Лейф Г. В. Першон
Истинската история за носа на Пинокио (54)

54

В сряда, 5-ти юни, дванайсет часа на обяд, следствената група проведе третото си заседание и Бекстрьом усети, че нещата около него започват да се нареждат. Крайно време впрочем, така че той най-после да може да намали нечовешкото си работно натоварване и да се върне към по-нормално състояние.

Обикалянето по домовете беше вече затворена глава. То беше минало по-добре от обикновено и резултатът беше едно заподозряно превозно средство и двама или евентуално трима души, за които имаше основателни причини да се предполага, че имат нещо общо с убийството. Проследима информация, която даваше добри изгледи за намирането както на колата, така и на лицата, които се издирваха.

Приемането на сигнали изглежда също работеше добре и първоначалната река от сведения сега бе сведена до по-нормалното и по-приемливо ручейче, което успяха да отсеят в движение, без да се налага да прехвърлят хора от по-належащи дейности. Що се отнася до тъкмо тази жертва на убийство, работата по систематизирането, сортирането и регистрирането на пристигащите сведения също беше значително по-лесна от обикновено. Огромното мнозинство от сигналите бяха за тесните връзки на адвокат Ериксон с организираната престъпност и вече бяха получени имената на стотина различни извършители, общото между които, според два пъти повече информатори, беше, че са видели сметката на Ериксон. Общо взето, беше както обикновено. Добри съвети за това колко е важно да се вземе под внимание и едното и другото, а в добавка и откачените съвети от обичайните прорицателки и ясновидци. Бяха напред с голяма част от работата по разследването, независимо дали ставаше въпрос за описанието на жертвата и непосредственото й обкръжение, рутинно наблюдение на обичайните бандити, или проверяване на трафика на мобилните телефони около времето на престъплението. Нещо друго обаче изглежда се проточваше. Техният съдебен лекар се обадил отново и съобщил, че се нуждае от още няколко дни, за да получи допълнителното мнение на негов колега, който се считаше за един от водещите в света в областта на по-сложните наранявания, причинени от удар с тъп предмет. Утешителното в случая беше, че той не виждаше причини „към настоящия момент да променям моята предварителна диагноза“.

В Националната лаборатория по криминалистика всичко беше както обикновено. Бяха изпратени почти сто различни улики за анализ. Отговорите от изследванията щяха да дойдат най-късно в рамките на един месец, а първите сведения за това, което се считаше за най-спешно — в началото на следващата седмица. Претърсването в жилището на жертвата също се беше проточило и според Ниеми, на него и помощниците му щеше да им е необходимо време поне до края на седмицата, преди да предадат сцената на престъплението на Ериксоновия колега, адвокат Даниелсон, който съгласно завещанието на Ериксон трябваше да се погрижи за имуществото на починалия.

Независимо от всичко Бекстрьом беше доволен. „Нещата се развиват добре“, мислеше си той и в действителност всичко, от което се нуждаеше, беше достатъчно храна, напитки и почивка, така че онази внезапна и решаваща проницателност да бъде налице.

— Добре — каза Бекстрьом и запрелиства демонстративно дебелата купчина листове, която лежеше пред него. — Какво става със сребристия „Мерджан“, Надя?

 

 

Според Надя ставаше това, което се очакваше. След две денонощия тя и нейните служители успяха да намалят наполовина първоначалния брой от почти четиристотин възможни превозни средства, макар да напредваха много внимателно.

— Дори при най-малкото съмнение данните остават непроменени до момента, в който разполагаме с време да направим по-обхватни проверки. Досега извършвахме само грубо отсяване, така че ако може да ни дадете още една седмица — каза Надя. — Макар че, ако имаме късмет, може да сме готови и след няколко часа — добави тя и размаха ръце в красноречив жест.

— Добре — каза Бекстрьом, който не възнамеряваше да се задълбочава в подробности, най-малко когато се отнасяше до работата на Надя.

— Как върви работата с онова лице, което нашият таксиметров шофьор за малко да премаже? — продължи той и кимна към колегата Ек.

— Направихме с него портрет по описание — отвърна Ек. — Ако се питате защо не сте го видели досега, то е, защото съществува известно съмнение. Нашият свидетел го оценява на шест или седем по обичайната десетстепенна скала и той прилича в много голяма степен на един от онези, които шофьорът видя на снимките за разпознаване. За съжаление, тъкмо от това произтича проблемът.

— Как така? Какъв проблем?

„Мразя проблемите“, помисли си Бекстрьом.

