Лейф Г. В. Першон
Истинската история за носа на Пинокио (57)

57

След освежителната следобедна дрямка Бекстрьом бе събрал нови сили и използва възможността да вечеря с личния си репортер от големия вечерен вестник. Вече беше минало повече от едно денонощие, откакто полицията бе дала пресконференция, и сега беше крайно време той да се информира лично за състоянието на осведомеността на третата власт.

Те се срещнаха в обичайния ресторант в „Йостермалм“, където дори национална знаменитост като Бекстрьом можеше да седи необезпокояван, и веднага щом удариха по едно питие преди вечеря, домакинът на Бекстрьом премина направо към същественото.

— Как е? — попита той, като вдигна уискито си с лед. — Намерихте ли онзи сребрист „Мерджан“?

— Моите служители работят по въпроса — отговори Бекстрьом, преполови руската си водка, след което изплакна устата си с няколко глътки студена чешка бира.

— А свидетелят ви? — продължи репортерът. — Какво става с него? Посочи ли човека, чиито снимки му показахте?

— Не зная за кого говориш — отвърна Бекстрьом. — Показвахме снимки за сума народ. — „Тоя трябва да е говорил с онзи таксиджия“, досети се той.

— Имам предвид свидетеля, който е видял извършителя да влиза в онзи „Мерджан“, когато е излязъл от къщата на Ериксон в Брума — поясни репортерът.

— Все още не разбирам за кого говориш — упорстваше Бекстрьом. — Имаме няколко свидетели, които са видели колата и този, който е заминал с нея.

„Кажи по-добре с кого си говорил. Така може би ще мога да ти помогна. Голям му дойде май залъкът“, помисли си Бекстрьом.

Неговият домакин само измънка нещо замислено и повика с жест сервитьора, за да поръча.

— С какво да те почерпя? — попита той. — Аз самият си мислех за това пълнено пролетно пиле. Какво ще кажеш за него?

— Не бих искал да ти се меся — отвърна Бекстрьом и сви рамене. — Аз лично бих искал леко солени говежди гърди с кореноплодни зеленчуци, чешка бира и една голяма водка — продължи той и кимна към сервитьора.

 

 

Следващия час те посветиха на хапване, пийване и приказки за разни неща и чак при кафето и коняка се върнаха към съществения въпрос, за който всъщност се бяха срещнали.

— Какво ще кажеш да разменим малко ябълки срещу круши? Става дума за бившия адвокат Ериксон, естествено — предложи репортерът.

— Ти започни — каза Бекстрьом. — Дай ми оферта.

— Имам името на твоя извършител, този, който се е качил в сребристия „Мерджан“. В два сутринта, точно след като е излязъл от жилището на Ериксон. Какво ще ми дадеш в замяна?

„Определено нашето шофьорче на такси — помисли си Бекстрьом. — Което е избрало всичките пари пред всичките му малоумни колеги.“

— Ще ти дам един добър съвет — отвърна Бекстрьом. — Твоят информатор ти е дал грешния човек. Така че, ако не искаш да хвърлиш нахалост куп пари по съдилища и подобни идиотщини, мисля, че не бива да пускаш тази новина.

— Защо мислиш така? — попита репортерът. — Сигурно искаш да кажеш, че сме на грешна следа. От къде може да си толкова сигурен?

— Защото не е той — каза Бекстрьом, който имаше своите основателни подозрения кого таксиметровият шофьор е избрал да не посочи, след като видя портрета по описание, който инспектор Ек бе изготвил с помощта на същия този таксиметров шофьор.

— От къде може да си толкова сигурен? — настояваше репортерът. — Ти дори не знаеш дали говорим за един и същи човек.

— Аз лично говоря за Анхел Гарсия Гомес — каза Бекстрьом и сви рамене. — Но наистина, ако имаш друго предложение, готов съм да направя бартер с теб.

„Ако съдя по изражението му, няма“, додаде наум Бекстрьом.

— А от къде си толкова сигурен, че не е той?

— Защото той има алиби за часа на престъплението и по изключение обстоятелствата са такива, че тези, който му го осигуряват не са приятелчетата му от онова сдружение на мотоциклетистите на средна възраст.

— Вие сте го проучвали — каза репортерът и това беше по-скоро констатация, отколкото въпрос.

— По тази точка не мога да коментирам, както със сигурност разбираш. Той има алиби. Точка.

— Човек никога не може да бъде напълно щастлив — каза домакинът му и въздъхна.

 

 

Един час по-късно, след още един коняк и заключителния вечерен грог в чест на настъпващото лято, Бекстрьом и домакинът му се разделиха по живо, по здраво. Въпреки че сделки не бяха извършени.

— Трябва да ти благодаря, Бекстрьом, голямо благодаря за информацията и още по-голямо за предупреждението — каза репортерът, въпреки че той не получи нито една ябълка от голямата бекстрьомска фруктиера, а само един добронамерен съвет, който Бекстрьом му даде, за да не се забърка в неща, които всъщност не бяха работа на такива като него.

— Какво мога да направя за теб?

— Обичайното — каза Бекстрьом и сви рамене. „Капка по капка“, помисли си той.