интриги академик Курчатов, който измисли атомната бомба. Путин на няколко пъти недвусмислено и публично благослови и фонда на актрисата Чулпан Хаматова, която подкрепя работата на центъра с пари от благотворителност, освен държавните пари, които той получава. Такава благословия (седна до нея, стисна й ръката, благодари й и отиде на откриването) струва скъпо в Голямата Игра. Това са Парите. И фондът на Хаматова наистина събира по четири милиона евро на месец, като основната част от тези пари влизат с помощта на големите рубльовски Играчи като шефа на „Сбербанк“ Герман Греф.

Хематологичният център е сериозно нещо. Защото е свързан с трансплантация на костен мозък. А костният мозък означава стволови клетки. Те пък означават безсмъртие. Физическо безсмъртие, а не някакъв си там жалък задгробен живот.

 

 

56. За безсмъртието на Рубльовка се говори често, но неопределено. Например веднага щом споменах думата „безсмъртие“ пред пресаташето на министър-председателя Медведев Наталия Тимакова, тя ми разказа, че бившият министър на здравеопазването Михаил Зурабов уж й казал, че много скоро трансплантологията май щяла да достигне такива висоти, че безсмъртието щяло да се превърне във въпрос на Пари. Зурабов й казал, че в много близко бъдеще ще трябва само старателно да следиш здравето си, да се преглеждаш редовно и да сменяш органите си с донорски в зависимост от това, кой от тях е износен. Разбира се, ако попитате Михаил Зурабов дали е вярно, че скоро богатите ще живеят вечно, като разглобяват бедните за резервни части, бившият министър ще отрече тази постановка на въпроса. И в най-добрия случай ще каже, че трансплантологията се развива динамично, макар че тя изобщо не се развива, защото в Русия е скована от куп предразсъдъци и табута.

Когато попитах друг високопоставен чиновник, който отговаря за развитието на новите технологии в научното градче Сколково, дали там се извършват изследвания в областта на безсмъртието, той загадъчно се усмихна. И ми показа фона на работния си компютър. На целия монитор на този чиновник имаше едно чудовище във вид на страховит плешив гризач, от чиято сбръчкана кожа стърчеше рядка четина, а от устата му — два извити и несъразмерно големи зъба. Очите на звяра бяха червени, а видът му — нещастен. Чиновникът каза, че този страшен и плешив звяр е кръстоска от плъх и къртица. Според високопоставения чиновник плешивата кръстоска между плъх и къртица живее десет пъти по-дълго от обикновената къртица и обикновения плъх и никога не развива онкологични заболявания. Доколкото разбирам, този чиновник се надява, че учените в Сколково ще изследват подробно плешивата кръстоска между плъх и къртица и ще предадат нейната способност да живее десет пъти по-дълго и да не се разболява от рак на онези състоятелни хора, които ще могат да си го позволят. Ако заедно с Матусаловата^[1] възраст на кръстоската между плъх и къртица пациентите ще се сдобият и с външния й вид, аз предпочитам смъртта.

Политологът Станислав Белковски твърди, че известните артисти Янковски и Абдулов, които починаха, са се разболели от рак, защото са се съгласили да се подложат на лечение за подмладяване със стволови клетки. С това подмладяване или лечение се занимавала компанията с наименованието „Система за управление на здравето“, която била собственост на деца на високопоставени чиновници. Ръководел я някой си доктор Шаменков. Опитах се да проверя този факт, открих „Системата за управление на здравето“ и доктор Шаменков. Той твърди, че никога не е лекувал нито Янковски, нито Абдулов. Твърди също, че се занимава с удължаването на живота и с подобряването на качеството на живота, но не и с безсмъртието. Впуска се в подробни и любопитни обяснения за организма на човека като информационна матрица. Говори за живота на човека като за едно голямо информационно съобщение, като за книга, като за компютърна игра (не, за съжаление, Шаменков не изрече думата „игра“, аз я добавих от себе си). И накрая казва, че в това съобщение не бива да се допуска никаква грешка, защото здравето и щастието са много сходни с истината. На това място думите на доктора се разминават с рубльовската парадигма. Да цениш щастието, здравето и истината повече от Парите? Лъжеш, доктор Охболи! Нищо не стои по-високо от Парите.

