Лейф Г. В. Першон
Истинската история за носа на Пинокио (23)

23

На първата си среща със следствената група, точно когато часовникът отмери дванайсет удара, криминален комисар Еверт Бекстрьом влезе в голямата заседателна зала, седна откъм тясната страна на масата, поздрави всички с добре дошли и даде думата на Аника Карлсон, която беше неговият помощник-следовател.

— Заповядай, Аника — покани я Бекстрьом, облегна се на стола си, намести се удобно и сключи ръце на стомаха си, като плъзна поглед върху присъстващите. В общи линии същите слабоумни ленивци, както обикновено, въпреки че това трябваше да е най-хубавият ден в живота му — помисли си Бекстрьом. Единствената светлина в мрака, който го обгръщаше, беше неговата малка Йени, която впрочем беше заменила черното си горно боди с червено.

— Благодаря — каза Аника Карлсон и кимна. — Имаме разследване на убийство и следните изходни данни. Жертвата ни е адвокат Тумас Ериксон, на четирийсет и осем години, живеещ сам, без деца, и едва ли е непознат на някого от вас, тук присъстващите. Убит е в жилището си на улица „Олстенсгатан“ 127 в Брума. По всяка вероятност снощи, причината за смъртта се счита, че е удар с твърд тъп предмет по главата, според предварителния преглед от съдебния лекар. Мотивът е неизвестен, но до този момент няма нищо, което да показва, че е възможно да става въпрос за обир или взлом, при който нещо се е объркало. Кой или кои са извършителите остава следователно да разберем. Именно за това сме се събрали тук, ако някой се пита.

Аника Карлсон вдигна поглед от листовете си и кимна на присъстващите.

— Що се отнася до подробностите, Петер ще ви ги опише — каза Аника Карлсон в момента, в който Анна Холт отвори вратата и влезе в стаята, придружена от водещия досъдебното производство, Лиса Лам.

— Няма да ви преча — каза Холт. — Само да ви представя водещия досъдебното производство, казва се Лиса, главен прокурор Лиса Лам, ако трябва да бъдем официални, а аз бързам за следващата задача. Разчитам на вас да оправите нещата.

 

 

„Хубаво момиче“, прецени Аника Карлсон. Малка, късо подстригана блондинка, облечена както трябва, с пола, блуза и сако в подхождащи нюанси на бялото и синьото. Най-много четирийсет навършени, ако се съди по външния вид, имаше и весели очи, и според слуховете нямаше нито мъж, нито деца. „Може и да излезе нещо“, помисли си тя.

— Добре дошла, Лиса — поздрави Аника Карлсон, кимна и се усмихна. — Сядай и се чувствай като у дома си — продължи тя и посочи един свободен стол пред другата тясна страна на масата.

— Благодаря — каза Лиса Лам и седна. — Съжалявам, че закъснях. Но не искам да ви преча — продължи тя. Усмихна се и кимна на присъстващите. — Продължете, моля, със…

— Добре — каза Бекстрьом отсечено. — Бъдете добре дошли.

„Десет минути на вятъра, понеже тя не може да си прецени времето“, помисли си Бекстрьом, а Аника Карлсон, войнстващата лесбийка на отдела, беше вече в настъпление. „Лиса Лам трябва да внимава да не падне в ноктите й.“

— Петер Ниеми е началник на техническия отдел тук в Сулна — каза Бекстрьом и посочи с цяла ръка току-що споменатия. — Кажи ни обичайните кога, къде и как.

— Разбира се — отвърна Ниеми. — Въпреки че има много резерви, тъй като са изминали само осем часа, откакто аз и колегата Ернандес работим по случая, ситуацията към момента е следната: времето на извършването на престъплението е приблизително десет и петнайсет снощи. Мястото на извършването на престъплението най-вероятно е салонът на втория етаж в къщата на жертвата на улица „Олстенсгатан“. Причината за смъртта, според предварителното заключение на съдебния лекар, са удари с тъп предмет по главата и шията, от които вероятно е изпаднал в безсъзнание мигновено и вследствие на които е умрял в рамките на около минута.

