Лейф Г. В. Першон
Истинската история за носа на Пинокио (93)

93

Веднага щом понеделнишкото съвещание на следствената група свърши, Аника Карлсон се срещна с комисар Тойвонен, началник на криминалния отдел във Вестерурт, който беше също така прекият началник на Бекстрьом.

— Заповядай, седни, Аника — покани я Тойвонен. — Разказвай. Какво е измислил онзи дебеланко този път?

Освен че се държал както обикновено, не изглежда да е измислил нищо кой знае какво, според Аника Карлсон. Даже нещата стояха така, че той, по някакъв мистериозен начин, без нито тя, нито някой от останалите да разбират какво става в действителност, той беше този, който дърпаше разследването напред.

— Значи, ти всъщност дойде тук, за да предложиш той да получи големия полицейски златен медал — измърмори Тойвонен. — Спомням си, за съжаление, прекалено добре последния път, когато този въпрос стоеше на дневен ред. Спомням си също, че всичко приключи, като областният началник на полицията му подари една кристална ваза.

— Която той бил изхвърлил на боклука или я продал в квартала. Историите нещо се разминават — каза Аника Карлсон и поклати глава.

— Изплюй камъчето, жено — подкани я Тойвонен. — Има нещо, което сериозно те притеснява, и искам да знам какво е то.

— Добре — каза Аника. — Ако може, ще започна с това, което ме притеснява най-много.

След това тя му разказа за техния изчезнал свидетел. Как някой очевидно се опитал да разбере кой е той, както и че най-вероятно също така е успял да научи това. После тя говори за двамата им главни заподозрени, Фредрик Окаре и неговия приятел Анхел Гарсия Гомес, които сякаш пропаднали вдън земя по същото време, когато техният свидетел изчезнал. В основни линии това я тревожеше най-много.

— А какво мисли Бекстрьом за това? — попита Тойвонен.

— Че нашият свидетел е разказал на някой вестник за Гарсия Гомес. Вестникът му е дал пари за информацията, които той е използвал, за да се махне оттук, да замине за чужбина, докато нещата се уталожат. Че Окаре и Гарсия Гомес прибрали една колекция от стари картини за няколко милиона, задигнали я от Ериксон. Те също избрали да се покрият.

— Типично за Бекстрьом — изсумтя Тойвонен. — Спомням си предишния път, когато той се беше развихрил. Гъст барутен дим се стелеше над цяла Сулна. Така че, не знам защо си мисля, че и този път адът ще отвори огнената си паст.

— Какво ще правим? — попита Аника Карлсон.

— Ще правим, каквото си правим обикновено — отговори Тойвонен. — Аз ще събера още хора, така че да намерим главните опечалени, преди те да се намерят един друг. Докато върша това, ще се моля на онзи там горе те да не са свършили тази работа вече, а що се отнася до формалната страна на нещата, разбрах, че нашата прокурорка се е погрижила за това.

— Да, тя дори възнамерява да поиска Окаре и Гарсия Гомес да бъдат арестувани. Работи се по въпроса.

— Добре — каза Тойвонен с иронична усмивка. — Малката Лиса не е толкова безобидна, колкото предполага нейното фамилно име^[1]. Има ли още нещо, което е добре да знам?

— Да, за съжаление — каза Аника Карлсон. — Има още едно нещо.

След това тя разказа за барон Фон Комер. За подозренията срещу него, че той ще бъде задържан на следващата сутрин и че ще направят претърсване в дома му. Също така даде на Тойвонен кратко описание на личността му и го информира в най-общи линии за произхода му.

— Разбрах — въздъхна Тойвонен. — Проблемът с Бекстрьом е, че нещата при него са петдесет на петдесет, когато се опре до това дали е истина, или не е. Този човек няма никакви задръжки. Още си спомням, когато той се опита да лансира така наречената секс следа в разследването на убийството на Палме. Че Палме бил член на някаква тайна секта от секс маниаци, които се хванали за гушите и във връзка с това го застреляли. Точно тогава вкараха Бекстрьом в психиатрията. За жалост, пак пуснаха копелето, но това, което се питам, е единствено какво ти самата мислиш за тази история. Историята с барона, имам предвид.

— Съжалявам, но и аз мисля като Бекстрьом — каза Аника Карлсон. — Точно в този случай, в общи линии поне, а останалото се подрежда, когато започнем да бъркаме кашата.

— Бог да пази краля — каза комисар Тойвонен. Поклати обезсърчено глава и въздъхна дълбоко.