Лейф Г. В. Першон
Истинската история за носа на Пинокио (61)

61

Когато съвещанието на следствената група в четвъртък започна, Аника Карлсон съобщи, че тя временно е поела ръководството от началника им, но че Бекстрьом се очаква да се върне още на другия ден. Причините за отсъствието на Бекстрьом тя реши да не коментира, с цел да спечели време, и даде думата на Надя.

— Как върви работата с нашия „Мерцедес“, Надя?

— Бавно, но вървим напред — каза Надя. — Остана да проверим още сто возила. Не вярвам да сме го загубили по пътя.

— Кога смяташ, че ще бъдем готови с тези, които остават?

— Трудно е да се каже — отвърна Надя и поклати глава. — Ще ни трябва поне още седмица. Освен това страхувам се, че приближаваме момента, в който ще се наложи да говорим с някои от собствениците, преди да ги изключим. Но полека-лека върви.

— Добре — заключи Аника Карлсон. — Има ли още нещо, което да ни споделиш?

 

 

Имало едно нещо според Надя Хьогбери, която реши да се възползва от възможността в отсъствието на Бекстрьом да разкаже какво са намерили с нейните помощници в компютъра на жертвата на убийството. Най-малкото за да спечели време и с оглед на онзи упорит слух в полицейските среди, че Бекстрьом е този, който е вкарал така наречената сексуална следа в разследването на убийството на Палме и все още се твърдеше, че живее с твърдото убеждение, че там именно може да се открие истината за убийството на министър-председателя.

— В деня, в който е убит, Ериксон изглежда е посветил повече от девет часа на разглеждане на порно в мрежата — каза Надя. — Сайтовете, които е посетил, са малко особени дори в сравнение с останалите от този род. Много порнография с насилие, секс с животни, секс с джуджета и куп други странности, за които човек трудно би се осмелил да пита чичо Уле.

— Чичо Уле? Кой е той? — намеси се криминален инспектор Ян Стигсон, който следеше само спортните канали в краткото време, когато гледаше телевизия.

— Това е онзи психолог, който води нещо като програма за съвети по сексуални въпроси по Канал 5 — отговори Надя. — Казва се Уле. Онзи, който изглежда като леля Малена, само че по-дебел — поясни тя.

— Аха, ясно — каза Стигсон. — Такава, значи, била работата.

— Може би трябва да опиташ, Ян — каза Аника и се подсмихна. — Да гледаш чичо Уле и да чуеш някои и друг съвет, искам да кажа. Какво ще кажеш, Надя? Имаме ли нова насока в разследването? Или и той е като повечето други мъже?

— Ами — каза Надя — в неговия конкретен случай може да е точно обратното. Че го е правил по служба, така да се каже. Поне ако вярваме на неговия колега, адвокат Даниелсон. Между другото, колегата Блад го разпита по този въпрос. Ще получите извлечение от разпита по електронната поща по-късно днес.

— Ериксон е разглеждал порно по служба? Разказвай, преди да съм умряла от любопитство — подкани я Аника Карлсон.

Според адвокат Даниелсон колегата му Тумас Ериксон се е заел с нов клиент само няколко дни преди да бъде убит. Клиентът е бил известен бизнесмен и предприемач, който бил обвинен, че е тормозил бившата си и два пъти по-млада приятелка, като е проникнал в компютъра й и е изпратил на нейно име големи количества порнография, която изтеглил от мрежата.

— Компютърът й, личната й страница, нейният фейсбук, с една дума всичко — обобщи Надя и поклати глава. — В същото време по нищо не личи, че неговият представител, адвокат Ериксон, е споделял интересите на клиента си. Изглежда, сякаш е отмятал по списъка, който се намира в досъдебното производство на неговия клиент. Прегледахме твърдия му диск и по него няма следи от разглеждане на порно преди това. Освен това не е оборудван с програма, която автоматично да чисти подобни посещения в мрежата. Ако питате мен, считам, че можем да забравим този въпрос. Всичко изглежда е свързано с работата. Колкото и странно да звучи.

— А нещо друго намери ли? — попита Аника.

— Различни, нелесни за разтълкуване бележки, най-вероятно с икономическо съдържание — каза Надя. — В добавка и следи на твърдия диск от други подобни материали, които той вероятно е изтрил по-рано след кратък период от време. Ериксон изглежда е бил предпазлив в това отношение, но аз обещавам да се върна към въпроса веднага щом открия нещо, за което си струва да се разкаже. В същото време не мисля, че можем да се надяваме на твърде много. Адвокат Ериксон е бил от онези хора, които разчитат на собствената си глава, когато става въпрос за пазене на тайна. „Точно като теб и онова там с майчиното мляко“, допълни наум тя.

 

 

След това дойде ред на Петер Ниеми, но и той нямаше кой знае какво ново да предложи, що се отнасяше до техническата част на разследването. Той беше разчитал да приключи с претърсването на жилището на жертвата в началото на идната седмица и че повечето от отговорите от Националната лаборатория по криминалистика, що се отнася до ДНК следите, влакната и пръстовите отпечатъци, намерени на мястото, ще започнат да пристигат приблизително по същото време. Не беше намерено и никакво оръжие на убийството. Нещо, което впрочем го безпокоеше.