— Ами този, който прилича най-много на портрета по описание, може да се окаже, че не е той — поясни Ек. — Защото той има алиби за времето на престъплението. Изхождайки от нашия портрет по описание, съм убеден, че сведенията се отнасят най-вече за него, въпреки че той има алиби за часа, когато Ериксон е убит. А този час ние го знаем с голяма степен на сигурност, ако съм схванал правилно нещата.

— Алиби — изсумтя Бекстрьом. — Че те винаги имат алиби. Говорихте ли с него?

— Не, всъщност не — отвърна Ек, като прозвуча почти ужасено. — Разговарях с криминално-разузнавателната служба, съвсем поверително, естествено, и с нашите колеги в Стокхолм, които работят с онзи проект „Нова“, където се опитват да следят най-лошите. Очевидно от областната криминална служба следят него и неговите приятели от известно време.

— Значи, те са тези, които му дават алиби, колегите от областната криминална служба?

— Двама от тях — каза Ек и се усмихна меко. — А в добавка и още няколко хиляди. Може да не са от най-обикновените граждани, но най-малко още няколко хиляди.

— Още няколко хиляди? Да не е участвал в някоя културна програма, която се излъчва директно по телевизията?

— По-скоро обратното — отвърна Ек със същата мека усмивка. — Не, галавечерта на бойните изкуства в „Глобен“. В десет е излязъл на ринга и в следващите десет минути е бил изцяло зает да пребива с ритници опонента си. След като е бил възнаграден подобаващо с овации, той се завърнал в съблекалнята да превържат раните му, а тогава часът е почти десет и половина. Точно по тази причина смятам, че трябва да изчакаме с представянето на портрета по описание.

— Разбрах какво каза — въздъхна Бекстрьом. — Някой има ли да каже нещо, с което ние, останалите, трябва да се заемем задължително и незабавно?

— Отлично — каза Бекстрьом, на когото му бе необходим само един бърз поглед към присъстващите, за да преброи достатъчно поклащания на глави. — Добре, а някой има ли задоволителен отговор на моя въпрос отпреди? — продължи той. — Как става така, че някой или някои убиват адвокат Ериксон приблизително в десет без четвърт вечерта, а след малко повече от четири часа по-късно някой или някои отново издевателстват над трупа и прерязват гърлото на кучето му?

„Значително повече поклащания на глави този път“, помисли си Бекстрьом.

— Добре — продължи той. — В такъв случай предлагам да импровизираме. Разкажете ми какво се случва в онази вечер, в която на адвокат Ериксон се налага да уреди сметките си на земята. Какво е станало според теб, Петер? — попита Бекстрьом и посочи Ниеми с цел да изпревари реда на колегите Алм, Андершон-Триг и останалите умствено увредени, които влизаха в следствената му група.

— Да импровизирам свободно за това какво се е случило — повтори Петер Ниеми и се усмихна едва забележимо. — Това звучи като приятна музика за такъв като мен.

— Е, слушам — каза Бекстрьом насърчително. — Разкажи ни.

— В девет часа вечерта му идват на гости най-малко двама, които той познава отпреди. Посещението е уговорено предварително, като се има предвид времето и мястото на срещата, затова предполагам, че посетителите са важни за жертвата. Не вярвам Ериксон да е от тези, които пускат когото и да е в къщата си в неделя вечер. Това са хора, на които той вярва и които са важни за него.

— Напълно съм съгласен с теб, Петер — намеси се Бекстрьом, като си представяше вкусния обяд, който го очакваше, и можеше да си позволи да послуша един финландец като Ниеми за изостряне на апетита.

— После нещо се обърква. След около половин час нещата напълно излизат от контрол. Не вярвам това деяние да е планирано от по-рано, макар, разбира се, да ме притеснява фактът, че не сме намерили нашия тъп предмет. Логическата връзка се къса. Ериксон се опитва да позвъни на „SOS Тревога“, изважда револвера си и произвежда най-малко един изстрел срещу един от гостите си, този, който седи на дивана на няколко метра от него. Изстрелът в тавана, предполагам, е направен, когато гост номер две му отнема оръжието, а също така в това време му е нанесен и смъртоносният удар. По-точната последователност между позвъняването за помощ, стрелбата и удара с тъпия предмет, който му е нанесен, бих искал засега да я оставя неуточнена, но тук въпросът е за няколко минути около десет без петнайсет вечерта. Нали позвъняването до „SOS Тревога“ е получено в десет без двайсет.

