Лейф Г. В. Першон
Истинската история за носа на Пинокио (48)

48

Във вторник следобед районният съд в Стокхолм уважи искането на прокурора да бъде извършено претърсване в кантората на адвокатската фирма „Ериксон и Партньори“ на булевард „Карлавеген“ в Стокхолм. От страна на адвокатската фирма след кратко обсъждане решиха да не обжалват решението. „Дано най-после се отървем от вас“, както адвокат Даниелсон обобщи своята собствена и тази на колегите си гледна точка, когато разговаря с Лиса Лам по телефона. И така, в четири часа следобед двама следователи и едно техническо лице започнаха прегледа на работния кабинет на жертвата в присъствието на един представител на адвокатската фирма. Всичко се вършеше според искането на прокурора и решението на окръжния съд.

В компютъра на адвокат Ериксон, в шкафовете му, чекмеджетата и етажерките с книги полицията откри няколкостотин хиляди страници документи, деветдесет и девет процента от съдържанието на които можеше да се намерят без много усилия и по други начини, без да е необходимо да се прави претърсване на кантората на жертвата; полицейски дознания, присъди, други съдебни решения и протоколи, които по същество се обхващаха от правилото за публичността. Картината, която работният кабинет на жертвата даваше за личността му, беше проста и недвусмислена. Усилено работещ адвокат по наказателни дела, който изглежда посвещаваше цялото си време на работата си и само на работата си.

Освен това, общо взето, нищо. Календарният му график, който показваше часовете на посещенията му в полицията във връзка с присъствията му на разпити с клиенти, които той представляваше, посещенията в ареста и времето, прекарано в съда. Изглежда, предназначението му беше да служи най-вече като основа за определяне на хонорарите му. Случайни обеди и вечери също бяха отбелязани, но те не бяха толкова много, а и липсваха по-точни данни относно мястото, където са се състояли и с кого са били споделени.

Претърсването беше извършено под ръководството на криминален инспектор Блад, който сред колегите си се славеше като много опитен в ровенето сред бумагите и този път той отново защити репутацията си. Още в осем часа вечерта Блад се обади на Надя Хьогбери и докладва предварителните резултати от собствените си действия, както и от действията на колегите му.

— Почти всичко е работни документи — обобщи Блад.

— Аха, ясно — отвърна Надя. Какво ли друго би могла да очаква.

— Компютърът му — каза Надя. — Нали се уверихте, че никой не го е пипал, след като той е свършил да работи миналия петък?

— Да — отвърна Блад. — Можеш да бъдеш спокойна. Нищо не е махано, добавяно или променяно. Вероятно защото са разбрали какво се е случило чак когато се появихме в кантората му и запечатахме стаята му. Единственото от по-личен характер, което открихме, са три неща. Първото е неговият календарен график. Второто са две папки, в които изглежда е събирал всички писма, в които подателят го е заплашвал или най-общо е изразил неодобрението си. Оставам с впечатлението, че той е водил точен отчет в това отношение.

— Получавал ли е заплахи за живота си? — запита Надя. „Като се има предвид къщата, в която е живял. С всички аларми, камери и детектори за движение, които са били без значение в критичната ситуация, тъй като той лично ги е изключил, защото е вярвал на тези, които само след малко са щели да отнемат живота му“, помисли си тя.

— Единайсет — ако съм преброил вярно, — в които подателите му обещават най-различни варианти на насилствена смърт. Но пък не са чак толкова вълнуващи. Изглежда са от онзи тип хора, които лепят марката на обратно и завършват всяко изречение с няколко удивителни.

— А третото? — попита Надя. — Какво е то?

— Той, изглежда, е имал някои лични дела наред с всички наказателни — поясни Блад. — Други документи, които е събрал в специална папка. Не са толкова много, но във всеки случай има няколкостотин страници. Тук-таме са доста трудни за разтълкуване, така че и тази папка мисля да взема със себе си.

— Добре — каза Надя. — Обади се, ако откриеш нещо, за което си струва да ме събудиш. Има ли още нещо?

— Ограничаването на достъпа до стаята му — каза Блад. — Неговият колега, Даниелсон, ме следва по петите като невестулка през цялото време и по тази причина, между другото, ми се ще да го почерпим с още един ден. Нашият прокурор изглежда е на същото мнение.

— Само това липсва — каза Надя с онова чувство, което можеше да дойде само от човек, израснал в стария Съветски съюз. — Поздрави го от мен и му кажи, че това може доста да се проточи, ако не се държи прилично и не прави каквото казваме.