Лейф Г. В. Першон
Истинската история за носа на Пинокио (95)

95

Два часа преди Бекстрьом да се види със следствената си група, Лиса Матей проведе среща с онзи от своите служители, който три дни по-рано беше получил задачата да върши „всички онези обичайни неща“. Комисарят от разузнавателния отдел на Шведската служба за сигурност, който беше началник на звеното, отговарящо за конституционната защита, като в конкретния случай ставаше въпрос за държавния глава, Негово Величество крал Карл XVI Густав.

Отчетът, който той й беше дал, беше разделен на четири различни точки и червената нишка, която ги свързваше заедно, беше барон Ханс Улрик фон Комер. Първата точка се отнасяше до възможното сътрудничество с Фредрик Окерстрьом и Анхел Гарсия Гомес. Не бяха открили никакви следи от по-ранни контакти между тях. Нямаше разузнавателна информация нито в Службата за сигурност, нито в гражданската полиция. Нищо не беше излязло и от онзи контрол, който бяха приложили по отношение на телефона на Фон Комер, факса му и на всичките му три компютъра, намиращи се в жилището му и в неговия офис. Всичко, което говореше за някаква връзка, бяха снимките, направени от Сандра Ковач предната седмица.

Комисарят ги беше дал на една от аналитиците в разузнавателния отдел да ги погледне. Тя беше психолог и учен по поведенческите въпроси, а неговият въпрос към нея беше дали въз основа на езика на тялото, който тримата мъже показват на снимките, може да се направи по-точна преценка относно естеството на техните взаимоотношения.

— И какво каза тя за това? — попита Матей, която живо се интересуваше от подобни въпроси.

— Най-вече обичайните резерви и възражения — отговори комисарят с иронична усмивка. — Ако трябвало да избира, според нея ставало въпрос за първа среща, която не е предварително определена и при която тримата, за които говорим, не се познават отпреди. Че следователно се касае за първа среща, че срещата е протекла приятелски, че най-вероятно поводът е делова дейност или други практически въпроси, а не такива от лично естество. Определено нищо, което да е изцяло от емоционално естество.

— И все пак те се появяват в дома му и когато гледам снимките, оставам с твърдото впечатление, че те излизат оттам. Че току-що са излезли от жилището му. Били са вътре в къщата, в която той живее. Това ме смущава. В действителност много ме притеснява това, че човек като Фон Комер стои на стъпалата пред собствената си къща и се ръкува с тези двамата.

— Естествено, това и мен ме притеснява — съгласи се с нея посетителят й.

— Добре — каза Лиса Матей. — Има ли изобщо някакви знаци, че тези тук са имали контакт във връзка с убийството на Ериксон?

— Не — отвърна комисарят и поклати глава. — Никакви ясни и недвусмислени индикации. Това, което ме безпокои във връзка с този въпрос, е свързано с информация, която получих от моите колеги в гражданската полиция, че има един свидетел, който е видял човек на местопрестъплението, по време на извършването му. А ние не можем да изключим вероятността това да е бил Фон Комер. Освен това по всичко личи, че Окерстрьом и Гарсия Гомес изглежда са пропаднали вдън земя след убийството на адвокат Ериксон.

— Да, това го разбрах — каза Лиса Матей, без да се впуска в подробности за начина, по който може да го е разбрала. — Което неизбежно ни води към втората точка от това списъче, което ми даде.

— Че те трябва да имат нещо общо с убийството на Ериксон? Правилно ли разбрах?

— Да. Отговорът е да — поясни Матей.

— Да, във всеки случай така мислят към настоящия момент в следствената група от полицията в Сулна. От вчера те са задочно арестувани по подозрение в убийството. Окаре като възможен извършител или евентуално някаква друга форма на съучастие. Що се отнася до Гарсия Гомес, той очевидно има алиби за времето на самото убийство, но в същото време има свидетелства както от очевидци, така и технически доказателства, които го свързват с местопрестъплението по-късно през нощта. Поради тази причина това е моето тълкувание, прокурорът вероятно го е задържал за съучастие в убийството. А че те оглавяват списъка на вероятните извършители, в това едва ли някой се съмнява. Поне не и в настоящия случай.

