Лейф Г. В. Першон
Истинската история за носа на Пинокио (73)

73

Йегура вече го чакаше, когато той влезе в заведението. Елегантен, както винаги, от лъщящите черни обувки, в които човек можеше да се огледа, тъмносиният копринен костюм, светлокремавата риза, която той в чест на деня носеше закопчана догоре. Може би като поздрав към лятото, което най-после беше дошло след една дълга зима и една студена пролет. Съвършен от край до край, като испански благородник от друго време, от петите чак до бронзовия, изсечен с остри черти профил и гъстите бели коси, които увенчаваха това творение.

Освен това той носеше със себе си старата си служебна чанта. Една доста протънена и износена вещ от светла кожа, но която същевременно беше ясен знак, че предстоят добри сделки. Бекстрьом знаеше това от собствен опит. Също толкова добре знаеше, че ако нещата бяха достатъчно спешни, тънката кожена чанта на Йегура ставаше достатъчно дебела, за да побере един кафяв плик със солидни размери, веднага щом се заемеха с работата и се споразумееха относно практическите подробности.

Въпреки че самият той нямаше никакви недостатъци, Бекстрьом чувстваше как го бодва леко завистта, когато го видеше. „Йегура всъщност не приличаше ни най-малко на обикновен циганин“, помисли си той. Кой би допуснал, че той е израснал в каравана заедно с всички онези танцьори на народни танци от голямото му семейство, които обикаляха безметежно надлъж и шир страната през петдесетте години, като крадяха кокошки, калайдисваха медни съдове и от време на време обираха по някой и друг пенсионер.

— Драго ми е да те видя, Бекстрьом, драго ми е да те видя — повтори Йегура, като притисна ръката му между двете си длани.

— И аз се радвам да те видя — измърмори Бекстрьом. „Няма да е зле да преброя пръстите си по-късно“, помисли си той.

Срещата им започна, като Йегура предложи на Бекстрьом една изненада. Вместо да влязат в големия ресторант и да заемат обичайната си уединена маса, те взеха асансьора до горния етаж и минаха през цялата сграда на Операта. В края на коридора Йегура спря и набра някакъв код на бравата на дебелата дъбова врата, която веднага се отвори с дискретно щракване.

В чест на деня, доста време беше минало от последния път, когато се видяха, и с оглед на всички важни въпроси, които щяха да обсъждат, Йегура се беше погрижил да имат възможност да се хранят, пият и разговарят на спокойствие.

— Това е частният ресторант, собственост на сутерена на Операта — обясни Йегура, като с приканващ жест го въведе в заведението. — Ние сме само няколко членове и тази вечер ще бъдем единствено ти и аз.

„Определено не беше място, където човек рискуваше да се натъкне на Патицата, Тойвонен или някой друг от неговите мизерни колеги“, помисли си Бекстрьом веднага след като се настани на масата за двама до прозореца, която вече беше сервирана с бяла ленена покривка, кафяви салфетки, сребърни прибори и комплект големи искрящи кристални чаши. „Дори и Кайса с плъха, въпреки че тя беше областен началник на полицията, не би била допусната в тази кръчмичка.“

Персоналът също изглеждаше добре подготвен. Без дори да зададат въпрос, той и домакинът му получиха обичайното. Една чешка бира и една руска водка, достойна за истински комисар като него, а също така и едно голямо сухо мартини с маслини в малка чинийка за неговия по-фин и строен домакин.

— Наздраве, Бекстрьом — каза Йегура и вдигна чашата си. — Нещо ми подсказва, че това ще бъде една изключително приятна вечер.

— Наздраве — каза Бекстрьом. Кимна тържествено и преполови чашата си с едно движение.

— Що се отнася до храната, не мисля, че трябва да се притесняваш — каза Йегура и постави чашата си на масата, след като отпи внимателно. — Всъщност вече поръчах. За начало малка шведска маса, като скромен поздрав към нашето шведско лято, херинга, черен хайвер, сьомга, пушени змиорки, салата от скариди с майонеза, чисто масло, кашкавал, хляб и малки пресни картофи, които бяха току-що извадени от земята на Сконе. Обичайните неща. Е, позволих си да заменя шведския пастет от черен дроб с френски пастет от гъши черен дроб, но не вярвам да си разочарован от това. След това ще ни сервират печено на грил телешко филе, а що се отнася до десерта, мисля да предложа от онази торта от целувки, която знам, че обожаваш.

— Звучи добре — съгласи се Бекстрьом. „Нищо прекалено. Не и в тези трудни времена, когато половин Европа умира от глад“, помисли си той.

— Ако това не те обижда, бих искал да започна с един малък въпрос — каза Йегура, облегна се на стола, усмихна се и започна да върти чашата си с украсените си с маникюр пръсти. — Както ти казах по телефона, известно време бях в чужбина по делови въпроси, но когато влязох в мрежата, за да видя какво се случва тук, у дома, видях по новините, че адвокат Ериксон очевидно е бил убит и че скъпият приятел… достоен за похвала за благородството, което винаги е било негова отличителна черта в рамките на шведската полиция… е получил задачата да води операцията по разследването и залавянето на извършителя.

— Да — каза Бекстрьом и кимна. — Така е.

— В такъв случай мисля, че по изключение мога да помогна на скъпия брат, като добавя една малка сламка към голямата купа на разследването.

— Звучи добре — каза Бекстрьом. „Въпреки че копелето говори, сякаш има червена роза забучена в задника“, добави си наум той.