Лейф Г. В. Першон
Истинската история за носа на Пинокио (45)

45

Търсенето на сребристия „Мерцедес“ Надя остави на служителите си. След като пристигнаха подкрепленията, те станаха общо петима и всички бяха снабдени с подробни инструкции. „Съвсем рутинна работа“, отбеляза наум Надя и ако възникнеше проблем, трябваше да попитат нея. Самата тя трябваше да се заеме с нещо друго. Въпроси, на които не можеше да се отговори с помощта на обикновен наръчник с инструкции и определен брой натискания на клавиши пред компютъра, въпроси, отнасящи се до това с какво се е занимавала жертвата на убийството през последното денонощие от живота си. Въпроси, изискващи обмисляне от по-абстрактен характер. При тях беше важно да се внимава с вероятностите, които трябваше да се отчетат при вземането на решението.

Ако се съдеше по данните от алармената система в дома на Ериксон, той се бе събудил преди девет и половина часа сутринта. Защото след това я беше изключил и отворил входната врата, за да я активира отново само минута по-късно. „Вероятно е пуснал кучето в градината и взел сутрешния си вестник от пощенската кутия“, разсъждаваше Надя и отбеляза изводите си върху времевата скала, която бе заредила в компютъра си.

„След това той вероятно е прочел вестника и е закусил“, продължи с мислите си тя, тъй като чак в единайсет без двайсет алармата е изключена отново и входната врата е отворена, след което алармата е активирана само след минута. „Тогава той отново пуска кучето вътре“, помисли си Надя. Кучето тича из градината, докато той закусва и чете вестника си.

Ако се съди по остатъците в мивката му, той е започнал деня с бекон и яйца, хляб, кафе и „Фернет Бранка“, докато е четял „Свенска Дагбладет“, и очевидно също е правил неуспешни опити да реши неделното трудно судоку. „Май хич не го е бивало в математиката“, рече си Надя, поклати глава със съжаление и набра телефонния дневник на Ериксон на компютъра си. Стационарният му телефон е бил тих през целия ден, докато на мобилния му е имало три входящи и две изходящи повиквания.

Първият разговор е бил кратък, само две минути, и този, който е позвънил, го е направил от предплатена карта с неизвестен притежател. Повикването е прието в дванайсет и тринайсет минути и е прекъснато в дванайсет и петнайсет. Кой е бил той или тя, оставаше да се разбере, но за нея това изглеждаше като типичен разговор, с който звънящият иска да потвърди нещо, за което той или тя и Ериксон вече са говорили, заключи Надя и направи специално означение на времевата скала.

Със следващото обаждане беше по-просто. То идваше от мобилен телефон, принадлежащ на неговия колега, адвокат Петер Даниелсон. Часът е бил един и половина следобед и очевидно са имали доста за обсъждане, тъй като разговорът е продължил малко над половин час и е завършен в два и седем минути.

Надя отвори първия разпит с адвокат Даниелсон на компютъра си и намери личното му твърдение, че е позвънил на Ериксон около дванайсет през деня. Тогава тя въздъхна и направи още един коментар върху списъка си с неясноти и противоречия, които за по-сигурно бе принудена да проверява още веднъж, въпреки че от опит знаеше, че в девет от десет случая се касаеше за една от онези човешки грешки, които нямаха нищо общо със случая. „Паметта ни е измамлив спътник“, помисли си Надя и се върна към своя телефон списък.

Последното входящо повикване за деня беше от адвокатската фирма „Ериксон и Партньори“, а часът според оператора беше три и двайсет минути следобед. Разговорът е продължил девет минути и по всичко личеше, че не му се е обадил отново Даниелсон, тъй като повикването от неговия мобилен телефон, приключил половин час по-рано, е бил изпратен от телемачта в близост до вилата на Даниелсон на остров Родмансьо, до Нортелйе, докато кантората на адвокатската фирма е в Йостермалм, в Стокхолм.

„Говорил е с някого друг от службата“, помисли си Надя и вече имаше ясно предположение кой може да е бил той. Три минути след този разговор Тумас Ериксон прави първото изходящо повикване от мобилния си телефон. То е към друг мобилен телефон, принадлежащ на млада жена, която работи като секретарка с юридическо образование в адвокатската фирма, и ако се съди по позицията на приемащия мобилен телефон, най-вероятно тя първо му е позвънила от кантората. И три минути по-късно той й е позвънил на мобилния. „Вероятно по простата причина, че те са интимни“, предположи Надя, която беше добре запозната с точно определения модел, по който обикновено протичаха такива разговори.

Исабела Нурен, на двайсет и четири години, служител на адвокатската фирма от три години, установи Надя, докато набираше телефонния й номер на компютъра си и незабавно намери разпита, който колегата Юхан Ек и беше провел късно следобед в понеделник, само преди едно денонощие. Според самата Нурен последният й разговор с Ериксон трябва да е бил около обяд в петъка преди убийството. Тогава той надникнал в стаята й и я помолил да извади една подложка на процес в апелативния съд, който щял да започне следващата седмица. Съвсем рутинна процедура, нищо специално, и според Нурен краткият им разговор завършил с това, че си пожелали приятни почивни дни.

„Не е станало така обаче“, реши Надя и добави още един ред в списъка си с информация, която изискваше допълнително проверяване.

Оставаше последният разговор. Този към „SOS Тревога“ в десет и двайсет вечерта, при който позвънилият така и не казал дума, преди разговорът да бъде приключен. Тогава е умрял. Той става от леглото непосредствено преди девет и половина сутринта и бива убит дванайсет часа по-късно. Следващото, което оставаше да се разбере, беше какво е правил между единайсет без двайсет предобед, когато е пуснал вътре кучето си, и дванайсет и тринайсет минути, когато е приел първото входящо повикване.

„Първо е нахранил кучето. После вероятно си е взел вана“, помисли си тя, понеже предполагаше, че той е от онзи тип хора, които предпочитат ваната пред душа, най-вече в неделя сутрин, когато е можел да разполага с времето си, и тъкмо това е сторил. Точно половин час във ваната, не повече, защото е пуснал компютъра си и се е вписал в него в единайсет и петнайсет и изглежда е прекарал пред него, общо взето, цялата останала част от деня до девет вечерта, когато е пуснал вътре гостите си.

С кратки прекъсвания, за да пусне пак кучето навън — данните от алармената система и външната врата, която се отваря и затваря в шест и петнайсет и седем без петнайсет — и още едно хранене, което той вероятно е направил, докато е седял пред компютъра си. Трохи от хляб на бюрото, една чинийка с няколко маслинови костилки, изрезка от кашкавал, няколко колелца салам и една празна бирена бутилка. Девет часа пред компютъра. През цялото време е в мрежата, а сайтовете, които беше посетил, идваха в повече дори на обръгнала жена като нея.