Лейф Г. В. Першон
Истинската история за носа на Пинокио (127)

127

Бекстрьом посвети по-голямата част от почивните дни на обмисляне на своя случай, тъжната кончина на адвокат Тумас Ериксон, а по-пикантните правни деликатеси във връзка с това той на драго сърце предостави на Лиса Лам и нейните съмишленици. Имаше други неща, които бяха по-интересни. Общо взето, той следваше обичаите си, що се отнася до храната, напитките и физическите упражнения. Фразата „здрав дух в здраво тяло“ беше станала нещо като пътеводна звезда за него и дори най-малкото отклонение от това правило беше немислимо.

Останалата част от времето си той посвети на скъсяване на безкрайната понастоящем върволица от копнеещи жени, които се редяха на опашка за големия салам. Две нови и до момента непроверени дарования. В събота следобед една двайсет и пет годишна маникюристка, която на снимките, които беше направила на самата себе си с уебкамерата си, изглеждаше много обещаваща, в чисто външен смисъл. За съжаление обаче, се оказа пълно разочарование, когато дойде време за практическото изпълнение.

„Най-много четворка, слаба четворка, много слаба четворка“, оцени я Бекстрьом, когато най-после всичко свърши и той я изпрати у дома й, в неугледното предградие, където тя вероятно живееше. Обещаната вечеря той бе принуден да отмени, тъй като получи спешно повикване от службата, откъдето го търсеха заради току-що извършено убийство в Ринкеби.

— Боже, колко ужасно — възкликна маникюристката, докато стоеше в антрето, преди да си тръгне. — Но чудесно е, че има такива като теб, и трябва да ми обещаеш, че скоро ще се видим отново.

— Разбира се — излъга Бекстрьом. — Това трябва да го повторим.

Останалата част от деня той посвети на обичайните си дейности, а завършекът на вечерта беше една хубава вечеря в ресторанта на Операта, заедно със самия себе си.

Неделният ден беше по-добър. Значително по-добър. Тогава той обядва с трийсет и пет годишна ревизорка със собствена фирма и когато те стигнаха до същността на нещата, се оказа, че тя беше напълно пристрастена и нямаше никакви задръжки по отношение на секса, и той никога нямаше да си помисли да й остави нито документи, нито пари. Какво ли би направила с тях, като се имат предвид уменията, които без съмнение притежаваше. „Голяма осмица, дори може би малка деветка, което всъщност я прави водачка сред счетоводителките“, помисли си Бекстрьом. В представите си той вече я виждаше най-отгоре на стълбичката след световното първенство по секс за счетоводителки. Как тя стоеше на четири крака с вирнат задник, тежките гърди увиснали свободно, а запотените й очила килнати на върха на носа й.

— Обещай, че скоро ще се видим пак — каза тя, докато стоеше в антрето, преди да си тръгне.

— И по този въпрос можеш да си напълно спокойна — каза Бекстрьом, който вече я беше въвел сред номерата на своя мобилен телефон.

След това той си легна рано и както толкова често преди, истината го потърси и го намери в съня му, без да бе необходимо той да полага макар и най-малко усилие за това. Така стояха нещата при малцината благословени, които като него притежаваха дарбата да виждат действително случващото се, без да му позволяват да се спотайва или крие зад привидно ставащото. С оглед на това коя беше така наречената му жертва, той би могъл и да се надява на по-добър край за тази част от историята.

Когато в понеделник сутринта седеше на задната седалка на таксито, което щеше да го закара до полицейския участък в Сулна, той беше, общо взето, наясно как бяха протекли събитията. Оставаше само да се подредят подробностите по местата им, преди той да може да се посвети на това, за което в действителност ставаше въпрос. По достатъчно сигурен и дискретен начин да гарантира оставането на малкия Пинокио и неговия дълъг нос при новия му притежател, криминалния комисар Еверт Бекстрьом.