Лейф Г. В. Першон
Истинската история за носа на Пинокио (146)

146

Останалата част от вечерта бе посветена на икономически преговори и съвсем скоро те достигнаха момента, в който бяха забравени храната и напитките, както и добрата атмосфера между страните.

Йегура сложи чифт бели памучни ръкавици, преди внимателно, с помощта на голямо увеличително стъкло и една допълнителна лампа за четене, която техният оберкелнер им донесе, да започне да изследва Пинокио. Щом свърши с това, той въздъхна дълбоко, точно като търговец на произведения на изкуството, който тъкмо беше получил божественото избавление.

— Нито драскотина — въздъхна Йегура.

— По този въпрос можеш да бъдеш напълно спокоен — увери го Бекстрьом. — Работи, освен това.

— Откъде знаеш? — попита Йегура и го погледна с ококорени очи.

— Пуснах го да свири — каза Бекстрьом. — Вярно, звучеше изключително ужасно, но носът излизаше и се прибираше и свиреше през цялото време.

Йегура пъхна обратно Пинокио в сандъчето му. Поръча една голяма ленена кърпа и внимателно уви кутията в нея. После постави пакета на масата.

— Дай ми оферта — каза Бекстрьом.

 

 

Предвид обстоятелствата, не на последно място факта, че неговият скъп приятел тъкмо е направил решителен принос към историята на изкуството, той възнамерявал за първи път в дългия си живот като търговец на произведения на изкуството да наруши един свой принцип, който и в най-смелите си представи не си бил помислял с пръст да пипне дори.

— Склонен съм да разделя комисионата си с теб без колебание. Наполовина.

— За какви пари говорим?

„Забрави“, помисли си Бекстрьом. С оглед на документацията, с която разполагаха понастоящем, като се вземе предвид напълно установения провенанс, без да се пренебрегва Уинстън Чърчил, сега ставаше въпрос за пазарна цена от порядъка на четвърт милиард шведски крони и комисиона, в най-добрия случай, в рамките на петдесет милиона крони. По двайсет и пет милиона на човек.

— В такъв случай имам по-добро предложение — каза Бекстрьом.

— Слушам те — отвърна Йегура.

 

 

Пита Хамилтон си нямала представа нито от музикална кутия, нито какви пари е държала в ръцете си. Краткосрочната й памет била като на много малко дете, а що се отнася до умствените й способности като цяло, имаше съмнения дали познава часа дори.

Най-просто би било Йегура да намери някой от всички онези колекционери на произведения на изкуството, който би решил направо да купи Пинокио, да го занесе в собствения си банков трезор и там цял живот да седи и да си го гледа във възвишено усамотение. Дори може отстъпка да му направи, ако толкова иска. После успешно да си разделят двеста милиона, от които Йегура можел да задържи цели двайсет процента, докато Бекстрьом ще се задоволи с останалите осемдесет. С оглед на техните съответни усилия, напълно справедлива подялба.

Не съвсем неочаквано, Йегура имаше друго виждане по въпроса. Проблемите, свързани с такава сделка, бяха напълно сходни с опита да се продадат рисунките от тавана на Сикстинската капела чрез публикуването на съобщение във форума. Освен това подобно действие би издало умствени способности като тези на Пита Хамилтон.

— Че защо? — попита Бекстрьом.

— Утре тя ще се жени за стария ми познат Марио Грималди. Той самият ми се обади вчера и ми каза за предстоящата им сватба. Каза ми още, че тя е голямата му любов, и тъй като Марио никога не лъже, нещата стоят точно така.

— Знам, че ще се женят — каза Бекстрьом и вдигна рамене. „Да се надяваме, че малкият Исак ще се погрижи да се озоват в лудницата след някоя и друга седмица“, помисли си той.

— Това, което не знаеш обаче, е, че именно той ме помоли да уредя нещата така, че ти да му намериш музикалната кутия. Това стана още в понеделник, на 3-ти юни, когато ти започна разследването си на убийството. Той и Столхамар очевидно са я пропуснали, когато били там, за да вземат останалите неща. В най-добрия случай агентите, претърсващи мястото на престъплението, щяха да я намерят. Ако не успееха, аз трябваше да говоря с теб и да се погрижа ти да ни я намериш. Целта беше да не пропадне някъде във връзка с прехвърлянето на имота на Ериксон.

— Чувам какво казваш — отвърна Бекстрьом. — В такъв случай няма да е зле да потърся някого друг, който може да ми помогне.

 

 

Ако Бекстрьом предпочетеше да постъпи по този начин, Йегура би съжалявал дълбоко за това негово решение. Причината за това не била, че той обещал на Марио да му се обади след срещата с Бекстрьом и да му разкаже как е минала тя. Нямало никакво значение дали той сега ще реши да го покрие, въпрос било само на време Марио да разбере как в действителност стоят нещата. В този миг освен това Йегура също би подписал собствената си смъртна присъда, в съвсем буквален смисъл, но тъй като той самият се чувствал отлично при начина на живот, който водел, не виждал никакви причини да не се придържа към истината.

— Че той ще подаде сигнал в полицията срещу теб, за това не бива изобщо да се притесняваш — каза Йегура.

— Ясно — отвърна Бекстрьом. — Ако правилно схващам нещата, ти ми казваш, че той ще ме убие.

— Да, точно така — потвърди Йегура. — Но и това не е главното, за което трябва да се притесняваш.

— А кое е то?

— Начинът, по който ще го направи — поясни Йегура. — Тази подробност мисля да ти я спестя. Марио Грималди не е смешникът, когото ти и всичките ти колеги сте избрали да виждате. Той и братята му са членове на неаполитанската мафия и ако има някой, който държи техните сицилиански другари будни нощем, това са хората като Марио.

— Според теб какво трябва да направя в такъв случай?

— Преди да се разделим, ще ти дам разписка, че съм получил музикална кутия, изработена от Карл Фаберже, изобразяваща Пинокио, която по поръчка на полицията трябва да установя дали е идентична с онази музикална кутия, намираща се в списъка с произведения на изкуството, които бившият адвокат Тумас Ериксон е получил със задачата да продаде от името на графиня Елисабет Хамилтон. Напълно убеден съм, че ще успееш да оправиш своите собствени книжа своевременно. Преди да се разделим и да взема със себе си музикалната кутия, предлагам да си стиснем ръцете по случай сделката. Вероятно много скоро ще получиш двайсет и пет милиона шведски крони за твоя принос. Освен това обещавам да ти помогна с практическите подробности, така че да не се налага да безпокоим данъчните власти и работодателя ти с тези неща.