Лейф Г. В. Першон
Истинската история за носа на Пинокио (31)

31

Лиса Лам започна срещата в адвокатската фирма „Ериксон и Партньори“ точно по начина, по който каза на Аника Карлсон, че ще го направи.

Започна с мили думи и изрази съпричастието си към чисто личното нещастие, което ги беше сполетяло. След това премина към деликатно убеждаване и загатване на онези практически проблеми, които събитие от този вид, за съжаление, създаваше. Проблеми, които тя се надяваше, че ще могат да се разрешат в разбирателство и възможно най-кратък срок, без ненужно затормозяване на работата като цяло.

Пет минути по-късно нещата се развиха точно както тя се опасяваше, че ще стане. Отначало дискусията постепенно се разгорещяваше покрай различните правни шикалкавения, които много скоро наистина преминаха към хвърляне на ножове. В конкретния случай се касаеше за четири различни неща и по изключение положението беше такова, че в адвокатската фирма „Ериксон и Партньори“ бяха точно на обратното мнение в сравнение с това, което прокурорът застъпваше.

Четири неща. Компютърът и мобилният телефон, намерени в жилището на Ериксон, бяха собственост на адвокатската фирма и следователно не биха могли да бъдат обект на мерките, които прокурорът очевидно възнамеряваше да предприеме. Естествено, същото се отнасяше и до претърсването на стаята на Ериксон, относно което прокурорът беше взел решение. Да не говорим за останалите помещения на адвокатската фирма, в случай че на прокурора му скимнеше да разшири района на своите и полицейските разследвания.

— Това не би трябвало да е толкова трудно за разбиране — уточни елегантно костюмираният й опонент. — Няма никакви предпоставки нито за изземване, нито за претърсване в настоящия случай. Може да направим справка с наказателнопроцесуалния кодекс. Глава двайсет и седем и двайсет и осем, най-вече двайсет и осем, тъй като няма и помен от особените причини, изискващи се в конкретната ситуация. В действителност говорим за адвокатска фирма, а не за някакво си наркоманско свърталище. В случай че прокурорът не е наясно с това — добави той с язвителна усмивка, като оправи добре оформения път в косата си, леко приглаждайки я с лявата ръка.

 

 

Този, който взе думата веднага щом Лиса Лам млъкна, беше адвокат Петер Даниелсон, десет години по-млад от Тумас Ериксон, първият негов партньор, до скоро вторият човек във фирмата, а понастоящем — ако се съдеше по езика на тялото, думите му и одобрителните кимания на колегите му — този, който бе поел командването след него.

Лиса Лам го познаваше от по-рано. Само през последните две години се бяха срещали в съда няколко пъти. Освен това тя добре знаеше, че той работеше упорито, за да се сдобие със същата слава като предишния си началник, и че в това отношение изглежда се справяше добре, като се имат предвид лицата, които обикновено представляваше.

— Да разгледаме нещата по ред, че май не споделям мнението ви — заяви Лиса Лам.

— Точно както аз и колегите ми се опасявахме — отвърна адвокат Даниелсон.

— Ако ми позволите само да довърша — прекъсна го Лиса Лам, запрелиства книжата си и изведнъж заприлича досущ на татковата умница, каквато баща й, членът на Висшия съдебен съвет, винаги се бе опитвал да я направи.

— По отношение на компютъра, намерен на местопрестъплението, нещата са ясни — отсече Лиса Лам. — Той е лична собственост на Ериксон. Независимо от стикера върху него. Той го е използвал непосредствено преди да бъде убит и що се отнася до съдържанието му, струва ми се няма нищо общо с дейността, която развивате тук в кантората. Останах с впечатлението, че е от изключително личен характер, за ваше сведение.

— Дали не бихте могли да се изразите малко по-ясно?

— Не — каза Лиса Лам и поклати глава. — Нито мога, нито искам. Що се отнася до мобилния телефон, работите стоят по същия начин. Нищо че абонаментът е на името на фирмата. Разговорите, които той е провел, са от изключителна важност за нашето разследване.

— А не трябва ли да знаем какво е основанието за тази преценка?

— Ще трябва да обжалвате решението ми — отвърна Лиса Лам и вдигна рамене.

— Вече се подготвя — каза адвокатът и понечи да стане.

— Още не съм свършила — каза Лиса Лам. — И така, решението ми по отношение на изземването на компютъра и мобилния телефон на Ериксон остава. Що се отнася до претърсването на къщата и стаята му, мисля да почакам, в чисто практически смисъл, докато съдът се произнесе. Ограничаването на достъпа междувременно, естествено, е в сила и предполагам, ще предявите евентуалните си възражения незабавно.

— Не се безпокойте за това — каза адвокатът и стана от мястото си.

— По въпроса за евентуалното претърсване тук, в кантората, ще се върна на него, ако дойде на дневен ред. Имаш ли нещо да добавиш, Аника? — попита Лиса Лам и погледна Аника Карлсон, която не беше казала дума до момента.

— Да — каза Аника Карлсон и измери с поглед насядалите около масата. — Естествено, задължени сме да разпитаме всички вас, които работите тук.

 

 

Отсеченото й кимване накрая не остави никакво съмнение за намеренията й, а тя лично вече беше избрала къде да нанесе удара. В стаята имаше девет души от петнайсетте, които към момента работеха във фирмата. Един беше в болнични, а останалите пет бяха или в съда, или бяха заети с други задачи извън кантората.

Една от присъстващите изглеждаше доста по-нажалена от останалите. Освен това беше най-младата и най-красивата от тях. „Значи, тебе чукаше“, помисли си Аника Карлсон.