Лейф Г. В. Першон
Истинската история за носа на Пинокио (47)

47

След срещата във вторник Петер Ниеми дойде при Бекстрьом, кимна към стола пред бюрото му и попита дали може да седне.

— Разбира се — отвърна Бекстрьом и също кимна. „Подай пръст на мизерника и ще захапе ръката ти“, помисли си той.

— Напълно съм съгласен с теб, Бекстрьом — започна Ниеми. — Няма и помен от пръски кръв, а с оглед на пораженията по главата му, би трябвало да имаме пръски на няколко метра. Единственото обяснение е, че той е бил мъртъв от няколко часа, когато нашият извършител му се нахвърля за втори път. Съсирената кръв не пръска, както е известно. Факт, който имам намерение да изясни възможно най-скоро на скъпите ни колеги с малък образователен мейл.

— Затова ли се обади на чичо доктор тази сутрин? — попита Бекстрьом и се подсмихна. „Дори един финландец заслужава втори шанс.“

— Отчасти — отвърна Ниеми — по този въпрос бяхме единодушни, докторът и аз, ако това питаш.

— Отчасти?

— Петното от кръв, в което той лежеше по лице, предполага обилно кръвотечение от носа и устата. Това ме безпокоеше, защото означава, че му е нанесен доста силен фронтален удар, докато все още е бил жив. Простото обяснение е, че това е бил ударът, който го е умъртвил.

— Разбирам — отвърна Бекстрьом. — И аз мисля като теб. И така, какъв е проблемът? Съдебномедицинският проблем, имам предвид?

— Значителни наранявания, възникнали преди и след смъртта. Смазвания и пукнатини, които очевидно преминават една в друга, и накратко, беше му необходимо време, за да определи по-точно кои наранявания в кой момент са възникнали.

— Проклети академици — възкликна Бекстрьом. — Толкова ли е трудно да схванеш, че някой е мъртъв, защото са строшили черепа му. По дяволите, всички подробности.

— Всеки според способностите и разума си — отвърна Ниеми. — Ако питате мен, затова вероятно още не е намерил причина да промени първоначалното си становище: че Ериксон е починал в резултат на смъртоносен удар по главата и шията.

— Радвам се да го чуя. Понякога трябва да сме благодарни и за малките неща — изсумтя Бекстрьом.