Лейф Г. В. Першон
Истинската история за носа на Пинокио (15)

15

В сряда, 29-ти май, комисар Еверт Бекстрьом имаше възможността да бъде извън кабинета си почти през целия ден. Това на свой ред беше плод на внимателното планиране, защото предната вечер с помощта на мобилния си телефон натрака съобщението „работя вкъщи“ до единайсет сутринта, последвано от „конференция в управлението на полицията“, която започваше в един следобед. Иначе трябваше да иде и да кисне в кабинета, а сега имаше цялото време на света да си поспи по-дълго сутринта, после да обядва и да си полегне след това. Но ако не беше Росита Андершон-Триг, която явно го беше чакала цяла сутрин и кажи-речи се намъкна веднага щом той отвори вратата на кабинета си.

И ето я сега, седнала на стола за посетители. С влажни очи, кльощава, тъжна и безцветна.

— Слушам, Росита — каза Бекстрьом и кимна подканящо. — Явно е важно това, което ви тежи на сърцето.

 

 

Криминален инспектор Росита Андершон-Триг беше дошла, за да изрази недоволството си от начина, по който Бекстрьом ръководеше работата в отдела, и за по-сигурно си носеше лист с бележки в подкрепа на това, което мислеше да каже.

Първо, тя никак не харесвала снизходителното отношение към колегите от Отдела за защита на животните и техните важни задачи, израз на което Бекстрьом дал на оперативката в понеделник. В тази връзка тя искала още да изрази личното си мнение. Полицията посвещавала твърде много внимание на хората и така наречените им проблеми, което на свой ред рефлектирало върху всички невинни животни, и те, взети като цяло или поотделно, били постоянно подложени на непонятни страдания.

— Слушам, слушам — каза Бекстрьом. — Продължавайте, продължавайте. — Бекстрьом й кимна окуражаващо. Усмихна се дружески и махна подканящо с дясната си ръка. „Ще трябва да приложа бекстрьомската объркваща стратегия, лесна работа“, помисли си той.

 

 

В началото Росита Андершон-Триг не можа да скрие изненадата си, но после пое дълбоко дъх и подхвана ново изречение. На второ място…

Мерките, които колегите от „Защита на животните“ са предприели въз основа на решението на областната управа, по нейното компетентно мнение са напълно основателни. Госпожа Линдерот е явно неподходяща за стопанин на животно. За разлика от началника си, тя отделила време за материалите, послужиш като основание за решението на областната управа, и прочела внимателно всичките шест сигнала, които свидетелката Фрида Фриденсдал подала до полицията през изминалата година. Между другото, и онази ужасяваща история, когато заекът за малко да бъде разкъсан от дакел, живеещ в блока, ако не била решителната намеса на господарката му, която предотвратила трагедията.

 

 

— Да, чувам ви — каза Бекстрьом и поклати тъжно глава. — Просто ужасно. Ужасно.

— Да, точно така, макар че не разбирам наистина…

— Трябва да знаете, че напълно споделям вашето разбиране — прекъсна я Бекстрьом и кимна подчертано. — Значи, искате да кажете, че дакелът на Фриденсдал за малко щял да убие зайчето.

— Не, всъщност не искам да кажа това. Фриденсдал няма дакел. Тъкмо затова тя напуснала „Приятели на животните“. В знак на протест срещу почти патологичния им интерес към котките, кучетата, конете и всички останали четириноги животни с козина, които съществуват само за да задоволяват чудатите нужди на господарите и господарките им. Това е причината тя и някои от другите членове да основат „Осмели се да защитиш най-малките ни приятели“.

— Радвам се да го чуя — каза Бекстрьом с дълбока въздишка на облекчение. — Радвам се да го чуя. Бях си помислил, че дакелът е на Фриденсдал.

— Не разбирам…

— Напълно споделям отношението й, както вероятно разбирате — каза Бекстрьом. — Като малък израснах с кучета и котки и веднага щом се преместих, си взех мои, но животните, които заобичах, бяха други.

— Какви например? — Росита Андершон-Триг впери подозрителен поглед в него.

— Всякакви — отвърна Бекстрьом и махна с ръка. — Имал съм най-различни през годините. Имах златна рибка на име Егон например. Беше истински малък разбойник. Плуваше като дявол. В момента имам папагал, казва се Исак. В почивните дни не спираме да си говорим двамата. Дааа, много приятелчета си имах през годините. Имам още насекомо пръчка.

— Насекомо пръчка?

— Да, забележителни същества са. Кръстих го Тресчица. Какво ще кажете?

— Тресчица?

— Да — потвърди Бекстрьом. — Тресчица. Знаете ли? Напълно съм убеден, че той разбира какво казвам, когато говоря с него. Изглежда сякаш слуша, когато го наричам Тресчица. Обичам да го поставям на масата, когато закусвам сутрин. Той живее в една такава стъклена кутийка, сещате се. Така че трима живеем в апартамента, Исак. Тресчица и аз.

 

 

Отначало тя седя, без да продума почти минута. После започна да маха озадачено с ръце пред лицето си. Прочисти гърлото си няколко пъти, сякаш да си поеме дъх, преди да заговори отново.

— Чувам ви, Бекстрьом. Не вярвам да ме лъжете право в очите. Просто не се връзва с това, което казахте онзи ден на срещата.

— Какво искате да кажете? — попита Бекстрьом с невинно изражение.

