Лейф Г. В. Першон
Истинската история за носа на Пинокио (135)

135

Когато се прибра, Бекстрьом най-напред се залови с практическите подробности. Позвъни на Патицата Карлсон и й разказа всичко, което тя трябваше да знае, и след това й даде наставления за утрешния ден. Да проведат сериозни разпити на Роле Столхамар и Марио Грималди. Да се погрижи да им вземат ДНК проби, да проверят джипиеса на въпросния „Мерцедес“. Разговаря също със съдебния лекар и Ниеми, да съпостави разказите им. Увери се, че Лиса Лам няма да се съпротивлява, а ще закрие делото колкото е възможно по-скоро.

— Тъжна история, като се има предвид какво се случи с нашия свидетел — каза Аника Карлсон.

— Чувам какво казваш — отвърна Бекстрьом. — Какво можем да направим по този въпрос?

— Нищо — отвърна Аника Карлсон. — Как ще процедираме на утрешното съвещание?

— Сервирай боклуците — каза Бекстрьом. — За тортата ще трябва да почакат, докато попълнят всички документи. Предай им поздрави от мен.

— А ти каква причина измисли, за да отсъстваш?

— Компенсация — отвърна Бекстрьом. „Освен това, имам по-важни неща, с които трябва да се заема“, добави наум той.

Бекстрьом посвети вечерта и половината нощ на мрачни размишления. Да предположим най-лошото, а именно, че Марио Грималди е този, който притежава цялата колекция от произведения на изкуството. Дори още по-лошо. Че той и семейството му са я притежаваш през цялото време, понеже един или няколко мафиоти от предишното поколение на семейство Грималди са нахлули с взлом в дома на принц Вилхелм и Мария Павловна, в тяхната, прилична на палат вила в Юргорден, и са взели със себе си всичко, което можеш да носят. „Твърде много плямпала има в тази история“, помисли си Бекстрьом, докато си наливаше отново грог.

Той лично беше възложил надеждите си на Негово Величество, краля на Швеция, или най-малкото на някого от всички останали принцове и принцеси, които го заобикаляха. Включително и онзи културист от Окелбу би бил истински божи дар в сравнение с Марио Кръстника Грималди, а самият той се появява прекалено късно във веригата от собствениците, за да може да повлияе на цената в положителна посока.

Като стар познавач на изкуството, от времето, когато работеше в „Загубени вещи“ в полицията, той знаеше по-добре от мнозина какво значение имаше провансът за стойността. Какво биха получиш наследниците на онзи стар рибар за неговите чехли от тюленова кожа на някой битпазар, където те щяха да се озоват, ако онзи режисьор не беше пъхнал в тях посинелите си от студ крака? В най-добрия случай кинта от председателя на сдружението на фетишистите на крака, помисли си Бекстрьом и обзет от тези мрачни мисли, той най-после заспа.