Лейф Г. В. Першон
Истинската история за носа на Пинокио (18)

18

Следобеда той прекара по обичайния начин. Първо обилен обяд, после среща с полската си масажистка, госпожица Петък, на която бе попаднал по чиста случайност няколко месеца по-рано. Сградата, където тя провеждаше скромната си дейност, се намираше в квартала, в който живее и той, и след като на два пъти в една и съща седмица забеляза червенокосата бомба, която отключваше вратата и влизаше вътре, бързо схвана как стоят нещата.

Бекстрьом беше предпазлив генерал и очевидно беше направил необходимите проверки. Тъй като маса празноглави политици с помощта на разни там джофри, я в панталони, я в поли, бяха обявили извън закона единствената истинска любов, налична в този окаян свят и тези тежки времена, онази, за която най-пряко замесените вземаха и даваха своето от самото начало в свежи пари, той разговаря със стар колега от отдела за проституция в полицията в центъра. В професионалните кръгове той беше известен като Пеле Снуск и определено беше верният човек, с когото да говори Бекстрьом, за да е сигурен, че бъдещата му масажистка не фигурира в техния регистър на проститутките. Или че помещението й не е в някой списък с подозрителни адреси и обичайни свърталища под наблюдение.

Пеле Снуск му беше дал зелена светлина. Нямаше никаква забележка в книжата му, а ако се появеше нещо, което да говори за обратното, той обещаваше да се обади незабавно. Бекстрьом му благодари за любезността и обичайната бутилка с малцово уиски беше вече на път.

Чак тогава той позвъни и записа час за лично посещение. Болки в раменете и ставите, които очевидно могат да споходят и началник като него, за съжаление, запълнен график и затова непосредствено преди да затвори в петък следобед, ако е възможно? Чуруликащ глас в другия край на телефонната линия и отличен резултат — директор Бекман се записа като последния клиент за деня.

Госпожица Петък се казваше в действителност Людмила, с формата на пясъчен часовник и червенокоса по рождение, за което на Бекстрьом бяха нужни само три посещения да го установи. В нейния случай определено ставаше въпрос за любов от пръв поглед, макар че тя положи всички усилия да го скрие.

По време на първото си посещение Бекстрьом, само с кърпа за ръце около бедрата си, започна лечението, като легна по корем, докато милата Людмила разхлабваше схванатите му мускули и стави. Тя месеше, натискаше и дърпаше, докато вдървеността от мускулите и ставите му се стече направо в големия салам и Бекстрьом се принуди да лежи известно време като ъгломер, преди да се обърне и да махне палатката от кръста си.

— А, охо — възкликна Людмила с ококорени очи, щом видя резултата върху предната страна от един обикновен масаж върху задната.

— Ами — каза Бекстрьом и я удостои с полуусмивка а ла Клинт Истууд — може да поработите и там.

„Любов от пръв поглед“, помисли си Бекстрьом, когато обу панталоните си след края на процедурата. Въпреки че всичко бе започнало с обикновен ръчен труд, който в случая изискваше двете ръце, изпълнението беше много компетентно.

Следващата седмица личната му госпожица Петък започна с една прегръдка и целувка по бузата веднага щом той прекрачи прага, за да завърши с първокласно изсмукване, което Бекстрьом възмезди с лихва още на следния петък. Първо той й предложи „небесната вкусотия“, установи, че тя беше и естествено червенокоса, и истинска жена, а след това я остави да завърши със скоростна езда върху големия салам.

„Истинско младежко влюбване“, каза си Бекстрьом, докато за трети път от три седмици си обуваше панталоните в същата стая. Личната му госпожица Петък от няколко месеца насам винаги по този начин завършваше всяка седмица, посветена на работа в служба на правосъдието.