Лейф Г. В. Першон
Истинската история за носа на Пинокио (43)

43

Във вторник в дванайсет часа следствената група проведе втората си среща. Бекстрьом поздрави всички с добре дошли и веднага след като шумоленето от прелистването на страници и скърцането на столовете утихна, той даде думата на Петер Ниеми.

Ниеми започна със съобщението, че писмената експертиза от съдебния лекар, за съжаление, щеше да отнеме още един ден. По време на аутопсията той открил различни неясноти, които изисквали нови изследвания и обмисляне. Нищо драматично все пак, което би му дало основание да промени първоначалното си твърдение, че адвокат Ериксон е починал вследствие на удар с тежък, тъп предмет по главата и шията.

— По този въпрос мога единствено да добавя, че получихме отговор на кръвната проба — заключи Ниеми. Жертвата на убийството явно е бил подпийнал. Не толкова, че да е бил пиян като талпа, когато е починал, но във всеки случай малко повече от развеселен, тъй като е имал малко над един промил алкохол в кръвта.

— Гледай ти — рече Бекстрьом и поклати загрижело глава. — А какво е положението с псето му? И то ли е било фиркано?

 

 

Що се отнася до кучето на жертвата на убийството, там всичко било напълно ясно. Че това е кучето на Ериксон, беше извън всякакво съмнение. От малкия компютърен чип под козината на кучето бездруго ставаше ясно какво е името му.

— То очевидно се казва Джастис по някаква причина, правосъдие на английски — каза Ниеми с иронична усмивка. — Мъжки ротвайлер, на шест години. Получих протокола от ветеринарномедицинската още сутринта. Разрез по цялото гърло, покрай горния край на каишката, която е била на него. Разрезът е минал през сънната артерия, псето се е обезкървило за по-малко от една минута и тъй като по всичко личи, че нашият извършител е стоял разкрачен върху гърба на кучето и го е държал за каишката, когато е направил разреза, дълбочината на раната показва, че той е десняк. Прокарал е ножа отляво надясно през гърлото, ако може така да се каже, но преди да го направи, изглежда е ударил кучето по гърба. Няколко пъти, и то много силно. Множество фрактури на прешлените и освен това тазовата кост е счупена. Според ветеринаря, направил аутопсията, това трябва да е обездвижило задните му крака. Което вероятно обяснява как е успял да го яхне, за да пререже гърлото му. Кучето не е никак малко. Тежало е малко над петдесет килограма.

— Ужасно е да се причини нещо такова на невинно животно — намеси се изпълнената с негодувание Росита Андершон-Триг. — Що за звяр е човекът, способен да направи нещо такова? Как може да няма и дума за това във входящите ни съобщения. Та това е тежко малтретиране на животни.

— Да, това е безобразие — съгласи се Бекстрьом. — Имаш ли някаква представа за ножа, Петер? — продължи той, за да я накара да млъкне възможно по-скоро. „Трябва да говоря с Холт, за да се отърва от нея, вещицата е напълно луда“, напомни си той.

— Труден въпрос — отвърна Ниеми и поклати глава. — Съдейки по повърхността на разреза, е остър, много остър. Освен това по мое мнение е с две остриета, малко над три сантиметра широк и с дължина на острието около десет сантиметра.

— Защо мислиш така? — запита Аника Карлсон с изненада. — Как можеш да разбереш това от разреза? Мисля, че каза просто един разрез отляво надясно.

— Карах допълнителни курсове — каза Ниеми и се подсмихна. — Не от разреза се разбира, щом питаш. Защото е избърсал ножа в козината на псето. От дясната страна по продължение на рамото, от долу нагоре, от колянната става по крака на кучето и в посока към гърба, така че вероятно кучето е вече мъртво в тази поза и лежи на лявата си страна. Точно както го намерихме, между другото. Ако се съди от следите кръв по козината, значи, ножът има острие с дължина около десет сантиметра и ширина малко над три сантиметра. Що се отнася до двойното острие, ако се чудиш, съди се по това, че е отрязал косми и от двете страни, когато е изтрил ножа в козината.

