Лейф Г. В. Першон
Истинската история за носа на Пинокио (111)

111

На криминален инспектор Аника Карлсон се наложи да работи до късно вечерта. Веднага след като си тръгна от Исабела Нурен, тя отиде обратно до службата си, за да се подготви за утрешния ден. Първо позвъни на Лиса Лам и й разказа за заплахата, която Афсан Ибрахим е отправил към Исабела, и за посещението, което той и сподвижниците му са направили при адвокат Даниелсон предишния ден. Разговорът продължи само четвърт час, а те бяха трогателно единодушни от самото начало.

Предстояха нови разпити с Нурен и Даниелсон на следващата сутрин и най-добре беше да оставят за това достатъчно време, преди ежедневната среща на следствената група. Да се погрижат да получат сигнал от Нурен за неправомерна заплаха и да се опитат да склонят нейния шеф, адвокат Даниелсон, да стори същото. Да приберат Афсан и неговите служители колкото е възможно по-скоро. Да идентифицират последните чрез провеждане на още едно разпознаване по снимки, да ги уведомят за подозренията срещу тях, да ги разпитат и в идеалния случай да се погрижат те да се озоват в пандиза.

Докато Аника Карлсон сваляше снимки на Афсан Ибрахим и още трийсетина от известните членове на „Мюсюлманското обединение с идеална цел в Швеция“, така той самият беше описал The Brotherhood of the Ibrahims в едно нашумяло интервю във вестник „Скурк“^[1], Лиса Лам позвъни на адвокат Петер Даниелсон на мобилния му телефон.

„Това е краят на подлизуркото“, помисли си Лиса Лам и изглежда посланието беше достигнало целта си, понеже само след десетминутен разговор адвокатът обеща да се яви в полицейския участък в Сулна в осем часа на следващата сутрин, за да бъде разпитан информативно относно сериозните заплахи, които Афсан Ибрахим беше отправил срещу една от неговите служителки, Исабела Нурен.

 

 

Разпитите с Нурен и Даниелсон започнаха в осем часа в сряда сутринта и разпитът, който Аника Карлсон проведе с Исабела Нурен, премина като танц. Отначало тя посочи четиримата мъже, които бяха посетили адвокатската кантора в понеделник. Афсан Ибрахим, Али Ибрахим, Али Исса и Омар бен Кадер. Трима от тях се бяха появим у дома й на следващия ден, Афсан Ибрахим, Али Ибрахим и Али Исса. Омар бен Кадер обаче не беше дошъл тогава и в това тя беше напълно сигурна.

— Той почти ми липсваше — каза Исабела и поклати глава. — Той беше единственият сред тях, който изглеждаше напълно нормално, когато дойдоха в службата. Изглеждаше дори приятен.

— Да, той е известен с това — съгласи се Аника Карлсон. — Говори се, че Омар винаги е учтив и с добри обноски.

— Но какви ги върши той тогава? — попита Исабела. — Какво общо има с такива, като онези другите?

— Добре — каза Аника. — Ако обещаеш, че ще си остане между нас, тъй като сме в един и същи бранш, той няма никакви провинения. Според нашите документи поне. Сред моите колеги, които работят само с такива хора, се говори, че той е най-приближеният човек на Афсан. Но дори това не е съвсем сигурно.

— Какво искаш да кажеш?

— Според някои от колегите Омар е този, който командва, а това дори неговият началник, Афсан, не е схванал напълно.

 

 

Целият разпит с Исабела Нурен приключи за по-малко от час. Първо разпознаване по снимки и идентифициране, после сигналът й срещу Афсан, Али Ибрахим и Али Исса и най-накрая обичайната заключителна беседа и приятелският разговор, с които завършваха всички разпити, преминали като танц. Преди да се разделят, Исабела помоли Аника за един съвет.

— Мисля да дам предизвестие за напускане — каза Исабела.

— Според мен решението ти е много разумно — отвърна Аника Карлсон.

 

 

Разпитът с адвокат Даниелсон не премина толкова гладко, колкото онзи, който криминалните инспектори Блад и Ек бяха провели с него в кантората му два дни по-рано и който възнамеряваха сега да завършат в присъствието на главния прокурор Лиса Лам, тъй като бяха настъпили нови събития от значение за разследването.

— Разбрах, че главният прокурор вече ви е информирал за заплахите, които са отправени към един от вашите служители, Исабела Нурен — започна Блад.

