Метаданни
Данни
- Серия
- Еверт Бeкстрьом (3)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Den sanna historien om Pinocchios näsa, 2013 (Пълни авторски права)
- Превод отшведски
- Мартин Ненов, 2014 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4 (× 3гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Silverkata
- Корекция
- WizardBGR(2017)
Издание:
Автор: Лейф Г. В. Першон
Заглавие: Истинската история за носа на Пинокио
Преводач: Мартин Ненов
Година на превод: 2015
Език, от който е преведено: шведски
Издание: първо
Издател: ИК „Колибри“
Град на издателя: София
Година на издаване: 2015
Тип: роман
Националност: шведска
Печатница: „Инвестпрес“ АД, София
Излязла от печат: 23.11.2015
Технически редактор: Симеон Айтов
Коректор: Колибри
ISBN: 978-619-150-632-3
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3038
История
- —Добавяне
122
„Най-накрая се отървахме от малкия дебеланко“, помисли си Аника Карлсон, веднага щом Бекстрьом изчезна в коридора през вратата на стаята, където се бяха събрали. Тогава тя седна до Надя и й сподели нещо, което силно я тревожеше от повече от един час. От момента, в който Тойвонен им каза, че техният свидетел очевидно е бил убит.
— С една дума, страшно объркано — каза Аника. — Въпреки че му бях казала да се покрие.
— Слушам — каза Надя и я потупа успокояващо по ръката. „Аника всъщност е човек, на когото му пука“, отбеляза си наум Надя. Наред с всичко останало, което едновременно привличаше и ужасяваше колегите й и със сигурност държеше мнозина от тях будни нощем по причини, за които те никога не биха се осмелили да говорят.
— Показвах му снимки преди малко повече от седмица — каза Аника — и тогава той каза нещо, което малко ме учуди. А именно, че разпозна Омар бен Кадер. Не че той беше човекът, когото без малко е щял да прегази пред къщата на Ериксон, но твърдеше, че те са били стари приятели от детинство. Че са ходили заедно на училище.
— Омар бен Кадер, поправи ме, ако греша, но не е ли той най-близкият довереник на Афсан Ибрахим, неговият съветник? — попита Надя.
— Да — потвърди Аника. — Би ли могла да ми провериш тази информация? Дали те действително са ходили заедно на училище. Трябва да е било в Гношьо преди петнайсет-двайсет години, там някъде.
— Разбира се — каза Надя. — Лесна работа — добави тя. — Надявам се дори още днес да успея.
— Ако се питаш защо…
— Много добре разбирам какво имаш предвид — прекъсна я Надя. — Че Афсан и Омар са използвали бившия училищен другар на Омар, за да подмамят при себе си Окаре и Гарсия Гомес. Ако случаят е такъв, би било служебна грешка да не го обявим на нашите колеги в Сьодерманланд.
— Знаеш ли, между другото, кой е ръководителят на разследването там? — попита Аника.
— Според това, което чух, Левин от отдел „Убийства“ в Национална служба „Полиция“ трябва да е водещият досъдебното производство — каза Надя. — Именно областният началник на полицията в Сьодерманланд искаше така.
— Ян Левин — каза Аника. — Този, който е женен за нашата шефка, Анна Холт.
— Точно той — каза Надя и кимна утвърдително.
„Ян Левин, който е женен за Анна Холт. Светът е малък“, помисли си Аника Карлсон, като се задоволи само с кимване.