Хванали се веднъж за ключовите думи в изявленията на Шаменков — „стволови клетки“, „плешива кръстоска между плъх и къртица“, „трансплантация“, рубльовските Играчи продължават да вярват, че се извършват опити в областта на безсмъртието. Ако не Шаменков, то някакви други хора експериментират с артисти (които са нещо като полубогове), преди да предложат еликсира на безсмъртието на богатите — на милиардерите и на висшите държавни чиновници. Но всеки път, когато се опитам да стигна до подробностите, всички мои събеседници направо онемяват. Или не знаят нищо за експериментите, посветени на придобиването на безсмъртие, или се страхуват, че ще изгубят почва в основните си вярвания, или не ме смятат за човек, който е достоен да влезе в кръга на адептите.

Много пъти съм чувал от различни хора, че милиардерът Олег Дерипаска уж най-сериозно финансирал изследвания в областта на безсмъртието. Но няма как да го помолиш за интервю на тази тема нито по официален път, тоест чрез пресслужбата му, нито по неофициален — чрез общи приятели и познати. Той мълчи. Или мълчи поне пред мен, тъй като очевидно не съм достоен да зная каквото и да било за безсмъртието.

По моя молба Наталия Тимакова попита в частен разговор жената на Дерипаска — Полина, дали не е чувала от мъжа си, че финансира някакви опити за откриване на еликсир на безсмъртието. Полина й отговорила, че не е чувала. Това звучи странно — как така цяла Рубльовка е чувала, а жена му Полина не знае нищо? Или тя не му е жена?

В крайна сметка трябва да призная, че клюките и слуховете за постигането на физическо безсмъртие, които витаят в рубльовските ресторанти и холовете на частните рубльовски къщи, са като всички клюки и слухове. Но за сметка на това те ни обясняват какво представляват рубльовските хобита.

Например човек се занимава съвсем сериозно с нещо — бившият министър на труда Александър Починок колекционира вина, банкерът Пьотър Авен колекционира живопис, милиардерът Абрамович организира родния футбол… Всеки от тях най-сериозно се занимава със своето хоби. И всеки има възможност да вярва, че някъде наблизо със същия задълбочен подход към проблема, със същата щедрост и със същото старание някой се занимава и с проблема за безсмъртието. Според слуховете Дерипаска е един от избраните. Значи нещата са в сигурни ръце и рано или късно Дерипаска (или някой друг?) ще предложи ексклузивна партида еликсир на безсмъртието за много, много богати клиенти. Остава само да водят здравословен начин на живот в съответствие с препоръките на лекарите Шено и Шаменков, да се грижат за здравето си и да доживеят до деня, когато Дерипаска (или някой друг?) ще реши проблема със смъртта чрез влагането на достатъчна сума Пари.

Не е прието да се говори за това, но адептите на рубльовската религия на Парите смятат за ерес мисълта, че не можеш да си купиш безсмъртие с пари. Не е прието и да се бърза. Методите да събираш учените в някакви затворнически помещения и да ги караш да изобретяват атомна бомба в изключително кратки срокове в условията на комфортен концлагер са остарели, сталинистки и бериевски. Сега на Рубльовка просто купуват учените, лекарите, артистите, поетите и дори светите отшелници. А пък, ако поръчителят не хареса вече закупените, тогава купуват други.

 

 

57. За всеки случай, ако еликсирът на безсмъртието не бъде открит в най-скоро време, в качеството на хоби много рубльовски Играчи се обръщат към вярата — този по-традиционен начин да се сдобиеш с безсмъртие. Само че те си избират вяра като стока на пазара.