— Ами ако не ме лъже паметта, казахте, че подалата сигналите, Фрида Фриденсдал, вижда призраци. Сега, на оперативката в понеделник.

— Не, разбрали сте ме погрешно — възрази Бекстрьом с раздразнение. — Съвършено погрешно съм схванал името на организацията й. „Осмели се да защитиш най-малките ни приятели.“ Помислих, че е изоставила идеята за животните и вместо това ще защитава разни там нехранимайковци. И че затова е напуснала „Приятели на животните“. Независимо от онова лигавене с кучетата и котките.

— За какво говорите? Какви нехранимайковци?

— Ами за онези малки дяволчета, които само пръскат със спрей в метрото и късат краката на щурчетата. Разбирате ли какво имам предвид?

 

 

Беше съвсем очевидно, че въпросът беше болезнен за нея. Лицето й заприлича на къщичка за птици и ако той беше продължил още малко, може би щеше да стане свидетел на чудо. За първи път в историята на човечеството очите на някого щяха да изхвръкнат от черепа му от чиста изненада.

— Знаете ли — добави Бекстрьом и вдигна дясната си ръка в почти повелителен жест, за да я възпре, преди да се е окопитила. — Нали познавате Кайса? Нашият полицейски началник. Кайса с плъха?

— Да, в една и съща организация сме, „Полицайки за животните“.

— Разбира се. Аз съм голям почитател на Кайса. Дори бих казал, че когато тя създаде новия ни отдел за защита на животните, това беше най-важната реформа в историята на шведската полиция.

— О, така ли мислите? По този въпрос сме на едно мнение.

— Разбира се. И освен това областният ни полицейски началник има интерес, който наистина споделям. Както и вие.

Определено знаете за голямата й любов към плъховете?

Росита Андершон-Триг само кимна.

— Точно като мен — добави Бекстрьом, облегна се на стола си и вдигна ръце, сякаш искаше да прегърне целия свят.

— Обичам плъховете, откакто се помня — продължи той. — Плъховете и мишките. Големите плъхове, малките плъхове, японските голи плъхове, едни такива без козина, със сигурност ги знаете. Да не говорим за мишките, горските мишки, полските мишки, танцуващите мишки, както и обикновените къщни мишки, разбира се. — Бекстрьом свали ръце и се усмихна широко на посетителката си. „Даже и бръснатите плъхове — помисли си Бекстрьом.“ — Но не бихте отказали и „небесната вкусотия“ или пък някой друг деликатес, за който нито ти, нито приятелката ти Кайса си нямате ни най-малка представа — добави той.

— Та такива ми ти работи — продължи Бекстрьом, като наблягаше на всяка сричка, сключи ръце на коленете си и кимна почтително.

— А сега, така и така сте тук, има нещо, което ме занимава от доста време всъщност. Както сигурно знаете, планира се създаването на една позиция полицай по защита на животните тук във Вестерурт. Той също така ще държи връзка, ще работи съвместно с колегите от отдела в центъра. И знаете ли какво, Росита. Смятам, че вие сте идеалният човек за тази работа.

— Радвам се, че го казвате, Бекстрьом. Всъщност мислех да кандидатствам за тази позиция.

— Тогава ще говоря с нашия областен началник, първо това ще направя. Обещавам, имайте ми доверие.

— Благодаря, Бекстрьом. Благодаря. Дължа ви извинение. Явно съм ви разбрала съвсем погрешно…

— Забравете, забравете — каза Бекстрьом. — Анна Холт може да си има особености, но че ме слуша, го знам със сигурност. Неотдавна ми сподели, че мисли да си вземе котка. Нейният мъж работи в отдел „Убийства“ на Националната служба „Полиция“, така че тя през повечето време е сама. Имала нужда от някаква компания чисто и просто.

— И какъв съвет й дадохте?

— Да не го прави, разбира се. Та вие сама разбирате. Какво мислят котките за плъховете и мишките?

— Благодаря, Бекстрьом, искрено и сърдечно благодаря. — Росита Андершон-Триг кимна и го погледна с блеснали очи.

 

 

Веднага щом най-голямата откачалка в отдела му излезе, той набра номера на най-висшестоящия си началник Анна Холт и я помоли за среща, незабавно.

— За какво става въпрос? — запита Анна Холт.

— Не е за по телефона — отвърна Бекстрьом. — Единствено мога да кажа, че въпросът е от решаващо значение за доброто функциониране на отдела ми.

— Добре, тогава. Ще се видим след пет минути. Имаш десет минути.

 

 

— Отнася се до онази позиция за полицай по защита на животните тук във Вестерурт — обясни Бекстрьом веднага щом стъпи в кабинета на областния началник Анна Холт. Не искаше да пилее време, обядът го очакваше.

— И на мен ми е мъка — заяви Анна Холт и изглежда казваше истината. — И аз никак не съм очарована, но работата е там, че решението вече е било взето на областно ниво, от най-висшето ръководство на полицията, и независимо какво аз и ти…

— Какво мислиш за колегата Андершон-Триг? — прекъсна я Бекстрьом.

— Значи, можеш да се лишиш от нея — констатира Холт с лека усмивка.

— Да — потвърди Бекстрьом.

— Тогава така ще направим — заяви Анна Холт. — В действителност и аз си мислех същото. И ти имаш своите светли страни, Бекстрьом.