Лейф Г. В. Першон
Истинската история за носа на Пинокио (51)

51

Убийството на адвокат Тумас Ериксон оглавяваше новините във всички медии от едно денонощие насам. В понеделник, след първата среща на следствената група Ана Холт се опита да успокои страстите, като излезе с кратко съобщение в пресата, което даваше отговор на пет въпроса. Че полицията във Вестерурт е започнала разследване на убийство, че главният прокурор Лиса Лам беше определена за водещ досъдебното производство, а комисар Еверт Бекстрьом за водещ разследването. Освен това телефонен номер и един електронен адрес, на които широката детективска общност можеше да се обажда и да оставя информация, която би могла да е от помощ на полицията в нейната работа. Във вторник следобед, в петнайсет часа, след втората среща на следствената група се предвиждаше и свикване на пресконференция в полицейския участък в Сулна.

„Все едно да се опитваш да спреш цунами, като вдигнеш двете си ръце“, помисли си Холт, когато най-накрая изключи непрестанно звънящия си телефон.

 

 

Пет минути след като Бекстрьом пристигна на работата във вторник сутрин, неговият началник, полицейският комисар Анна Холт неочаквано почука на вратата му и помоли за кратка среща.

— Разбира се — каза Бекстрьом и кимна към стола си. „Имаш предател в отдела си“, допълни наум Бекстрьом, който бе добре запознат с факта, че трябваха най-малко три минути, за да се премине между техните стаи.

— Пресконференцията — изрече Холт подчертано още преди да седне. — Има ли нещо, което трябва да знам? За ситуацията по разследването, питам.

— Само това, че с удоволствие бих се въздържал от участие в полза на някого, който се нуждае от това повече — каза Бекстрьом. — Какво мислите за Патицата? Тя е много дипломатична.

— Разумно — съгласи се Холт. — Мислех да помоля Лиса, Аника и нашата говорителка пред пресата да се погрижат за практическата страна. Не знам само ти дали искаш нещо да се свърши?

— Не — каза Бекстрьом с искрено учудване. — За онези лешояди. Какво би могло да бъде?

— Все си същият, Бекстрьом. — Холт се усмихна и му кимна. — Непоклатима канара в несигурно време. Да разбирам ли, че предстои скорошно залавяне?

— Да — потвърди Бекстрьом. — Не виждам причина за промени, но засега най-добре това да си остане между нас.

Бекстрьом кимна замислено като сложи ръце в скута си и вдигна поглед към лампата на тавана. „Още една — помисли си той. — С този екземпляр положението беше толкова лошо, че човек можеше да преброи ребрата й без помощта на пръстите си.“

— Адвокат Ериксон избегна земното правосъдие, но божието го стигна — уточни Бекстрьом. — За един обикновен божи служител като мен остава само да уреди светските подробности — добави той и въздъхна дълбоко.

— Очаквам го с нетърпение — каза Холт и се изправи. „В най-добрия случай той е просто луд.“

 

 

Въпреки благочестивите надежди на Бекстрьом, пресконференцията на полицията взе лош обрат почти веднага. Бяха наели най-голямата конферентна зала в полицейския участък, но въпреки това тя бе претъпкана с журналисти, когато отговарящата за информационните въпроси от полицията във Вестерурт, водещата досъдебното производство Лиса Лам и помощник-водещата разследването Аника Карлсон влязоха в залата. Въздухът вече бе натежал от незададените въпроси, на които трите жени се очакваше да отговорят веднага щом заемат местата си зад дългата маса, намираща се в тясната част на помещението.

Говорителката започна, като приветства всички с добре дошли, обясни, че тя и колегите й очакват с нетърпение въпросите, следвайки определения ред, и след това даде думата на водещата досъдебното производство, главен прокурор Лиса Лам. Лиса Лам благодари и започна отчета си с думите, че за съжаление няма много какво да каже.

Разследването се намираше все още в първия, начален етап. Полицията работеше усилено и непредубедено, бяха установени множество следи на местопрестъплението, които са изпратени до Националната лаборатория по криминалистика в Линшьопинг за анализ. Според нейната оценка предпоставките изглеждаха добри. Рубрицирането на досието беше променено от „подозрение за убийство“ на „убийство“ в съответствие с предварителната експертиза на съдебния лекар. Повече подробности тя не можеше да даде. Не и в момента, поради обичайните технически изисквания на разследването. После тя кимна към говорителката, която взе думата и даде възможност за въпроси.

Аника Карлсон не каза и дума през цялото време. Тя седеше наведена напред, тежко положила лакти на масата и подпряла с ръце брадичката си, докато наблюдаваше събраните представители на третата власт с присвити очи, без мускулче да трепва на лицето й. Вероятно тъкмо затова към нея бе зададен първият въпрос от репортера на най-големия новинарски телевизионен канал.

Имаше различна и противоречива информация за това как Ериксон е бил убит. Че той е бил прострелян, намушкан с нож, удушен, пребит до смърт или жертва на няколко от изброените възможности. Какви бяха нейните коментари относно това?

— Смъртта на Ериксон е причинена от външен фактор и повече от това не мога да кажа — отговори Аника Карлсон и хвърли гневен поглед към този, който беше задал въпроса.

— Кога е починал? — искаше да знае някой от публиката, като начало на това медийно боричкане, което, както всички разбраха, вече беше започнало.

— Когато първият патрул пристигнал на мястото около два и петнайсет през нощта в понеделник, той бил намерен мъртъв в дома си. Бил е убил в периода от неделя следобед и онзи момент, когато са го открили мъртъв — уточни Аника Карлсон. По-точно време от това тя не можеше да им даде. Поне не сега.

— Следваше ли полицията конкретна следа? — попита един от общо тримата журналисти, които бяха от най-големия вечерен вестник.

— Не — каза Аника Карлсон. — Работим екстензивно и непредубедено.

— В мрежата се появиха слухове, че става въпрос за гангстерско убийство. Става въпрос за човек, станал известен като адвокат на някои от най-големите организирани престъпници. Най-разумно обяснение би могло да бъде, че опонентите на клиентите му са го убили, нали?

— Без коментар — каза Аника и поклати глава.

— Кажете все пак — настоя репортерът, — тъй като има признаци, сочещи, че в основата е уреждане на сметки сред организираната престъпност. Според източници от полицията, които вече бяха цитирани както в основните медии, така и в мрежата, става въпрос за няколко извършители, които са пристигнали на местопрестъплението със сребрист „Мерцедес“, и адвокат, който според източниците в полицията е бил прострелян няколко пъти с пистолет или автоматично оръжие. Класически знаци за този тип убийства.

— Какъв е вашият коментар за това? — завърши той.

— Никакъв — отвърна Аника Карлсон. — Не се занимавам със спекулации. Разследвам убийство.

Така измина още четвърт час на тема гангстерско убийство, като на Лиса Лам се наложи да поеме, а Аника Карлсон се облегна назад и започна да изучава с хладен поглед присъстващите. Адвокат убит от гангстери, които са били съперници на неговите клиенти? Или може би от някого от собствените си клиенти, който се е почувствал измамен от него? Или от някого, станал жертва на някой от неговите силно криминализирани клиенти? Или от роднина на някоя от тези жертви? „Никакви коментари“, повтаряше Лиса Лам, а за кой ли път го казваше, беше отдавна забравила, когато всичко най-после свърши.

„Идиоти“, помисли си Аника Карлсон, стана енергично и напусна залата първа от всички събрали се.