— Гледай ти — извика Бекстрьом. — Гледай ти — повтори той. „Този човек определено не е някой обикновен финландски мухльо“, заключи Бекстрьом. „Вероятно е осиновен. Как така финландците осиновяват шведски деца?“

— Може да е бил автоматичен нож или кинжал — предположи Аника Карлсон. — Бандитите ги обичат и освен това често са двуостри.

— Нее, не ми се вярва — каза Ниеми, поклати глава и се почеса по брадата замислено. — Мисля все пак, че острието е малко широко, за да е такъв нож. Двуостър, къс и широк нож. Не прилича на типичен кинжал или автоматичен нож. Освен това не изглежда да се е порязал, докато го е използвал, което според мен означава, че е снабдено с предпазител или най-малкото с голяма и сигурна дръжка.

— А оръжието? — попита Бекстрьом. — Какво мислиш за него? — „Какво значение има дали е автоматичен нож, или кинжал — помисли си той. — Къде ли съм го чувал? Все тая, няма значение.“

— Дълго, обло и твърдо. Вероятно същото, което е строшило главата на жертвата.

„Кой да предположи“, рече си Бекстрьом и кимна.

— Има ли още нещо? — попита той.

Имало е множество следи, които са били установени на мястото и са изпратени в Националната лаборатория по криминалистика за обичайните анализи. Различни следи от обувки, отпечатъци от ръце, пръстови отпечатъци, косми, текстилни остатъци, всичко останало, което винаги се намира веднага щом някой бъде убит вкъщи. Като цяло, дават надежда, макар впоследствие рядко се оказваше, че са имали нещо общо с престъплението.

Освен това имаше три следи, които обещават повече.

Една стара шарена носна кърпа със следи от кръв и сополи, една синя възглавница за диван, която, ако се съди по миризмата, съдържа и изпражнения, и урина, а най-добрата от всички е следата от кръв, намерена на вратата към терасата.

— Намира се точно на ръба от външната страна на вратата — обясни Ниеми. Мазка от кръв, не много, но беше напълно достатъчно за тампона, така че можем да се надяваме на ДНК. Оставена е на малко повече от десет сантиметра под дръжката и тъй като случайно прочетох разпита на онзи шофьор на такси, си мисля, че може да е оставена от някого, който е бил ухапан по десния крак, панталоните му са се разкъсали и е бил ухапан по бедрото, ако се съди по петното. Намира се на около един метър върху касата на вратата.

— Изглежда говориш за нашия извършител — каза Аника Карлсон и това беше по-скоро констатация, отколкото въпрос.

— Идентифицират ли го, сме готови — каза Стигсон, комуто беше трудно да скрие радостта си, защото ще може да замине на почивка за уикенда, преди Тойвонен да реши нещо друго.

— Да не бързаме толкова — каза Ниеми. — Ще си покаже. Ернандес я изпрати в Линшьопинг тази сутрин и поискахме приоритет за точно тази проба. Надяваме се, че няма да отнеме повече от няколко дни, преди да получим отговор.

— Това всичко ли е? — попита Бекстрьом и се облегна на стола с невинно изражение.

— Ами може би трябва да спомена още нещо — отвърна Ниеми, усмихна се и кимна. — Искам да изкажа благодарности от мое име и от името на колегата Ернандес на нашия скъп водещ разследването, който снощи, когато отново посети местопрестъплението, намери револвера, който липсваше. Беше във ваза с цветя, поставена на масата в долния салон, и единственото, което можем да кажем в наша защита, е, че щяхме да го намерим, когато стигнехме до там. Освен това този, който го е сложил там, е поставил отново цветята във вазата, поради което не можахме да го открием веднага.

— Няма защо, няма защо — отвърна Бекстрьом и се ухили, като видя одобрителните кимания и изненадата по лицата около масата.

— От регистрационния номер се разбира, че това е револверът на Ериксон, този, за който е имал лиценз. В барабана има шест патрона. Два са изстреляни и калибърът отговаря на куршумите, които намерихме в тавана и дивана в горния салон. Позволих си лично да направя съпоставка, преди да ги изпратим в Националната лаборатория по криминалистика. Куршумът, заседнал в облегалката на дивана, е в много добро състояние и по мое скромно мнение той без съмнение е изстрелян от оръжието на Ериксон.

— Отлично — каза Бекстрьом. — Сега ще направим пет минути почивка, а след това е крайно време да се заемем с най-важното.