Лейф Г. В. Першон
Истинската история за носа на Пинокио (24)

24

„Трябва да е нов рекорд за петминутна почивка“, помисли си Бекстрьом, когато той последен седна на мястото си точно след определеното време.

— И така — каза Бекстрьом и се усмихна приветливо. — Крайно време е за жертва номера две, Петер.

— Да — съгласи се Петер Ниеми. — Страхувам се, че гледката няма да е никак приятна.

След това той натисна копчето и на екрана се появи снимката на мъртъв ротвайлер, който лежеше на терасата пред салона на горния етаж, на десет метра от мястото, където господарят му вероятно е бил убит.

— На псето явно са му прерязали гърлото — заключи Ниеми и посочи зейналата рана на гърлото и полукръга от кръв, с която беше изпръскан светлият дървен под на терасата.

— И кога са го направили? — попита Бекстрьом.

— Ако позвъняването на „SOS Тревога“ е вярно определено, значи, трябва да е в два през нощта…

— Четири часа след като господарят му хвърлил топа, странно — заключи Бекстрьом.

— Да — съгласи се Ниеми. — Този случай, изглежда, няма да е от най-лесните. Изпратихме псето във ветеринарномедицинския, ако някой се пита. Освен това открихме остатъци от текстил в устата му. Нишки и едно по-голямо парче от плат, което според мен е от дънки.

— Изглежда е ухапало разбойника по крака — каза Бекстрьом, опря лакти на масата и оформи с пръстите си свод. — Има ли още нещо интересно, което да ни споделиш?

Предимно странни неща, според Ниеми. Адвокат, на когото разбиват главата с тъп предмет, кучето му, чието гърлото прерязват повече от четири часа по-късно, и освен това — сякаш всичко дотук не е повече от достатъчно — дадени са поне два изстрела в салона на горния етаж.

Ниеми показа нови снимки, на които се виждаше дупката от куршума в тавана над бюрото и отвора в облегалката на дивана. Завърши с близък план на двата сплескани куршума, поставени върху лист бяла хартия на бюрото на жертвата, за да се получи колкото е възможно по-добро изображение.

— Ето и куршумите — заключи Ниеми. — Смятам, че са от едно и също оръжие. Във всеки случай са един калибър, 22-ри, а са и от един вид. Обикновени оловни куршуми. Не намерихме гилзи, което говори за револвер, и вероятно жертвата е стреляла, понеже открихме следи от барут по дясната му ръка и по долната част на ръкава на ризата му. Впрочем той има лиценз за един револвер калибър 22. Да се използва при лов на животно в бърлогата му или за убиване на диво животно, хванато в капан. Имаше лицензи за шест различни ловни оръжия. Две спортни карабини, три ловджийски пушки и току-що споменатия револвер. Има шкаф за оръжие долу в мазето, но тъй като е заключен, този въпрос ще изчака.

— Но ние не намерихме револвер — каза Бекстрьом.

— Не още — отвърна Ниеми и поклати глава. — Едва започнахме претърсването и май ще се занимаваме с това цялата седмица. Огромна е бараката, в която е живеел. Първият етаж е почти двеста и петдесет квадратни метра, вторият е сто и петдесет квадрата плюс една тераса от сто. Най-долу в мазето има голям гараж, освен това фитнес зала, сауна, билярдна стая, изба, перално помещение и склад. Що се отнася до търсенето на вещи, в самото начало сме.

 

 

Никакъв тъп предмет и никакъв револвер. Затова пък са намерени куп други неща, според Ниеми. В най-горното чекмедже на бюрото има дебел кафяв плик, който се оказа, че съдържа деветстотин шейсет и две хиляди шведски крони в банкноти по хиляда, разделени на пачки по десет, с ластиче около всяка пачка. Върху бюрото имаше старомодна и доста използвана шарена носна кърпа с петна от кръв и сополи. Имаше и наполовина пълна кристална гарафа с уиски и почти празна чаша, само малко на дъното. За по-точното значение на тези находки Ниеми още не е могъл да мисли. Затова пък има нещо друго, което привлече вниманието му.

— Има още една чаша — заяви Ниеми и показа още една снимка. — Намира се на холната масичка в ъгъла, там, където е попаднал куршумът в облегалката на дивана. Ако начертаете права линия между чашата и гарафата на бюрото и куршума в облегалката на дивана… чашата на холната масичка се пада на същата линия… само че около метър по-нататък… пред дупката от куршума в облегалката на дивана… и ако приемем, че този, който пие от чашата, е седнал, което е обичайно при такива дейности… значи е имало голям риск той или тя да бъдат улучени в горната част на тялото или в главата… което обаче явно не е станало, ако се съди по следите…

— Човекът на дивана вече не е седял там — предположи Аника Карлсон. — Той или тя вече са се били махнали оттам.

— Не, почти сигурен съм, че той… или тя… са седели на дивана, но не са били улучени. Причината да мисля така са следите, които установихме на ето тази възглавница — поясни Ниеми и показа нова снимка, близък план на една възглавница за диван.

— Забележете по-тъмното петно на възглавницата, приблизително там, където би следвало да се намират задните части на седящия на дивана — продължи Ниеми и показа снимка на възглавницата.

— Който е седял там, се е насрал, когато са засвистели куршумите край ушите му — заключи Бекстрьом. „Ето какво се случва с бандита“, допълни наум той. Насира се, когато един адвокат педал започне да стреля по него. Той лично би извадил малкия Сиге и би уредил сметката с двоен шведски откуп.

— Следи както от изпражнения, така и от урина — съгласи се Ниеми и кимна утвърдително. — Не за първи път се случва такова нещо, ако ме питате. — Ниеми се усмихна любезно и махна снимката от стената.

— Някакви въпроси? — попита той.

— Да оставим това за по-късно, когато ще знаем малко повече — прекъсна го Бекстрьом, за да предотврати маса ненужно бръщолевене.

— Аника, ако правилно съм разбрал, има по-належащи въпроси, с които да се заемем — продължи той и по някаква причина погледна към техния прокурор и водещ досъдебното производство, Лиса Лам.

— Претърсването на жилището на Ериксон не е никакъв проблем — заяви Лиса Лам и поклати глава. — Нито пък компютъра му, като се има предвид, че се намираше в жилището му и беше включен. Остава адвокатската фирма, където може да е по-сложно, както вероятно разбирате. За момента реших да запечатам стаята на Ериксон. След два часа ще се срещна с партньорите му, за да обсъдим как да процедираме при евентуални допълнителни мерки.

„По дяволите“, отсече наум Бекстрьом.

— Някой да има други въпроси? — попита Бекстрьом и въздъхна леко.

 

 

После всичко се разви както винаги става, въпроси, разсъждения и обичайното бърборене, докато му писна, вдигна дясната си ръка и сложи точка на първото заседание на настоящата си следствена група.

— Достатъчно говорихме — отсече Бекстрьом. — На работа. Погрижете се да хванете негодниците, които са го извършили. Ще си бъбрим, когато ги вкараме в пандиза.