Обитателят на селището Раздори — професорът икономист Александър Аузан (човек проект, че дори и нещо повече), в много случаи е склонен да сравни поведението на съседите си с поведението на купувач на пазара. Не е ясно дали го прави на шега, или сериозно, но по най-неочаквани поводи професорът се позовава на книгата на Торстейн Веблен^[2] „Теория на празната класа“.

Смеейки се развеселено, професорът тълкува как по-конкретно Веблен е описал механизмите на избор. Как избира купувачът, който е отишъл за покупки в супермаркета, на пазара или в бутика.

Според Веблен, този избор изобщо не е рационален. В огромния супермаркет, където е пълно с всевъзможни стоки и всяка стока има по няколко наименования, клиентът не гледа стоката, нито качеството. Дори невинаги гледа цената.

Клиентът гледа другите клиенти и съобразява своя избор с техния. Тоест потреблението в модерното общество е начин за социализация, начин да определиш мястото си в обществото.

Веблен описва четири основни начина да се избира стока:

— има хора, които купуват най-евтиното, тъй като смятат, че няма защо да харчат пари;

— има хора, които купуват най-скъпото, тъй като смятат, че колкото по-скъпа е една стока, толкова е по-качествена;

— има конформисти, които купуват онова, което купуват всички;

— и има сноби, които купуват онова, което не купува никой.

Ако в течение на известно време човек се подложи на самонаблюдение, сигурно ще отнесе себе си към една от описаните от Веблен потребителски групи. Но истината е, че тези четири начина да се купуват стоки не са точни.

Евтината стока може да се окаже пълен боклук, годен само за изхвърляне. Да купуваш такава стока, би означавало да хвърлиш парите си на вятъра. Но изобщо не е задължително и скъпата стока да е най-качествената. Всяка шумно рекламирана гадост може да се ползва с огромна популярност. Непопулярни могат да бъдат не само уникални стоки, предназначени за изтънчени ценители на прекрасното, но и просто некачествени.

Начините да избираме до един са неверни и нерационални. Но това не означава, че са глупави. Проблемът е в това, че рационалният начин да избираш стока е много трудоемък. Когато влезете в супермаркета за бутилка вино, няма в течение на четирийсет минути да превъртате справочника на Паркер в айфона си, сравнявайки оценките му с тези на „Гамберо Росо“^[3]. Ще грабнете една бутилка от рафта, ръководейки се от един от принципите на Веблен, и така ще спестите един куп време, сили и нерви. Най-вероятно няма да изберете най-хубавото вино в съответствие със съотношението цена/качество, но то ще ви достави удоволствие, ще посочи на самите вас и на околните какво място в социума заемате или искате да заемете.

Ние не знаем доколко е вярна теорията на Веблен за всички потребители по принцип. Но трябва да се съгласим, че тя е валидна за Рубльовка. Или поне за онова, което е свързано с вярата на рубльовските обитатели в Бога. Рубльовските Играчи избират своята вяра или безверие, религиозност или атеизъм, агностицизъм или способност да възприемат божествените откровения по същия начин, по който купувачът в супермаркета избира стоката. По същите принципи на Веблен.

На Рубльовка няма да срещнете идеологии, мирогледи (освен култа към Парите) и дори просто умозаключения. Деветдесет и девет процента от разговорите на Рубльовка скачат от тема на тема. А „тема“ е жаргонна рубльовска думичка, която означава някаква новост, необичайно явление, което трябва да бъде обсъдено, докато отнесат ордьоврите и донесат основното ястие. Да бъде оценено и да му бъде сложен етикет в съответствие с мирогледа. От тази гледна точка вярата, религиозната принадлежност на човека, който говори, е много удобен инструмент, за да може бързо да се даде оценка на всяко явление, описано във вестниците или обсъждано в социалните мрежи.

