Лейф Г. В. Першон
Истинската история за носа на Пинокио (52)

52

След втората среща на следствената група Бекстрьом временно предостави кормилото на Аника Карлсон. Беше принуден да отиде на една отдавна уговорена среща в управлението на полицията, но в случай на критична ситуация винаги можеше да бъде намерен на мобилния си телефон, а още от утре щеше да е на разположение, както обикновено.

— Тогава до утре — каза Аника Карлсон, кимна и се усмихна. „Питам се дали сам си вярва“, мина й през ума, когато Бекстрьом изчезна през вратата.

 

 

Следобедът на Бекстрьом се разви изцяло според плана. Първо той взе такси до града и посети един дискретен ресторант на „Кунгсхолмен“. Ресторантът се намираше само на няколко преки от голямото управление на полицията до парка „Крунубери“, но все пак на безопасно разстояние, тъй като цените от менюто бяха направени за една друга публика, различна от тази, която фигурираше във ведомостта за заплати на полицията. Там той хапна добре и изчака в компанията на едно кафе с коняк, докато неговата финландска сервитьорка му се обади веднага щом бъде готова да почисти апартамента му на улица „Инедалсгатан“.

Понеже Бекстрьом беше щедър работодател, той беше оставил цели петнайсет минути между обяда и следобедната дрямка, така че тя да може да получи подобаващо възнаграждение за тежката работа, преди да отиде на обичайното си работно място в кварталния ресторант, за да се трепе за насъщния за себе си и за непрокопсания си алкохолизиран финландски съпруг. Веднъж озовали се в широкото му легло от „Хестенс“, бяха му нужни само пет минути, преди Бялото торнадо от Финландия да направи мост и да изкрещи в същия миг, в който големият салам изстреля заряда си.

— Войне, войне^[1], Бекстрьом — каза финландката с блещукащи влажни очи и изпусна дълбока въздишка, докато той самият се задоволи с изгрухтяване и отсечено кимване, да не би в главицата й да се зародят някакви идеи и да остане да лежи до него, да се гуши и да лиже лицето му.

 

 

„Най-после сами“, каза си Бекстрьом, когато пет минути по-късно чу как личната му отговорничка по чистотата тихо затвори външната врата след себе си. Освен това с десет минути повече за подсилващата дрямка, от която толкова силно се нуждаеше. После се намести удобно, провери напъна няколко пъти, преди с гръмовен залп да освободи налягането, образувало се от вкусните сарми със сметанов сос и сладкото от червени боровинки, които бе поел на обяд. „Луди са по теб кукличките“, заключи Бекстрьом и минута по-късно вече спеше дълбоко.

Когато се събуди три часа по-късно, той се чувстваше отлично, както и му се полагаше, и до края на деня оставаше само да следва внимателно установените си процедури. Първо освежаващ душ, след това обратно на седлото и като се има предвид, че часът беше вече седем вечерта, следваше късна вечеря в личното му квартално заведение, преди може би да посвети часа преди лягане на размисъл върху настоящия случай, въпреки че, строго погледнато, ставаше въпрос единствено за това, че някой е сплескал черепа на адвокат, от когото му се гадеше и който твърде често бе вгорчавал живота му.

„Ще се нареди от само себе си“, помисли си Бекстрьом, тъй като понастоящем нещата бяха така наредени, че дните в живота му вървяха един след друг, без да му се налага да прави каквито и да е планове. Не само дните, впрочем. Общо взето всичко, с което се заемеше от известно време, изглежда вървеше като по мед и масло. С изключение на някои практически административни задължения, разбира се, които той свърши веднага щом излезе от под душа, наметна халата си и си приготви разхладителен летен грог от три части водка, една част сок от грейпфрут и значително количество натрошен лед.

Първо той направи инспекция на почистването на финландката, за да види дали има забележки, които да предяви, когато му се наложи да потърси нещо за хапване по-късно вечерта. „Никакъв кусур няма тази жена“, установи Бекстрьом пет минути по-късно. Цялата му уютна бърлога блестеше, списъкът за пазаруване беше изпълнен, и хладилникът, и килерът бяха заредени със старите, любими продукти и различни деликатеси. Включително и специално поръчаната тоалетна хартия, която той намери в мрежата — свръхдебела, свръхмека и с отпечатани върху нея портрети на известни шведски политици, — беше на мястото си.