— И защо да вярваме на това? — попита Бекстрьом и потъна още по-дълбоко в стола си.

По няколко причини, според Петер Ниеми, и ако сега се проследят събитията по ред, започвайки от началния момент, ще се види, че има четири основни такива.

Жертвата им, изглежда, е човек, много загрижел за личната си безопасност. В къщата има детектори за движение, камери и аларма срещу взлом, освен това цялостна алармена защита, като всички прозорци и врати са с датчици.

— Ето тук е входът на къщата — поясни Ниеми. Натисна клавиш на компютъра си и показа снимка на външната врата, която се изобрази на големия монитор, разположен на тясната стена на стаята. — Няма следи от проникване и цялостната алармена защита е била включена цялата неделя, до две минути преди девет вечерта, когато някой я изключва, най-вероятно самият Ериксон, ако се питате, изключва алармата на външната врата и пуска вътре един или повече посетители.

— Две минути преди девет — повтори Ниеми. — Тогава му идват гости и това е първият ни отправен момент.

 

 

В десет без двайсет „SOS Тревога“ засича разговор, който изхожда от мобилния телефон на жертвата. Повикването е прекъснато след минута, без да се установи контакт с търсеното лице.

— В „SOS Тревога“ не правят нищо по-специално по отношение на това повикване, като обяснението е, че повече от половината приети разговори са грешни включвания, а други двайсет процента са нещо, което наричат тихи повиквания, т.е. човек така и не се свързва с този, на когото звъни. Реагират на тях само когато има основание да се смята, че този, който звъни, се намира в бедствено положение, но по някакви причини не може да говори. В настоящия случай обаче не предприемат нищо. В същото време има много основания да се счита, че именно в този момент Ериксон звъни за помощ, но бива убит, преди да успее да каже нещо. Десет без двайсет, четирийсет и две минути след като е пуснал вътре един, двама или повече посетители — заключи Ниеми.

 

 

В шест сутринта, точно осем часа по-късно, съдебният лекар пристигна на местопрестъплението, за да направи предварителен оглед на трупа. Жертвата била с напълно вкочанено лице и врат и с оглед на температурата в къщата, лекарят заключи, че смъртта трябва да е настъпила най-малко шест часа по-рано, някъде преди полунощ в неделя вечерта.

— Когато той пристигнал на мястото, не знаехме за обаждането на Ериксон за помощ, което той е направил в десет без двайсет, така че аз му се обадих един час по-късно и му казах за това — обясни Ниеми. — Той прие времето като напълно възможно. Че това е моментът, в който Ериксон може да е бил убит следователно.

 

 

— Десет без двайсет в неделя вечерта — обобщи Бекстрьом. „Ниеми не е съвсем тъп, въпреки че трябва да е най-малко наполовина финландец“, отсъди наум.

— Има ли още нещо? — попита Бекстрьом.

— Да. Изглежда са звънели много пъти същата вечер, в „SOS Тревога“ имам предвид. Между десет и петнайсет и единайсет и пет трима от съседите на Ериксон звънели, за да се оплачат, че кучето му тича по терасата на къщата и лае като лудо. Ериксон имал куче. Ротвайлер, истински звяр, ако някой от вас не знае.

— И какво са направили тогава? — попита Бекстрьом, макар че се досещаше за отговора.

— Нищо не са направили — отговори Ниеми. — „Нямахме автомобили, които да изпратим“, чисто и просто. После, изглежда, нещата са се успокоили до малко след два часа през нощта, защото тогава псето го хващат бесните. Започва да ръмжи и вие и когато съсед номер четири звъни, като хем отказва да се предаде, хем разказва на колегата от централата кой живее в къщата с лаещото куче, тогава, изглежда, сигналът хванал дикиш. Изпращат кола, която пристига на място двайсет минути по-късно. Колегите звънят на външната врата, но никой не отговаря, натискат бравата и тъй като не е заключена, влизат вътре и много бързо намират Ериксон в горния салон, както виждате тук — каза Ниеми и показа снимка, на която се виждаше обляната в кръв жертва да лежи по корем пред бюрото си.