— Да, това е ужасно — съгласи се адвокатът. — Веднага след като научих за това, разговарях с нея и мога да ви уверя, че ние, от страна на фирмата, вече предприехме всички възможни мерки за сигурност.

— Чудесно — възкликна Блад, като постави три снимки пред Даниелсон.

— Тя посочва тези тримата тук — каза Блад. — Афсан Ибрахим, Али Исса и роднината на Афсан, Али Ибрахим. Тя не се поколеба ни най-малко и понеже каза също така, че ги е виждала по няколко повода в кантората, е напълно сигурна в това.

— Да, веднага щом имам възможност ще обсъдим, разбира се, с останалите съсобствениците дали ще можем да ги представляваме в бъдеще с оглед на…

— Не това ме интересува на първо място — прекъсна го Блад. — Питаме ви какви заплахи е отправил той към вас в деня, преди да навести Нурен у дома й.

— По този въпрос, общо взето, нямам никакви коментари, както вероятно разбирате — каза Даниелсон и поклати глава. — Този разговор е в областта на задължението ми за поверителност като адвокат…

— Разбирам — настоя Блад. — Не ще да е бил от приятните разговори, според това, което чухме. Освен това имали сте посещение от още един човек. Общо четирима, цяла малка делегация. Той се казва Омар бен Кадер, ако се питате за кого става въпрос — продължи Блад, като постави четвърта снимка пред Даниелсон.

— Без коментар — каза Даниелсон. — Освен това той никога не се е представял.

— Задоволете любопитството ни — подкани го Блад. — Тъй като изглежда сме на едно мнение, че е бил в кантората ви и сте разговаряли в продължение на един час и малко отгоре, според това, което чухме от други.

— Както вече казах, нямам никакъв коментар по простата причина, че това би влязло в противоречие с правилата, на които се подчинявам в ролята си на адвокат.

— Чудесно е, че го казвате — намеси се Лиса Лам. — Аз обаче не споделям това схващане.

— Както казах…

— Не ме прекъсвайте — каза Лиса Лам. — Ние имаме достатъчно основания да смятаме, че вашият бивш колега е получил около двайсет милиона крони в неотчетени плащания от Афсан Ибрахим за различни видове правни и други съвети. Пари, с които един адвокат не би трябвало да има нищо общо.

— Както казах… Аз не мога да имам никакви…

— Добре си помислете, Даниелсон — изрече предупредително Лиса Лам.

— Нямам никакви коментари — настоя Даниелсон и поклати глава за по-убедително.

— Не ми оставяте никакъв избор, Даниелсон — каза Лиса Лам и изрази съжаление, като сви рамене. — Разбрах, че имате дело в Атунда днес преди обед.

— Да — каза Даниелсон изумено и погледна за по-убедително часовника си. — Имам най-много още половин час, да преди да…

— Не се притеснявайте — успокои го Лиса Лам. — Ще им се обадя и ще говоря с тях.

— Сега вече не разбирам — каза Даниелсон и видът му показваше, че наистина не разбира.

— Тъкмо реших да ви задържа — обясни Лиса Лам. — И с оглед на ситуацията…

— Но чакайте, чакайте малко — каза адвокат Даниелсон и вдигна ръце в почти умолителен жест. — Нека все пак да си поговорим за това като възрастни хора.

— Тогава да направим последен опит — каза Лиса Лам и се облегна на стола, като скръсти ръце на гърдите си. — Последен опит — добави тя и кимна в очакване.

 

 

„Толкова ли беше трудно да изплюеш камъчето?“, помисли си Лиса Лам половин час по-късно, когато криминален инспектор Блад тъкмо беше приключил разпита на адвокат Петер Даниелсон.

— Искате ли да ви поръчам такси? — попита криминален инспектор Алм, когато пребледнелият и облян в пот Даниелсон изхвърча от стаята.

— Няма проблеми — отвърна Даниелсон и поклати глава. — Ще се оправя.

— Радвам се да го чуя — каза Алм. — Защото батерията ми тъкмо свърши.

 

 

— Няколко думи на изпроводяк, Даниелсон — каза Блад, докато вървяха по коридора на път към изхода. — Това е от чиста загриженост за вас и вашето семейство, ако не сте разбрали.

— Да? Какво искате да кажете?

— На Афсан Ибрахим може да му хрумне какво ли не — каза Блад и го погледна сериозно. — Повярвайте ми. В най-буквален смисъл.

— Благодаря — отвърна Даниелсон. — Разбирам. И ви вярвам.

— Чудесно — каза Блад. — Пазете се.