Рубльовските Играчи обикновено са активни, срещат се с десетки хора, поддържат светски разговори. При тях се появяват огромен брой „теми“. Невъзможно е да се ориентираш във всяка една, тъй като изисква огромно напрежение. Трябва да утрепеш сума време и усилия, а понякога дори и Пари. Един господ знае как трябва да се отнасяш към сурогатното майчинство, към пенсионната реформа, към разходите за въоръжаване, към еднополовите бракове, към ювеналната юстиция^[4], към избора на координационен съвет на опозицията, към благотворителността или към Олимпиадата в Сочи. Но веднага щом рубльовският Играч си избере вяра (нека да смятаме, че атеизмът също е вяра), фактически всички явления от заобикалящия го свят моментално се сортират от само себе си на добри и лоши. Ако Играчът си каже, че е православен християнин, той автоматично заема позиция против сурогатното майчинство, за пенсионната реформа, за разходите за въоръжаване, против еднополовите бракове, против ювеналната юстиция и против избора на координационния съвет. А пък ако човекът си е казал, че е атеист, той е за сурогатното майчинство, против пенсионната реформа, против разходите за въоръжаване и за еднополовите бракове. И едното, и другото са неправилен начин да изработиш отношението си към всички изброени явления. Умните Играчи разбират това. Но също така знаят, че религията е умен начин да се ориентираш в каквото и да било, защото изисква значително по-малко усилия, отколкото, ако се ориентираш задълбочено във всичко.

Свикналите с лукса Играчи, които в същото време се отнасят крайно уважително към парите, осъзнават, че всеки храм (независимо дали е православна църква, джамия или „Фейсбук“ като храм на атеистите) е два пъти по-евтин от социологическите изследвания, необходими, за да се предскажат и оценят по-далечните последствия за обществото само от (вземаме го за пример) сурогатното майчинство. Православната църква с всички нейни кубета, мерцедеси, резиденции и скъпи часовници на патриарха е два пъти по-евтина от науката, но отговаря на всички въпроси. По-евтино е да построиш параклис, отколкото лаборатория. Медресето е по-евтино от университета. А пък „Фейсбук“ изобщо не изисква разходи и дори нещо повече — носи печалби, но също отговаря на всички въпроси чрез метода на бързото рейтингово гласуване.

Тъй като рубльовският Играч не се интересува сериозно от нищо, освен от Парите, той се старае да категоризира всички природни явления колкото се може по-бързо и по-евтино. И за целта си избира религия. По абсолютно същия начин, по който си избира стока на пазара.

Можеш да си избереш най-евтината вяра. Да не ходиш на църква, да не се молиш, да не постиш, но да носиш кръстче, да кръщаваш децата си и да се смяташ за православен. Или да не зачиташ съботите, но да носиш на врата си малка златна звезда с шест лъча. Или да не ядеш свинско, а да си купуваш овнешко от мюсюлманска кланица. Или в крайна сметка да държиш на нощното си шкафче книгата на Стивън Хокинг за Големия взрив, която никога не си чел, и да се смяташ за атеист. И толкова по въпроса. Разходите са минимални, но само да знаете колко проблеми решава това и до каква степен облекчава избора на шофьор, охранител или годеница!

Можеш да си избереш и най-скъпата вяра. Да се молиш, да постиш, да ходиш на поклонения и на всички въпроси да отговаряш с цитати от Библията. Да построиш църква в двора на вилата си. Или да въведеш в компанията си православен дрескод и да забраниш на неженените си служители да имат интимни отношения. Не просто да ходиш в синагогата, а да оглавиш конгреса на еврейските общини. Не просто да извършвате намаз^[5], а лично да финансирате медресето. Или обратното — непрекъснато да четеш научни книги и на всички въпроси да отговаряш, като използваш научни термини.

Можеш да си избереш такава вяра, каквато имат всички. Да бъдеш вярващ, ако всичките ти познати са вярващи. Или точно обратното — да си атеист, ако всичките ти познати са атеисти.

