Лейф Г. В. Першон
Истинската история за носа на Пинокио (96)

96

Тъй като Бекстрьом си нямаше и понятие от мислите, които се въртяха в главата на Лиса Матей, той беше в изключително добро настроение, а ако все пак успееше някак да ги узнае, вероятно най-лошото, което би се случило, щеше да е да се почувства още по-добре. Бекстрьом имаше по-важни въпроси в програмата си. Беше крайно време за един хубав обяд и някои печеливши икономически дейности. В настоящия случай по-точно ставаше въпрос за два заека, които можеха да се отстрелят с един куршум, а че този куршум също щеше да се озове на бюрото на Лиса Матей — за това той нямаше ни най-малка представа. Ако имаше, щеше със сигурност да счита това за напълно заслужен допълнителен бонус.

Когато той позвъни на своя личен репортер от по-големия от двата вечерни вестника, последният звучеше отначало кисело като оцет и попита дали не се обажда, за да обсъдят новините, които техният конкурент току-що е качил в своя електронен вестник в мрежата. Наред с другите неща и един портрет по описание на Гарсия Гомес и информация от „високопоставен източник в полицията“, който твърди, че човекът на снимката е задочно арестуван по подозрение, че е убил адвокат Тумас Ериксон. Всичко, което той по съвета на Бекстрьом бе предпочел да не публикува преди близо една седмица.

— Зарежи това сега — каза Бекстрьом. — Умно постъпи. Помнѝ! Винаги прави каквото ти казвам. Можем ли да се видим на обичайното място след около половин час и ще ти разкажа за какво всъщност става въпрос.

— Дано да е нещо хубаво — каза репортерът, който все още звучеше кисело.

— Много е хубаво — каза Бекстрьом. — Ако бях на твое място, щях да им кажа да спрат пресите. Ще се видим след около половин час, така че гледай да си там.

„Голям му дойде май залъкът“, помисли си Бекстрьом.

 

 

— Добре — каза Бекстрьом, веднага след като се настани на масата, където неговият домакин вече седеше и го чакаше. — Три неща — добави той, като в същото време кимна на бармана, който стоеше зад барплота на десет метра от тях и с въпросително изражение вдигна една бутилка руска водка. — Три неща — повтори.

— Добре — отвърна репортерът. — Слушам.

— Първо — каза Бекстрьом, като вдигна единия си пръст, — забрави за всички тези дивотии, които онова вестниче е качило в мрежата. Онези палячовци от заешкия отдел са им ги надробили. Това са пълни глупости. Гарсия Гомес не е убил Ериксон. Обаче е бил там няколко часа по-късно и е прерязал гърлото на неговото куче, но тази малка подробност може засега да почака.

— Разбира се, разбира се — съгласи се репортерът.

— Второ, сега веднага ще ти разкажа как в действителност стоят нещата. Това е история, която ще преобърне всички павилиони за вестници в страната и можеш да продължиш с нея цяло лято, а защо не и до Коледа, ако имаш желание.

— Каква е уловката? Защо ми се струва, че има уловка?

— Трето — каза Бекстрьом, — тази информация не е безплатна, както вероятно разбираш. Говоря за шест цифри и ако се интересуваш, ще трябва да говорим най-малко един час, за да съм сигурен, че ще подредиш нещата правилно. Този път наистина всяка запетайка трябва да си е на правилното място.

— Говорим за стотарка — каза репортерът. — В такъв случай ми е необходима мостра на вкуса, за да знам за какво иде реч.

— Утре сутрин ще приберем един човек, който е затънал до ушите в убийството на адвокат Ериксон. Прокурорът вече взе решение той да бъде задържан и причината да остане да спи у дома си тази нощ е най-вече защото имаме нужда от време, за да се подготвим както трябва. Това обаче не е някой обикновен бандит.

— Добре, за кого говорим? — попита репортерът. — Една стотарка са доста пари, както, сигурно, разбираш.

— Напълно — каза Бекстрьом. — Впрочем това е само първоначалната такса.

— Но кой е той? — повтори репортерът. — За кого става въпрос?

— Става въпрос за най-добрия приятел на краля — отвърна Бекстрьом.

— Прието — каза репортерът и протегна ръка.

 

 

През следващите два часа криминалният комисар Еверт Бекстрьом яде варени свински крачета с пюре от ряпа, класическо шведско лятно ястие, което той поля с три големи бири и три концентрата, докато разказваше цялата история за Ериксон и Фон Комер и техните потайни сделки с картини и антики на стойност милиони шведски крони.

Заслужава да се отбележи, че той разказа всичко това, без дори звук да изпусне относно Пинокио и неговия нос. А още по-забележителното беше, че той не каза и дума за това кой е този, който най-вероятно е бил измамен с тези пари. Относно Пинокио той смяташе да държи езика зад зъбите си до свършека на света, ако се налагаше, а що се отнасяше до краля, той възнамеряваше да не го намесва, докато не дойде време за следващото плащане. „Капка по капка“, помисли си Бекстрьом. За успешния предприемач, който изкарваше прехраната си от чуждото нещастие, определянето на точния момент имаше решаващо значение.