„Балансът на разходите й също изглежда е наред — помисли си Бекстрьом след бързо сравняване на касовите бележки с парите в старовремския буркан от стъкло, където се помещаваше касата му за домакински разходи. — Не бива да се забравя, че тя всъщност е финландка, така че вероятно е прекалено глупава, за да се опита да отмъкне нещо.“

Най-накрая, но не и по значение. Тя дори беше почистила голямата позлатена клетка за птици, където Исак, да се надяваме, никога повече нямаше да се върне и крайно време беше да я обяви за продажба в мрежата и веднъж завинаги да се отърве от спомена за малкия хулиган. А всичко бе започнало толкова обещаващо, че той реши, че си е намерил нов другар за цял живот, който да му стане толкова скъп, колкото малкият Егон, обичната му златна рибка, беше някога за него.

Речено, сторено — Бекстрьом седна на компютъра и качи последното жилище на Исак на страницата с обявите. То беше стояло на прозореца във всекидневната му твърде дълго, прилично на обрамчен с решетки мене текел^[2] и всеки път, когато го погледнеше, си спомняше за едно от най-травмиращите преживявания в живота си. Далеч по-лошо от онзи път, когато бе въвлечен в борбата на живот и смърт с двама от най-големите негодници в историята на шведската криминалистика.

„Най-после ще разкарам проклетата клетка“, помисли си Бекстрьом и за всеки случай записа безплатното предложение в папката с обявления за продажби, преди да изключи компютъра, и потъна в мрачни мисли. Въпреки че всичко започна обещаващо — помисли си той и отпи голяма глътка от чашата си.

По време на първоначалното обучение Исак изглеждаше дори по-схватлив, отколкото го уверяваше продавачът в магазина за домашни любимци. Освен това имаше много добри гласови данни, крякащ и в същото време хриптящ звук, който режеше като с нож тишината и дори глухите щяха да чуят посланието. Само за седмица Исак се научи да казва както Бекстрьом, така и Суперченге и веднъж усвоил тази част, идваше време за сериозната работа.

Тъй като Бекстрьом беше човек със значителни педагогически качества, абсолютно необходими, за да може да функционира като началник в полицията, той тръгна от лесното и започна с най-простите думи като гей и лесби, преди да дойде време за решителната стъпка към следващите като мека китка и кофти кучка, анален акробат и войнстваща лесбийка. За съжаление, тъкмо в тази част дойде провалът. Оказа се, че Исак разбира повечето неща наопаки. Кулминацията на тази идиотщина, за съжаление, дойде, когато Аника Карлсон неочаквано се появи у Бекстрьом без каквото и да е предупреждение. Ей така, изведнъж застана пред вратата му и позвъни на звънеца и понеже той реши, че се касае за спешна работа по служба, прояви неблагоразумието да отвори вратата.

— Изненада, изненада, Бекстрьом — каза Аника Карлсон и се усмихна с присвити очи на негостоприемния си домакин. — Какво ще кажеш да обърнем по някоя и друга бира ние с тебе?

Бекстрьом само кимна, тъй като не му дойде наум да се опита да бутне вратата и в най-лошия случай да се озове в спешното отделение, без да прояви мъничко доброта и да пусне нещичко на тези, които още хранеха надежда за живот.

— Радвам се да те видя, Аника — изрече Бекстрьом с насилена усмивка. „Какъв избор имам, по дяволите“, добави наум, когато я пусна вътре.

Бекстрьом отиде в кухнята, за да вземе чаши, няколко бутилки студена чешка бира и един литър от руската си водка, за всеки случай. Когато се върна във всекидневната, Патицата вече беше пъхнала ръка в клетката, за да почеше Исак по брадичката.

„Може и да имам късмет, все пак“, помисли си Бекстрьом, понеже за малко да откъснат показалеца му, когато опита същото. Този път обаче не стана така. Исак реши да гука доволно и да наведе глава настрани.

— Боже, колко е сладък! — възкликна Патицата. — Как се казва?