Можеш да си избереш и различна вяра от тази на останалите. Да бъдеш православен, който е за еднополовите бракове. Да бъдеш атеист, който е против абортите. Да си доведеш от Непал будистки монах, който живее наблизо в колибка, купена специално за случая за два милиона долара, и всяка сутрин той да идва в къщата ти, за да медитирате. Да наемеш магьосник, който, за да не те убият, да извади душата ти и да я всели в кукла, която собственоръчно ще заровиш някъде из двата хектара терен, който имаш в Барвиха.

При всички случаи не бива да се забравя, че каквато и вяра да изповядва рубльовският Играч, това не е вяра в онзи смисъл, в който са употребявали тази дума Франциск от Асизи, Серафим Саровски, Майка Тереза или свети архиепископ Лука. Или казано накратко, на Рубльовка „вяра“ се нарича евтиният интелектуален инструмент за бързо сортиране на новости. Защото, както няма да се уморим да повтаряме, рубльовският Играч вярва само в Парите. И тази негова истинска, вдъхновена от парите и съкровена вяра си има своите идоли.

 

 

58. На осмия километър на Рубльово-Успенското шосе, тоест в самия му център, където електричката спира на гара Барвиха, се намира едно изключително странно предприятие, ако се възприема като мол, и напълно обяснимо, ако се възприема като храмов комплекс — „Барвиха Лъкшъри Вилидж“.

В него всичко е странно, като се започне от наименованието. Дори не знаеш как да го преведеш. Дали като „Луксозно село Барвиха“? Или като „Барвихинско село на лукса“? Ние сме наясно, че един успешен рубльовски проект трябва да се нарича точно така — парадоксално, противоречиво, смахнато. В пристъп на добронамереност, ние също измисляме такива наименования — бардак „Хирошима“ (пълен с ядрени сексбомби), „Оймякон Бич & СПА“, дайвинг-клуб „Еверест“… Но главният редактор на списание GQ Михаил Идов казва, че думите „Барвиха Лъкшъри Вилидж“ всъщност са тест — ако това наименование ти се струва смешна нелепица, значи все още не си полудял и можеш да продължиш Голямата Игра. Ако изричаш думите „Барвиха Лъкшъри Вилидж“ сериозно, значи Играта те е заробила, изпила е мозъка ти и е време да заминеш някъде в Америка или в Европа. Защото там, в някое село насред безкрайната зима и непроходимата кал (само се опитайте да стигнете до гара Барвиха без гумени ботуши) на никого не би му хрумнало да продава обувки „Маноло Бланик“ на тънки високи токове.

„Селото на лукса“ представлява няколко стъклени сгради във формата на куб, в които има бутици и ресторанти, а малко по-нататък се издигат хотел и концертна зала. Всичко това е построено върху най-скъпо струващата рубльовска земя и никога не е пълно с посетители. Повечето от въпросните посетители, които пристигат в „Барвиха Лъкшъри Вилидж“, обикалят от бутик в бутик, без да купуват нищо. Кой идиот би си купил дрехи оттук, които на улица „Монтенаполеоне“ в Милано струват два, а понякога и десет пъти по-евтино (нека да сме наясно — не че нямат пари, имат пари, много пари, но да харчиш излишно, означава, че се отнасяш с неуважение към Парите, затова адептите не пазаруват тук, а го правят само балъците).

Ако не зяпаш витрините, ако притъпиш мечтите си за недостижимия и сладък живот, ако се замислиш на какво ти прилича това, ще се сетиш веднага. Това прилича на площад „Съборен“ в Кремъл. На абсолютно същия принцип тук има храм за венчавки и опела (тоест бутици с дрехи, с които не е срамно нито да се появиш на сватба, нито да легнеш в ковчега).