Лиса Матей само кимна и постави една красива чавка до втората бележка на листа, който лежеше пред нея. „Остана третата точка“, помисли си тя. Тази, която обясняваше нейното собствено участие в тази тъжна история.

— Какво знаем за познанството на Фон Комер и краля? — попита Матей.

 

 

По отношение на контактите между държавния глава и Фон Комер и семейството му, те се разделяха на две различни категории. На първо място официалните, на второ, чисто личните.

— Що се отнася до официалните, не намираме нищо необичайно — обобщи служителят на Матей. — Комер е имал контактите, които се очаква да има с оглед на задълженията му, когато става дума за придворните колекции от произведения на изкуството, неговите ангажименти в театъра на „Дротнингхолм“ и някои други подобни дейности и проекти. През последните пет години той и съпругата му са били поканени на две официални кралски вечери, а освен това са се срещали с кралската двойка още около десет пъти на официални приеми и празненства.

— Въпреки че аз самата никога не съм стъпвала на бал в двореца. Но какво значение има, на кого му пука за баловете в двореца? — изрече Матей с мека усмивка.

— Значи ставаме двама — присъедини се към нея гостът й. — Въпреки че в моя случай причината е, че не съм достатъчно изискан.

— А личните? — попита Матей. — Какво знаем за личните контакти на Фон Комер с краля и семейството му?

 

 

Те също били в рамките на очакваното по мнението на осведомителя на Матей. Според прегледа на кралския календар, който бяха извършили, и след като бяха разговаряли с различни персони от близкото му обкръжение, бяха стигнали до извода, че кралят се е срещал с Фон Комер общо около двайсет пъти през последните три години. Ставаше въпрос най-вече за съвместно ловуване и общуване на обедите и вечерите, които бяха част от подобни дейности. В почти всички случаи обяснението за такова общуване трябваше да се търси в това, че най-старият и най-добрият приятел на краля беше тъст на Фон Комер.

— Без неговия тъст, графа, вероятно нямаше да са толкова много — заключи комисарят.

— Добре — каза Матей. — Нека да променим перспективата за момент. Да приемем, че ти си журналист и имаш почти същия опит, както сега. Би ли могъл да представиш Фон Комер на редакцията, за която работиш, като един от така наречените приятели на краля?

— Без съмнение — каза комисарят и се усмихна. — Към настоящия момент те трябва да са стотици, ако се вярва на вестниците.

— А като неговия най-добър приятел?

— Да, включително и това, може би. Ако се абстрахираме от истинността на съдържанието и погледнем големината на тиража, както и това, че говорителят на кралския двор едва ли ще влезе в полемика по въпроса.

— Предполагам, че имат снимки заедно. Кралят и Фон Комер.

— Колкото искаш — потвърди комисарят. — Най-вече от книжарската преса, разбира се, вечерните вестници, но също така и по-сериозните вестници.

— Като кои например? — попита Матей.

— Включително и един голям репортаж за някакъв благотворителен проект, при който Фон Комер е един от ръководителите. Голям репортаж в „Дагенс Индустри“. Кралят и кралицата са снимани заедно с Фон Комер, като тримата, изглежда, се чувстват добре заедно.

— Което логично мен ме води към последната точка от твоя списък — каза Лиса Матей.

— На медийния фронт изглежда всичко е спокойно — заключи комисарят. — Нито дума за това не се е появявала в основните медии. Според клюките в мрежата Фон Комер се отличава, във всеки случай, с отсъствието си.

— Нищо ли не показва, че положението е на път да се промени? — попита Матей.

— Разговарях и с адютанта, и с хората в пресотдела. Изглежда спокойно. Никой не е правил никакви сондажи, няма вестници, които да дебнат в засада, поне не и в момента, както изглежда.

— Значи е спокойно? — заключи Матей.

— Да, съвсем спокойно. — Комисарят кимна утвърдително.

 

 

„Само да го нямаше онова дебело бедствие Еверт Бекстрьом“, помисли си Лиса Матей, която не се чувстваше никак спокойна.