Лейф Г. В. Першон
Истинската история за носа на Пинокио (118)

118

Бекстрьом започна съвещанието на следствената група в четвъртък, като се обърна към Аника Карлсон и я попита дали се е случило нещо. Все пак тя беше тази, от която се очакваше да има грижата за по-обикновените практически подробности, така че той самият да може да се посвети на по-тежките и изискващи по-голям интелектуален потенциал задачи. Според Аника не се беше случило нищо особено. Нямаше и следа нито от Окаре, нито от Гарсия Гомес, нито пък от техния свидетел. Също толкова зле беше положението с четиримата членове на Ибрахимовото братство, чието задържане техният прокурор беше разрешил предния ден.

— Всички тези, седмината, изглежда са пропаднали вдън земя — заключи Аника Карлсон.

— Да, къде иначе биха могли да се дянат — съгласи се Бекстрьом.

— А какво става с автомобила? — продължи той и кимна към Надя.

Положението с автомобила не беше много по-добро, според Надя. Наистина оставаха десетина превозни средства, които още не бяха успели да проверят, но като се имат предвид всичките стотици автомобили, които бяха отхвърлили, положението не изглеждаше особено обнадеждаващо.

Поради липса на нещо реално, за което да се хванат, започнаха да обсъждат дали не са объркали съвсем нещата и в действителност не са отново в изходна позиция.

Колегата Алм във всеки случай направи такова предположение и доста от останалите в следствената група кимнаха утвърдително и дори започнаха с подробности да описват какво е станало в действителност. Недоволни клиенти, опоненти, стари гаджета, най-обикновени психари, включително и съседите на жертвата.

— Нека не забравяме съседите на Ериксон — каза Стигсон. — Не мога да си спомня друг случай на обикаляне на домовете за събиране на сведения, при който да съм чул съседите да говорят толкова лоши неща за жертвата, колкото този път.

— Разбирам — прекъсна го Бекстрьом. — Проблемът е само как ще свържеш съседите му с автомобила, кашоните за пренасяне на багаж, плюс онези двамата, чиято самоличност все още не сме установили. Онзи, който се е насрал на дивана на Ериксон, и неговият сподвижник, който е зарязал сополивата си носна кърпа на местопрестъплението.

— Едно възможно обяснение всъщност би могло да бъде, че всичко това няма нищо общо с убийството — упорстваше Стигсон. — А ние чисто и просто тичаме по грешна следа, така да се каже.

— Що за глупости — каза Бекстрьом и поклати глава. — Простата причина съседите на Ериксон да говорят толкова лоши неща за него е, че той беше безподобен негодник от голяма величина, а на всичкото отгоре имаше псе, което беше направо опасно за живота. Толкова ли е трудно да се разбере това?

— Аз съм съгласна с теб — каза Аника Карлсон. — Според мен тук става въпрос за три неща. Първо, за Ериксон и неговите тъмни афери. Второ, че както Окаре и Гарсия Гомес, така и Фон Комер са затънали до гуша в тях. Даже до над ушите — ако питате мен. Трето, да се намерят онези другите двама, които седят и говорят с Ериксон, когато се отприщва бедствието в някакъв момент около девет и половина вечерта. Има някаква връзка между човека на дивана, човека с носната кърпичка останалите трима, и открием ли кои са, сме готови.

— Радвам се да го чуя — каза Бекстрьом и за всеки случай погледна часовника си. — Като малка награда за проницателността, която току-що проявихте, получавате почивка от цял четвърт час. След това всички ние тук най-накрая ще узнаем последните разкрития в областта на съдебната медицина.