Лейф Г. В. Першон
Истинската история за носа на Пинокио (89)

89

Почивните дни на Бекстрьом не се развиха по обичайния начин. Първо, той тичаше да проверява вратата на всеки пет минути, докато най-накрая се скара сериозно сам на себе си. Направи си цял поднос със сандвичи, наля си студена бира и накрак отпи солидна глътка.

След това седна на кухненската маса, за да се нахрани и след още няколко подкрепителни глътки и едно средно силно питие, той най-накрая се съвзе. Преодоля този типичен пристъп на параноя, която очевидно можеше да сполети дори един истински полицай като него. Достатъчно беше да изключи телефона, да остане вкъщи през цялата вечер и да зяпа стари филми с Клинт Истууд, които беше свалил от мрежата. Спомени от онова време, когато коженият му портфейл му се хилеше подигравателно само седмица след получаването на заплатата. „Сега времената са други“, заключи Бекстрьом и когато малко по малко стигна до онази истина, която се криеше на дъното на литровата бутилка с водка, той най-после заспа на собствения си диван.

В неделя той направи сериозен опит да се вземе в ръце. Обади се на Надя у дома й и си определи среща с нея в службата. Там той остана половината от предиобеда, докато й разказа какво беше научил от Йегура. Не беше толкова просто, тъй като не можеше да й каже и думичка за малкия Пинокио и носа му, въпреки че тъкмо около това се въртеше сега целият му живот.

После се прибра у дома. Вечеря в любимия си квартален ресторант и въпреки че финландската му сервитьорка беше същата, както обикновено, той едва издържаше да я слуша.

— Тревожа се за теб, Бекстрьом — каза тя и го потупа по рамото. — Ти нали никога не се разболяваш?

— Изглежда съм лепнал някаква гадост — излъга Бекстрьом, най-вече за да има повод да промени темата и да си тръгне от там.

Веднага след като се прибра, той си легна. Не след дълго заспа и когато се събуди, беше само шест часа сутринта. Два часа по-късно той седеше в службата си и в сравнение с усещанията, които изпитваше предния ден, сега се чувстваше почти като да беше постигнал освобождение. „Трябва да е от парите“, реши Бекстрьом. Двестате милиона шведски крони се бяха забили като златен пирон в главата му отпреди почти ден и половина.