Лейф Г. В. Першон
Истинската история за носа на Пинокио (67)

67

Петъчната среща със следствената група Бекстрьом започна както обикновено. Същият език на тялото, същите мисли, същите думи. Настани се откъм тясната страна на дългата маса, намести се удобно, наведе се напред, сложи лакти на масата, а с длани подпря брадата си, измери с поглед останалите седящи около масата. След като всички влязоха, картината се изясни.

В деня след националния празник редиците на служителите бяха значително оредели, а причините, които те бяха посочили, изглежда, както обикновено, се въртяха около желанието да получат допълнителен ден и да удължат празниците си, които започваха от сряда и свършваха чак в понеделник. „Банда мързеливи непрокопсаници и една цяла работна седмица на вятъра“, помисли си Бекстрьом, но тъй като Алм и Андершон-Триг бяха в групата на отсъстващите, той реши да не повдига въпроса.

— Добре — каза Бекстрьом. — Нещо ново да се е случило?

— Да, всъщност да — каза Петер Ниеми. — Имаме отговор от Националната лаборатория по криминалистика, слушайте и зяпайте. Дойде преди час. Отнася се до ДНК пробата от кръвта, която установихме на вратата на балкона.

— Гарсия Гомес — каза Бекстрьом, който добре помнеше портрета по описание.

— Именно той — потвърди Ниеми. — Съвпадение с Анхел Гарсия Гомес и вероятността да е някой друг този път можем да изключим напълно, тъй като тя е по-ниска от едно на цялото население на земята. Което едва ли е някаква голяма изненада, като се има предвид нашият портрет по описание и това, което свидетелят, таксиметровият шофьор, ни разказа за накуцващия човек.

— Добре — каза Бекстрьом. — В такъв случай искам няколко добри идеи за това как кръвта му се е озовала на вратата на терасата на Ериксон.

— Аз самият вярвам на следния сценарий — каза Ниеми. — Гарсия Гомес и шофьорът му, който можем да се досетим, че е някой от неговите интересуващи се от мотоциклети приятели, и ако питате мен, залагам парите си на Фредрик Окаре, но както и да е… Гарсия Гомес и този, който го вози, се появяват у Ериксон към два часа през нощта. Поне Гарсия Гомес влиза в къщата. Входната врата не е заключена и Ериксон е вече мъртъв. Гарсия Гомес е бесен. Защо, не знам. Каквато и да е причината, той разбива черепа на трупа. Кучето, което е на тераса, започва да лае бясно и Гарсия Гомес излиза, за да го накара да млъкне. Счупва гръбнака му със същото оръжие, което е използвал върху Ериксон, и приключва, като прерязва гърлото на псето. Във връзка с това той бива ухапан по бедрото. Напуска къщата, общо взето, незабавно. Няма следи от тършуване.

— Остават някои пречки — заяви Бекстрьом, облегна се на стола и сключи пръстите си във формата на свод. — Подскажете ми възраженията, с които той би могъл да излезе.

— Кръвта му е останала там от предишно посещение при Ериксон — предложи Фелисия Петершон. — Което, разбира се, е лъжа, но не може да се приведе доказателство, което да е извън всякакво съмнение, тъй като нашата ДНК проба няма времеви маркер.

— Наистина няма — съгласи се Аника Карлсон. — Може и още по-лошо да е, например, че ние сме заложили неговата ДНК на местопрестъплението. Чувала съм и по-лоши неща от такива като него.

— Е, да, разбира се — каза Бекстрьом и сви рамене. — Но големият проблем все пак е, че Гарсия Гомес… най-вероятно… има алиби за часа на престъплението. Раните, които той е възможно да има по тялото, когато ни се удаде възможност да ги видим, може, разбира се, да са възникнали във връзка с онова състезание, в което е участвал, докато някой друг се е вихрил при горката ни жертва.

— Само че там не могат да се хапят, все пак — възрази Стигсон, който почти не пропускаше телевизионните състезания по бойни изкуства. — В бойните спортове, имам предвид. Да предположим, че имаме този късмет зъбите на псето да съвпадат със следите от раната на бедрото на Гарсия Гомес…

— Независимо от това алибито му пак остава — прекъсна го Бекстрьом. — Освен това Гарсия Гомес, ако все пак признае, че е бил в къщата на Ериксон, просто се е защитавал срещу едно побесняло куче, което ненадейно му е налетяло. Какво като е грубо изстъпление срещу животно? В случая това не е достатъчно. Дайте ми нещо по-добро — продължи той и впери поглед в Стигсон.

