Лейф Г. В. Першон
Истинската история за носа на Пинокио (91)

91

След обичайното просрочване на полицейската кратка почивка, най-закоравелият пушач се вмъкна в залата след шестнайсет минути с виновна усмивка на лицето си. Бекстрьом й хвърли строг поглед и почука с показалец по часовника си, за да направи посланието още по-ясно.

— Получих сведения от един от моите информатори сега, през почивните дни, във връзка с които помолих Надя да ми помогне. Ако имаме късмет, това евентуално ще ни даде мотива за убийството на Ериксон. Спомняте ли си случая, онзи барон Фон Комер, който изял пердаха пред театъра в „Дротнингхолм“? Анонимният сигнал, който беше оставен на рецепцията. Йени го беше приела преди две седмици. Самото произшествие е станало в неделя, на 19-ти май вечерта.

— Онзи, който отрече да е ставал обект на посегателство? — попита Аника Карлсон и намръщено погледна по-младата си колежка, Йени Рогерсон.

— Точно така — потвърди Бекстрьом. — Същият, който беше подал сигнала, отново се обади преди почивните дни и съобщи, че този, който е натупал барона, е Ериксон. Анонимният подател на сигнала е видял снимките на Ериксон, които бяха публикувани във вестниците след убийството му. За подробностите можете да се обърнете към Йени.

— А той защо отрича? Че са го натупали, искам да кажа — попита Стигсон.

— Ще стигна до това — каза Бекстрьом. — Според моя информатор, става въпрос за мошеничество във връзка със сделки с произведения на изкуството.

Ериксон бил натоварен от клиент да продаде определен брой картини и се възползвал от услугите на Фон Комер, който трябвало да се занимае с практическата част. Баронът се опитал да преметне Ериксон, който открил какви ги е свършил последният. Натупал го и си взел обратно картините и парите, с които бил измамен. Деветстотин шейсет и две хиляди шведски крони според моя информатор, което без съмнение е любопитно съвпадение, като се имат предвид банкнотите, които открихме в бюрото на Ериксон. А също така и съдържанието на онези кашони за пренасяне на багаж, които Ериксон внася в къщата си преди почивните дни, когато го убиват, и които извършителите изнасят няколко дни по-късно.

— Искаш да кажеш, че Фон Комер си взема обратно картините? — попита Лиса Лам и кимна оживено. — И е взел със себе си Окаре и още някой негов приятел, за да не му се налага да яде още пердах. Но Гарсия Гомес се появява на сцената чак когато те се връщат за повторно посещение на местопрестъплението. Понеже са забравили нещо, когато били там първия път.

— Като предположение не е съвсем несъстоятелно — каза Бекстрьом.

— Чакайте малко — възрази Алм от другия край на дългата маса. — Защо са оставили парите? Един милион, би трябвало и тях да вземат.

— Ами елементарното обяснение е, че са ги забравили в цялата тази суматоха, когато Ериксон започва да стреля като откачен накъдето свари, а после бива убит. — „Налапа ли го сега?“, помисли си той. — Освен това, псето започва да лае като лудо. Изстрели, викове и крясъци и ако някой ни се обади, а ние вземем, че се появим по изключение, това също не е съвсем за пренебрегване.

— Ето един отговор на твоя въпрос — продължи Бекстрьом и хвърли на Алм лош поглед, — при подобни ситуации на хората им се случва да забравят какво ли не.

— Разбирам, Бекстрьом — отвърна Алм. — Но на мен лично ми е наистина много трудно да повярвам, че човек като барона може да има нещо общо с такива като Фредрик Окаре и Анхел Гарсия Гомес. Определено ми е много трудно да го повярвам.

— И по-лоши неща са се случвали! Аз дори не подозирах, че познаваш Фон Комер — каза Бекстрьом и хвърли на Алм остър поглед.

— Какво ще кажеш ти, Надя? — прекъсна го Патицата Карлсон. „Като деца са“, помисли си тя.

— Съгласна съм с Бекстрьом и причините за това основно са три — каза Надя Хьогбери.

 

 

Три причини според Надя. Първо, хипотезата обясняваше една криптирана бележка, която Ериксон беше направил в компютъра си седмица, преди да бъде убит.

— Според това, което Ериксон е написал на своя компютър, Фон Тъпер… така той нарича фон Комер… прави си малка шега, значи… се опитал да го изпързаля с близо един милион крони. Точният цитат гласи, цитирам, Фон Тъпер явно се е опитал да ме изпързаля с близо едно милионче, край на цитата, та това е първата причина.

