Лейф Г. В. Першон
Истинската история за носа на Пинокио (130)

130

„Малката Фелисия изглежда щастлива“, помисли си Бекстрьом, когато той излезе от срещата и я видя да му се усмихва и да му маха.

— В моя кабинет — каза Бекстрьом и посочи с цяла ръка.

Техният свидетел го посочил почти веднага, след като тя започнала да му показва снимките. Направил го без ни най-малко колебание и очевидно можел да се закълне относно своето наблюдение, въпреки че възрастният човек, когото той видял да седи на външните стъпала и да държи беловласата си глава с ръце, не приличал ни най-малко на обикновен убиец.

— Но май и той не е човекът, ако правилно съм схванала нещата — каза Фелисия.

— Не, обаче има още нещо — каза Бекстрьом. — Една услуга, за която мислех да те помоля. Нека засега това да си остане само между нас. Искам да говориш с това лице — каза Бекстрьом.

Надраска името му, адреса и мобилния му номер на една празна страница от черния си бележник, откъсна я и я подаде на Фелисия.

— Попитай го дали мога да го поканя на обяд — каза Бекстрьом. — В онзи ресторант във Филмовия град, където той и съмишлениците му обикновено пият бира, когато АИК имат мач.

— Алпийската хижа?

— Точно така — каза Бекстрьом. — Ако се питаш защо аз самият не му позвъня и не го попитам лично, то е, защото има известен риск да ми тресне слушалката. Така че иди до дома му, убеди го в моите мирни намерения, погрижи се да получи бира и още нещо наистина силно веднага щом пристигне. Искам го в добро настроение, нали разбираш. След това ми звънни и аз ще пристигна до десет минути.

— Шефът смята, че това е вторият, когото трябва да хванем ли? — попита Фелисия и вдигна бележката, която беше получила.

— Гледаш ли коледния парад на патока Доналд на Бъдни вечер?

— Винаги — каза Фелисия и се усмихна. — Откакто съм тук, в Швеция.

— Значи, познаваш Чип и Дейл. Онези две катерички, сещаш се. Които обичат да правят номера на Мики Маус, докато той украсява елхата.

— Да, а също така и на неговото куче, Плуто — каза Фелисия, която не можеше да скрие радостта си.

— Можеш ли да си представиш Чип без Дейл?

— Не — каза Фелисия и поклати глава.

— И аз не мога — каза Бекстрьом.