На този принцип по средата е отделено и дори павирано място за паради. По същия начин, както в Кремъл, стърчи неспособна да издава звън Цар-камбана и неспособен да стреля Цар-топ. На витрините на „Барвиха Лъкшъри Вилидж“ са изложени Цар-кола „Ферари“ и „Ламборгини“, които не могат да бъдат карани дори по Рубльовка. Това е храмов комплекс, място на силата, откъдето започват всички походи на рубльовския култ към Парите. На Рубльовка дрехите отдавна не се използват, за да топлят, а бижутата отдавна не се използват, за да красят. Те са нефункционални, както в православната църква са нефункционални расото на свещеника и епитрахилът. Те са ритуални, а ритуалите могат или да се разбират, или просто сляпо да се следват.

Например венчавката. Тук, в Барвиха, венчавката, тоест ритуалът, който свързва мъжа и жената, е организиран по модела на прочутата сцена от филма „Хубава жена“. Влюбените отиват в бутика, мъжът сяда във фотьойла, пие шампанско (е, или кафе). В това време жената влиза в пробната, облича хиляди рокли една след друга, показва се на кавалера си, застива за миг в демонстративна поза и се връща в пробната да се преоблече. Така изминава един час, а преобличанията се повтарят едно след друго, както по време на църковна служба едно след друго се повтарят думите „С мир на Господа да се помолим“. И накрая щастливата двойка, придружена от слуга, натоварен с пакети с дрехи, напуска бутика (докато смъртта ги раздели). А на вратата щастливата булка целува притеснения младоженец — всичко е като в храма.

Или кръщенето. Рано или късно завеждат малкото дете в бутика, за да му купят първото кожухче „Фенди“, първото якенце „Монклер“ или първата рокличка „Долче и Габана“. И потапят детето в това кожухче-якенце-рокличка като в купел. Това обикновено не го прави майката или бащата, а гледачката (която изпълнява ролята на кръстница), тъй като рубльовските майки по принцип не могат да обличат децата си.

Приликите между църквата и луксозните търговски артикули не свършват с тези своеобразни венчавки и кръщенета. Лъскавият рубльовски свят си има и свои проповедници — от Европа пристигат известни шивачи или журналисти, които пишат за модата и изнасят лекции на тема „Как да се облечем“. Обикновените енориаши от „Барвиха Лъкшъри Вилидж“ изпращат жените си на тези „лекции“. А високопоставените се гнусят от тях.

Там си имат свои светци и поклонници, които дават обети като православни монаси — обет за мълчание. Например всички знаят, че главният редактор на списание „Интервю“ Альона Долецкая никога не носи чорапи. Сиреч, дала е обет. И те уважават това.

Правят и поклоннически походи. В Милано — на шопинг, в Париж, в Ню Йорк, в Лондон на „Севил Роу“, за да се ушият мъжки костюми, в Неапол — при тамошните прочути шивачи, които не държат иглата перпендикулярно, а паралелно на показалеца си.

И естествено, всеки рубльовски Играч, който изпитва поне малко уважение към себе си, има свой духовен наставник в света на модата. За по-обикновените хора това е някакъв журналист от луксозно списание. Но при Играчите от Висшите Нива това е професионалист, който заради добър клиент е в състояние да затвори за един ден бутика „Фенди“ в Рим. Та клиентът му да може на спокойствие да избере кожено палто на жена си (че дори и да изкупи половината бутик). Колкото до олигарсите, милиардерите, полубоговете и боговете, нямам представа кой ги облича и кой ги съветва какви часовници да си купят.

Но за сметка на това зная, че на най-висшето заключително ниво на Голямата Рубльовска Игра онези малко на брой адепти на парите, които са постигнали съвършенството и просветлението, категорично престават да посещават храмовия комплекс на бога на парите в „Барвиха Лъкшъри Вилидж“. И стават атеисти. И дори нещо повече. Започват да унищожават парите, като по този парадоксален начин ги спасяват.