— А каква е втората? — попита Лиса Лам.

 

 

Втората причина са изчисленията, които Ериксон е направил на същата страница. Те показват разликата между плащането в лири стерлинги и плащането в крони при продажбата на онази картина, за която става въпрос. Окончателната сума е деветстотин шейсет и две хиляди шведски крони след обичайните удръжки за комисиона и ДДС.

— Вчера следобед, след като говорихме с теб, шефе, позвъних на един стар познат при колегите в Лондон, който се занимава с измами с предмети на изкуството — каза Надя. — Той разговаря със своята връзка в Сотбис още снощи и тази сутрин ми прати по електронната поща едно копие с отчета за разплащането в английски лири, който тръжната фирма е изпратила на Фон Комер. Той, от своя страна, го манипулирал и променил лирите стерлинги на шведски крони, което довело до разлика от деветстотин шейсет и две хиляди шведски крони.

— Този отчет в шведски крони, който Фон Комер е трябвало да даде на Ериксон…

— Него го намерих още вчера — прекъсна го Надя и кимна на Лиса Лам. — Той беше в една от папките, които взехме със себе си от офиса на Ериксон.

— Разбрахте ли вече кой е клиентът на Ериксон? — попита Лиса Лам.

— Не — отговори Надя. — Най-лесно ще е май да проведем нов разпит с неговия съдружник, адвокат Даниелсон. Ако Ериксон е получил поръчка, в адвокатската кантора трябва да има пълномощно. А най-вероятно и разни сметки, също така. Сметки за такси от кантората, най-малкото.

— Добре — каза Лиса Лам. — Ще разпитаме отново Даниелсон по този въпрос. А също така и останалите от кантората, които може да знаят нещо по въпроса.

— Записано е — каза Аника Карлсон и кимна. „Тия гадове заслужават да ги натовариш с колкото могат да носят, че и отгоре“, помисли си тя.

— И аз мисля като Бекстрьом, що се отнася до съдържанието на онези бели кашони за пренасяне на багаж — продължи Надя. — Става въпрос за общо единайсет изображения на икони от първоначалните петнайсет, а размерите на картините получих благодарение на шефа. Което означава, че са били необходими поне два кашона, така че да могат да се вдигат и носят. Това е третата причина, поради която мисля като Бекстрьом. Общата стойност на тези картини във всеки случай е приблизително три милиона. Напълно вероятен мотив — завърши Надя, като същевременно, кой знае защо, кимна на Алм.

 

 

„Няма много недостатъци тази рускиня — помисли си Бекстрьом. — А и с водката е добра. Като се абстрахираме от това, че изглежда ужасно. Единственото, което й липсва, е чене от неръждаема стомана. Може би трябва да й подаря следващия път, когато има юбилей.“

— Интересно — каза Лиса Лам, която изглеждаше така, сякаш знаеше какво говори. — От това, което вече ни разказа, излиза, че има достатъчно основания да се смята, че Фон Комер е виновен за поне един опит за измама в големи размери. Във всеки случай съществуват достатъчно основания за подозрение.

— Трябва да говорим с неговата банка — заяви Надя. — Да се опитаме да разберем дали е прибирал един милион в брой в последно време. Освен това бих искала да конфискуваме компютъра му, така че да можем да проверим дали той е манипулирал някакво извлечение от сметка и всичко останало, което може да му е дошло наум. Кой знае? Ако имаме късмет, може да държи картините у дома си, заврени някъде долу в мазето. Такава неща са се случвали преди.

— Споделям твоето мнение — съгласи се Лиса Лам. — Откъде искаш да започнем?

— Започваме от банката — каза Бекстрьом. — И то незабавно. После отиваме и прибираме Фон Комер утре сутринта, като същевременно правим оглед на къщата и всичко, каквото е необходимо. Вземаме компютъра му и всичко, което ни интересува, както Надя току-що каза. С подозрението в убийство можем да изчакаме, докато го доведем тук и той ни обясни всички останали неща.

— Прието — каза Лиса Лам, която изглеждаше явно доволна.

— Точно така — каза Бекстрьом. — Ако човек иска да си разбърка един омлет, трябва да счупи някое и друго яйце.

„Трябва да се обадя на моя репортер, за да направи малко хубави снимки от домашното посещение, за предпочитане с двореца «Дротнингхолм» на заден план. Това определено е шестцифрова новина“, помисли си той. Най-добрият приятел на краля…