Лейф Г. В. Першон
Истинската история за носа на Пинокио (81)

81

„Какъв невероятно досаден кучи син“, отсъди наум Бекстрьом, като този, когото имаше предвид, беше неговият домакин Йегура, който изглеждаше обсебен от думите, леещи се като неспирен поток от добре смазаната му уста.

„Един обикновен полски амбулантен търговец си е чист аутист в сравнение с този човек“, продължи мислите си Бекстрьом, а що се отнася до трудната дума, той я беше научил на една от онези полицейски конференции, които имаше обичай да посещава веднага щом се зададеше краят на седмицата. Понякога той самият я използваше по време на разпити с бандитите, които държаха устата си затворена през цялото време. Няколко пъти това дори проработи, тъй като бандитът се опитваше да разбере какво е това вербално посегателство, на което разпитващият го току-що го е подложил, и отваряше устата си единствено по тази причина. Макар че с Йегура беше точно обратното и усилията му отиваха на вятъра, защото без значение какви слова подбираше, не можеше да се вреди да каже и думица.

Затова през последните петнайсет минути той просто слушаше с половин ухото, като обръщаше внимание предимно на коняка си и се опитваше да се съсредоточи върху кафявия плик, който, естествено, в по-малка или по-голяма степен му беше обещан. Въпреки че в действителност той би следвало да благодари за храната, да стане и да си излезе от там. Вместо това беше яхнал куция охлюв и очевидно се движеше в обратната посока на тази, която водеше към целта. Жертва на своята прекомерна толерантност и искрено желание винаги да угоди на всички, които искаха това от него, помисли си Бекстрьом, който вече започваше да чувства леко раздразнение от начина, по който Йегура го използваше.

— Има ли нещо, което да не ти е ясно до момента, Бекстрьом? — попита Йегура и му хвърли един поглед, който беше малко прекалено критичен, за да се понрави на Бекстрьом.

— Може би само това кога би дошъл до съществената част — отвърна Бекстрьом. — Аз наистина не съм планирал нещо друго за тази вечер, но…

— Ще стигна до нея, скъпи приятелю — прекъсна го Йегура и го потупа приятелски по ръката. — Скоро ще стигна до същината и затова е важно да слушаш внимателно, защото сега отделните части започват да се сглобяват.