— Да, а после нещата се развиват както обикновено. Аз и Ернандес пристигаме на мястото след малко повече от час, в четири и половина сутринта, и това е всичко. Ако някой има въпроси, заповядайте — добави Ниеми, като същевременно махна снимката на жертвата.

— Да, аз имам един — каза криминален инспектор Росита Андершон-Триг, като вдигна ръка. — Мисля всъщност, че това, което разказвате, е много, много странно. Пълна мистерия, ако ме питате.

„На кого ли ще му дойде наум да те пита“, помисли си Бекстрьом.

— Кажете — каза Бекстрьом меко. — Какво имате предвид, Росита?

— Поведението на кучето — отговори Андершон-Триг. — Защо кучето не лае?

— Поправете ме, ако греша — намеси се Бекстрьом, — но ако правилно съм разбирал, то лае бясно половината нощ.

„Вещицата е напълно изкукуригала и е крайно време за сериозен разговор с Холт по повод обещанието да я разкара“, припомни си той.

— Значи, трябва да ви поправя — каза Андершон-Триг остро. — На кучето всъщност не му се чува гласът цели три часа от единайсет до два през нощта, а това не е нормално поведение за ротвайлер, чийто стопанин са убили.

— Знаете ли какво, Росита — намеси се Бекстрьом и се усмихна мило. — Бих искал да проучите много внимателно въпроса с кучето, за да можем да се върнем към него по-късно. Да имаме експерт на разположение ни дава усещане за сигурност.

— Ниеми — продължи Бекстрьом. — Местопрестъплението. Какво знаем за него?

По всяка вероятност е мястото, където тяхната жертва на убийството лежеше. До бюрото си в горния салон.

Имаше наистина някои неясноти, но той смяташе да изчака с тях, докато съдебният лекар не се произнесе.

— И кога можем да получим заключение от него? — попита Аника Карлсон.

— Той обеща да направи аутопсията довечера, така че се надяваме да получим предварителното заключение утре — отговори Ниеми. — За окончателното обаче ще трябва към седмица.

— Ще трябва да го приемем — отвърна Бекстрьом щедро. — Дали можем да изчистим тази част, Петер? Какво знаем за причината за смъртта?

И по този пункт имаше някои въпросителни, заради които окончателният отговор бе напълно възможно да се отложи, докато съдебният лекар не се произнесеше.

— Удар с тъп предмет по главата, това мога да кажа сега — отвърна Ниеми. — По всичко личи, че е така.

— Добре — отвърна Бекстрьом. — Ако трябва да обобщим, имаме убийство, извършено приблизително в десет без четвърт снощи, в горния салон в жилището на жертвата, където е бил убит от удар с тъп предмет по главата. Аника, би ли се погрижила тези, които ще обикалят по къщите в района, незабавно да получат информацията, за сведение. Без, естествено, да я изпяват на всеки, с когото говорят.

— Разбира се — отвърна Аника Карлсон. — Ще се погрижа…

— Не забравяй да кажеш да попитат и за кучето, защо е мълчало три часа, ако е мълчало, може да е виело и скимтяло, искам да кажа — прекъсна я Андершон-Триг.

— Разбира се — отвърна Аника Карлсон и въздъхна леко. — Чух какво каза, Росита.

— Чудесно — каза Бекстрьом тактично. — Сега предлагам пет минути почивка, преди ти, Петер, да ни разкажеш за онзи другия труп, който сте открили на терасата.

„Дойде ли ти голям залъкът, фашизирана защитничка на животните“, каза си Бекстрьом. Явно, не само на нея, ако се съди по израженията на останалите присъстващи.