Лейф Г. В. Першон
Истинската история за носа на Пинокио (28)

28

В понеделник следобед, приблизително по същото време, когато Йени Рогерсон излагаше теориите си пред все по-слисания Еверт Бекстрьом, Лиса Лам и Аника Карлсон се срещнаха с колегата на Тумас Ериксон от адвокатската фирма „Ериксон и Партньори“ на улица „Карлавеген“ в Стокхолм.

Преди да отпътуват натам, Лиса Лам влезе в електронната страница на фирмата, за да се подготви за това, което я очакваше. Срещата определено нямаше да е от лесните задачи. В най-лошия случай щеше да се превърне в юридическо мятане на ножове, а при подобно положение тя трябваше възможно по-скоро да опознае опонента си.

Адвокатската фирма „Ериксон и Партньори“ беше основана петнайсет години по-рано от Тумас Ериксон. Тя беше специализирана по наказателноправни въпроси и семейно право и допреди по-малко от едно денонощие там работеха шестнайсет души; петима партньори с равни права, като всички те бяха адвокати, освен това петима стажант-адвокати, един икономист, който отговаряше за счетоводството, лични въпроси и други административни дейности, две жени помощник-адвокати и три секретарки. Според броя на персонала и предлаганите услуги бяха далеч от великаните в бранша, но в същото време бяха значително по-големи, отколкото Лиса Лам си представяше. От няколкото пъти, когато срещна Тумас Ериксон в съда, бе останала с впечатлението, че той е типичен вълк единак, а не основател и най-възрастният съсобственик на компания от този размер.

„Кажи ми кои са приятелите ти и ще ти кажа кой си, а като се вземе предвид славата на Ериксон, четирима адвокати и петима стажант-адвокати са солидна бройка“, отсъди наум Лиса Лам и поклати глава, докато изключваше компютъра си.

Аника Карлсон, изглежда, също беше наясно какви трудности ги очакваха и още преди да потеглят от гаража на полицията, тя зададе въпроса.

— Да направиш посещение на адвокатска фирма хич не е лесно — каза Аника Карлсон, като това беше по-скоро констатация, отколкото въпрос.

— Наистина никак не е лесно — съгласи се Лиса Лам, а гласът й потрепери повече, отколкото тя очакваше.

— Кажи ми кратката версия. А също и най-лесната — каза Аника Карлсон и се усмихна.

— Добре. Първо, сложността идва най-вече от дейността, с която се занимават адвокатите. Става въпрос за ненарушаване интереса на клиента, а правилата за пазене на тайна, които се прилагат, са значително по-обхватни от нормалното. Ако рекат да се запънат, то… — Лиса Лам вдигна рамене.

— Давай второто!

— Второ, Тумас Ериксон е жертва на престъпление, а не заподозрян за извършване на престъпление, и освен това… трето… бил е убит в жилището си, а не в службата. Като събереш всичко това заедно, работата става дебела — каза Лиса Лам и въздъхна.

— Забравяш обаче най-важното — добави Аника Карлсон.

— Какво е то? — попита Лиса Лам, макар вече да знаеше отговора.

— Ериксон беше гангстер — отвърна Аника Карлсон без заобикалки, като същевременно раздвижи широките си рамене. — Мислех си за колегите му. Що за хора биха работили с гангстер? Други гангстери.

— И аз мислих за това. То също ме притеснява.

— Мен обаче не — рече Аника Карлсон и тръсна глава. — Ако започнат да ни въртят номера, смятам да извия ръцете им.

— Благодаря, и аз така смятам, макар че лично аз мислех да започна от другия край — отвърна Лиса Лам.

— Няма защо — каза Аника Карлсон. — Кажи ми, ако промениш мнението си.

„Ние с теб определено ще дойдем на един акъл“, помисли си тя.