— Когато ставаше дума за класическия стар тъп предмет, обикновено почти винаги го намирахме на местопрестъплението, което в девет от десет случая е или жилището на пострадалото лице, или това на извършителя. Почти винаги непланирани престъпления и когато стане напечено, човек просто грабва нещо, което е под ръка. Чук, ръжен, тръба, тиган, свещник. Всичко, което е достатъчно твърдо, става за вземане и удряне някого по главата.

— Обаче не и този път — заключи Аника Карлсон.

— Обаче не и този път — съгласи се Петер Ниеми. — Което ме притеснява. Този път съм почти сигурен, че извършителят вече е бил решил да нарита Ериксон, когато той се появи, и то здраво да го нарита. Оръжието е носил със себе си и ако трябва да отгатна, мисля, че е било от дърво, нещо като бейзболна бухалка или най-обикновена тояга. По-скоро е било от дърво, струва ми се, отколкото от метал, като се съди по вида на счупванията на главата.

— Само че когато той пристига там, Ериксон е вече мъртъв — каза Фелисия Петершон.

— Точно така — каза Ниеми. — Той е бил мъртъв от няколко часа, по този въпрос не може да има ни най-малко съмнение. Извършителят трябва веднага да е забелязал това, но независимо от всичко този човек го удря и разтрошава черепа му на парчета, и това е моментът, който сериозно ме смущава.

— Какво искаш да кажеш? — попита Аника.

— Защо би го направил, след като знае, че вече го е убил няколко часа по-рано? До това време би трябвало вече да се е успокоил? Защо изобщо се е върнал?

— За да търси нещо, което не е намерил първия път. Защото е открил, че Ериксон го е измамил — предложи Аника. — Бил е толкова бесен, че се е нахвърлил дори на труп.

— Напълно възможно — съгласи се Петер Ниеми и разпери ръце в красноречив жест. — И не е дори наполовина толкова изсмукано от пръстите, колкото онова, което се е загнездило в ума ми и което не се връзва изобщо с нищо.

— Обясни ни за него — подкани го Аника Карлсон и се усмихна. „Петер е добър“, помисли си тя.

— Той си няма и понятие, че някой друг вече е убил адвокат Ериксон, когато пристига, за да му хвърли солиден пердах. Но въпреки това е толкова бесен, че си го изкарва на трупа.

— Съгласна съм с теб — каза Аника Карлсон и се усмихна още по-широко.

— Това звучи много, много изсмукано от пръстите. Почти толкова, колкото ако жертвата сложеше списък за чакане на опашка в антрето за всички, които са решим да му дойдат на гости в една обикновена неделна вечер, за да изтупат прахта от дрехите му.

— Да, така е — призна Ниеми и се подсмихна. — Звучи много изсмукано от пръстите.

— Ще се разбере — каза Аника и вдигна рамене. — Едва ли имаш да добавиш нещо друго поучително?

— Всъщност имам. Балистичната експертиза вече е готова — каза Ниеми. — Двата куршума, които открихме, са изстреляни от личното оръжие на Ериксон. Но ние така и предполагахме през цялото време.

— Значи, не можеш да ни зарадваш с някакъв прелом в разследването — заключи Аника Карлсон.

— Не. Няма никакъв преломен момент — потвърди Ниеми и поклати глава. — Само усещането за още по-голямо объркване. Макар че и аз мисля като теб. В един момент всичко ще се разреши.

— Някой друг да има нещо? — Аника Карлсон плъзна поглед по присъстващите в залата, но съдейки по поклащанията на главите им в синхрон, крайно време беше да се сложи точка.

— Добре — каза Аника Карлсон и се изправи. — Нова среща утре, петък, в десет часа, а тогава ще присъства и нашият многообичан началник, както сам обеща.

 

 

Веднага щом Аника Карлсон се върна на бюрото си, тя се обади на Бекстрьом по мобилния телефон, за да му представи обещания доклад за това как е преминало съвещанието на следствената група.

— Движи се полека, но нямам кой знае какво за разказване — каза Аника Карлсон.

— Естествено, как би могло да има — отвърна Бекстрьом.

— Вече ни липсваш — продължи Аника. — Как е коремчето? Не искаш ли да намина с малко пилешка супа и минерална вода?

— Много мило от твоя страна, Аника, но в отговор на въпроса ти ще кажа не. Не искам пилешка супа. Нито пък минерална вода.

— Неприятно ми е да го чуя — каза Аника. — Обещай да теглиш една жица, ако промениш мнението си.

 

 

Бекстрьом не даде никакви обещания в тази посока. Вместо това той просто приключи разговора, като натисна копчето на мобилния си телефон.

„Отвратителна жена“, помисли си Бекстрьом и поклати глава. Като предпазна мярка той отиде до антрето да провери дали е сложил синджира за сигурност на вратата. „Как ли една невзрачна верижка може да спре такава като Патицата Карлсон?“, запита се той и потръпна.