— Исак — отвърна Бекстрьом, без да тръгне да пояснява защо, понеже беше очевидно за тези, които имаха очи да виждат.

— Боже, какво сладко име. Как го избра?

— Кръстих го на стар приятел, бяхме в едно училище, когато бях момче — излъга Бекстрьом. „Патицата май не е само тъпа. Трябва и сляпа да е.“

— Да не е от онези, които могат да говорят? — попита Аника Карлсон, като се намести до него на дивана, съвсем близо, протегна загарялата си дясна ръка и разигра всичките си мускули, докато той й наливаше чаша бира.

— Да, да, говори непрекъснато, каквото му дойде наум — потвърди Бекстрьом, като опита колкото е възможно по-незабележимо да се примъкне към края на дивана. „Питам се дали ще се обиди, ако седна на фотьойла“, помисли си той.

— Кажи му да каже нещо, тогава — каза Аника с настоятелен глас.

— Добре — съгласи се Бекстрьом. — Умно пиле, умно пиле — повтори той, защото продавачът изрично бе наблегнал на това колко е важно за един добре обучен папагал да му се подадат насочващи думи, за да каже подходящите думи на подходящото място, а не просто да си бърбори ей така.

След „умно пиле, умно пиле“, последвано от „Бекстрьом“, се очакваше Исак да отговори с „Бекстрьом Суперченге“ и през изминалата седмица той откликваше вярно всеки път. Не и този път, обаче. Сякаш изведнъж това беше престанало да функционира.

Исак само наклони главата си настрани и започна да бели обвивката на фъстъчето, което явно бе намерил сред другите остатъци на пода на клетката.

— Той изглежда е от мълчаливите. Интересува се предимно от кльопачката. Какъвто господарят, такъв и папагалът — заключи Аника Карлсон и отпи голяма глътка бира, като същевременно хвана коляното на Бекстрьом със свободната си лява ръка и го загледа с очи, още по-присвити от момента, в който той я пусна в жилището си, което до този момент беше неговата крепост.

„Какво, по дяволите, става? Толкова ли е трудно да каже «Бекстрьом Суперченге»“ — зачуди се Бекстрьом и в същия миг Исак най-после се разприказва.

— Бекстрьом гей, Бекстрьом гей — изкряска Исак, а Патицата хвърли на Бекстрьом поглед, чието послание бе повече от ясно.

— Оппа — каза Патицата, остави чашата с бира на масичката и яхна бедрото на Бекстрьом, а докато правеше това, измъкваше черния си пуловер над главата си.

— Малкият кривоноско лъже — запротестира Бекстрьом, макар че беше прекалено късно, тъй като Патицата се беше впуснала да къса копчетата на скъпата му ленена риза.

— Сега имаш възможността да докажеш противното — заключи Патица Карлсон, като същевременно смени захвата и издърпа колана от панталоните му.

 

 

„Трябваше да опитам да блъсна вратата, докато тя стоеше там“, помисли си Бекстрьом, седейки на същия диван месец по-късно и все още чувствайки необходимостта да се подкрепи с няколко големи глътки, за да не го надвият образите от паметта му и да го съборят на земята. — „Отвратителна жена, хем престъпница, хем луда, няма никакви задръжки и сега, след като всичко беше минало, като се има предвид какво се случи после, един месец в интензивното отделение си беше чиста почивка.“

„Сексуално насилие от най-тежък вид“, спомняше си Бекстрьом, докато стоеше в банята и миеше зъбите си един месец и няколко часа по-късно. Грозно престъпление, което все още изискваше допълнителни питиета за подкрепа, колчем се сетеше за него, и явно дълго време още щеше да е нужно, преди да се затвори тази рана. Освен това положително е било предварително планирано, защото бяха налице доста знаци за това. Белезниците например за какво й бяха необходими, когато дойде, и ако имаше някаква справедливост в този свят, сега тя трябваше да дели килията с бившия директор на Полицейската академия в затвора в Нортелйе, в отдела за особено тежки сексуални престъпления. „Толкова ли трудно беше да се чука като нормалните хора“, въздишаше Бекстрьом, когато след тежък ден заемаше позиция, за да посрещне Сънчо и най-после да може да си върне малко от онова възвишено спокойствие, което обикновено цареше вътре в него.