— Има една пречка тук — възрази Аника Карлсон. — На първо място свидетелката ни, която вижда тренирания атлет да товари кашони в багажника на сребристия „Мерцедес“, а после и свидетелят, който вижда възрастния човек да седи на стъпалата пред къщата на Ериксон. Техните наблюдения са извършени четвърт час по-рано. Около девет и половина вечерта. Това всъщност ме смущава.

— И мен ме смущава — каза Ниеми. — Разбирам напълно какво имаш предвид. Първо кавгата, Ериксон е ударен смъртоносно, после си вдигат чукалата и напускат местопрестъплението. Това е естественият ход на нещата, така да се каже.

— Най-простото обяснение е, естествено, че нашите свидетели са объркали часа — предположи Стигсон. — Постоянно се случва. Кажат ли, че е девет и половина, напълно възможно е да става въпрос за десет без петнайсет. Кавгата се разгорещява, когато гостите на Ериксон трябва да си приберат багажериите и да си тръгнат. Тогава започват да се карат, Ериксон вади един револвер и се опитва да повика помощ, но вместо това е ударен смъртоносно, а извършителите вземат със себе си джунджуриите, за които са дошли, и се омитат от там. Изглежда съвсем ясно, нали?

— Във всеки случай звучи логично — каза Ниеми и кимна. — Някой от посетителите му да е останал в къщата, докато единият или двамата от тях се махат, изглежда, разбира се, хем рисковано, хем пресилено. И точно в това време, непосредствено преди десет, кучето на Ериксон започва да вилнее за първи път и трябва да е продължило доста време според това, което свидетелите ни казват. Не намираме и никакви следи, които да говорят, че някой се е подвизавал в къщата до два часа през нощта. Няма признаци, че някой се е нуждаел от време да тършува из къщата, и защо да оставя почти един милион в брой на мястото на престъплението, когато е достатъчно да издърпа няколко чекмеджета, за да намери плика, в който са парите.

— И кучето на Ериксон, което стои и лае вън на терасата — съгласи се Фелисия Петершон. — Какво е положението с изстрелите впрочем? — добавя тя. — Не би ли могъл някой, който минава край къщата, да ги чуе?

— Не — отвърна Петер Ниеми. — Това ние с Ернандес го проверихме, като стреляхме пробно. Става въпрос за калибър 22, който не стреля особено шумно. Точно работният кабинет на Ериксон на горния етаж няма прозорец към улицата, така че звукът не достига дотам.

— Но как така? Тогава става напълно непонятно — каза Аника Карлсон. — Защо ще поемат риска да се върнат на мястото на престъплението четири часа по-късно? Освен това да се нахвърлят на някого, който вече е мъртъв и да прережат гърлото на куче, същото псе, което в този момент вие на терасата. За мен това си е чисто самоубийство.

— Може да са забравили нещо — предположи Ернандес. — Нещо, което е било толкова важно, че да си е струвало риска да се върнат. Когато и при втория опит не го намират, тогава този или тези, за които говорим, откачат и се нахвърлят на псето и неговия мъртъв господар. Какво мислите за това?

Няколко нерешителни поклащания на главата, откъслечно мънкане, а в добавка и една вдигната ръка от Росита Андершон-Триг.

— Да, Росита — каза Бекстрьом. — Имате думата.

— Според мен не бива да се хващаме чак толкова за разликата във времето — каза Андершон-Триг. — При най-изявените мъчители на животни е така, те могат да бъдат много ирационални, могат да са движени от импулси и мотивировката им да е съвсем различна от тази на нормалните индивиди. Ако питате мен, Бекстрьом, може да е станало така, че нашият извършител поначало е имал за цел кучето на Ериксон, но в резултат на последвалата суматоха, след като Ериксон умира, той не успява да свърши работата си. Принуден е да напусне мястото, изчаква някъде наблизо и когато всичко се успокоява, той се връща, за да извърши това, което поначало и през цялото време е възнамерявал да направи. А именно да издевателства над невинното животно.

„Вещицата трябва да е от световна величина, нищо че е позната само в рамките на шведската полиция — помисли си Бекстрьом. — Дори Алм не би могъл да измъдри нещо подобно.“

— Интересно — каза Бекстрьом и кимна. — Ще трябва просто да продължим да мислим. Мислете екстензивно и непредубедено, ако мога така да се изразя. И така, ще се видим утре, по същото време и на същото място.

„Андершон-Триг определено умее да изостря апетита. Крайно време е за един хубав обяд и подсилваща дрямка“, рече си той.