— Ако искате, мога да го задържа и да ви го доведа — каза Лиса Лам и кимна любезно към Бекстрьом. — Ако не друго, поне ще има възможността лично да предяви тези възражения, които току-що чух. И аз съм ги чувала всякакви от този род.

„Много добре — помисли си Бекстрьом. — Никак не беше глупава, като се има предвид, че това беше първото нещо, което казваше по време на срещите им.“

— Ще бъда благодарен за това — каза Бекстрьом. — Ако може за ден или два, ще е най-добре. Бих искал да ми е на разположение малко повече, преди да го тикнем в пандиза.

— Ще се уреди — каза Надя.

— В някои ситуации е важно да не се бърза — каза Бекстрьом и изпусна въздишка. — Такъв като Гарсия Гомес няма да ни избяга. Да извадим всичко, което имаме за него, че когато го вкараме в пандиза, да има за какво да говорим. Впрочем той има ли сребрист „Мерджан“?

— Нет — отговори Надя и се усмихна. — Това означава „не“ на руски, ако някой се чуди. Вече проверихме. Нито той, нито неговият добър приятел Фредрик Окаре. Това го проверихме още когато съпоставяхме нашия първи списък с възможните извършители със списъка на възможните автомобили. Както вероятно си спомняте, Окаре бе включен в разследването още когато разговаряхме с колегите на Ериксон, а за всеки случай проверихме всички от неговото обкръжение, които бяха включени в регистрите на криминално-разузнавателната служба, така че Анхел Гарсия Гомес беше включен по тази причина. Що се отнася до превозните средства, остават ни едва около сто, които вече проверяваме ръчно. Освен това започнахме да преглеждаме икономическото състояние на Ериксон. Колегата Блад се занимава с този въпрос.

— Нещо друго има ли? — попита Бекстрьом.

— Върви полека-лека — отговори Аника Карлсон. — И ако питате мен, почти сигурна съм, че този Фредрик Окаре и Гарсия Гомес знаят как стоят нещата по този въпрос. Въпреки така нареченото алиби на Гарсия Гомес.

— Още една причина да изнамерим нещо, с което да можем да го халосаме — каза Бекстрьом, вече нямаше търпение да си ходи. Нямаше търпение да се отдаде на обичайните си петъчни дейности, копнееше за един възвръщащ силите обяд, жадуваше за госпожица Петък, за сладката следобедна дрямка и после за хубавата вечеря с Йегура. „Един достоен край на седмица, изпълнена с усилена работата в полицията, или чисто и просто един по-добър свят“, помисли си той.

— Как ще действаме в почивните дни? — попита Патицата Карлсон.

— Какво искаш да кажеш? — попита Бекстрьом. — Аз, лично, мислех да поработя. — „Да ти приседне, дано.“

— С нашите срещи, имам предвид.

— Следващото заседание е в понеделник — каза Бекстрьом. — Ако нещо се случи, няма проблем да се чуем по телефона и да променим нещата.

— В понеделник в девет? — попита Аника. — Какво ще кажеш?

— Разбира се — каза Бекстрьом и сви рамене. — Е, няма да ви спирам, ако решите да станете посред нощ. Има обаче нещо, което искам да свършим незабавно. Става въпрос за онзи свидетел, нашия таксиметров шофьор. Докарайте го, организирайте разпознаване по снимки и се погрижете да посочи този Гарсия Гомес.

— Какво те кара да мислиш, той ще го направи? — попита Аника Карлсон. — Ние вече четири пъти говорихме с него.

— Погрижете се да промени мнението си, тогава — каза Бекстрьом. — Не би трябвало да бъде толкова трудно, предвид портрета по описание, който ни даде. Ясно е, че е бил Гарсия Гомес този, когото е видял. Просто не смее да го посочи. Там го стяга чепикът.

— Има ли нещо друго, с което мога да бъда полезна? — попита Лиса Лам.

— Позвъни на онзи съдебен лекар и го попитай с какво се занимава — каза Бекстрьом.

— Всъщност вече го направих — отговори Лиса Лам. — Той и колегата му още се мъчат с този въпрос. Неговото предварителното заключение все още е в сила, засега поне. Ериксон е починал в резултат от чужда намеса вследствие на удар с тъп предмет по главата и шията. Тъй като картината на нараняванията е сложна и някои от раните са възникнали няколко часа след настъпването на смъртта, той е поискал второ становище от колега. Това е накратко всичко и той ни увери, че ще получим окончателно заключение след почивните дни. Следователно няма нищо ново по този въпрос.

— Добре, тогава — каза Бекстрьом и плъзна поглед по присъстващите. — Какво чакате? На работа. — „Мързеливи непрокопсаници, такива“, добави наум той.