Лейф Г. В. Першон
Истинската история за носа на Пинокио (103)

103

Приблизително по същото време, когато криминален комисар Еверт Бекстрьом превръщаше „един кавал в люшкаща се шамандура“, понеже именно така самият той описваше разпитите с Фон Комер, когато разказваше за тях на личния си репортер същата вечер, неговите колеги Пер Блад и Ларш Алм провеждаха разпита на адвокат Петер Даниелсон от адвокатското дружество „Ериксон и Партньори“.

Още един разпит от цяла поредица разпити, още един съвсем не непринуден разговор, белязан от амбицията да се извади наяве истината, или поне някаква форма на признание, но при който резултатът често беше точно обратният. Диалог под формата на въпроси и отговори, по правило характеризиращи се с неясноти, които възникваха при сравнения с предишни свидетелства, а в настоящия случай със сведенията от анонимен източник, чието име беше известно само на Бекстрьом. Ако на адвокат Тумас Ериксон е било възложено да продаде колекция от произведения на изкуството от името на все още неизвестен клиент, то за това, логично, би трябвало да има документи в адвокатската кантора, където той е работил.

Според Петер Даниелсон такива документи в кантората нямало. Никакви пълномощни, договори, отчети, извлечения от сметки, нито пък квитанции за изплащане на възнаграждения и неговото собствено тълкувание беше, че сведенията са неоснователни. Неговият бивш колега не бил получавал подобна задача. Водещият разпита беше на противоположното мнение, затова много скоро при разговора се стигна до предположението, че е напълно възможно, като едно логично обяснение, Ериксон да е имал и „странични“ клиенти. Че тъкмо тази задача е имала най-вече частен характер.

— Това, разбира се, не може да се изключи — съгласи се Даниелсон. — Нормално е човек в качеството си на адвокат да върши неща от името на добри приятели.

— В това отношение ние сме като лекарите — продължи той. — Постоянно ни притискат приятели и познати, които искат да им помогнем и със съвети, и с действия.

В същото време той изглеждаше толкова очевидно облекчен, когато обсъждаха тази възможност, че и двамата, Алм и Блад, забелязаха това. След като разпитът приключи, те се споразумяха Даниелсон и неговите служители да проучат въпроса още веднъж, ей така, за всеки случай. Блад дори му каза няколко думи на излизане, когато той и колегата му си тръгваха от кантората.

— Ако има нещо, което те притеснява във връзка с дейността на Ериксон, мисля, че е както в интерес на кантората, така и в твой интерес да ни го кажеш.

— Разбира се — каза Даниелсон. — Но за да бъда съвсем искрен, между нас казано, нито аз, нито моите колеги сме имали някаква причина да мислим в тази посока, що се отнася до Тумас и неговата работа.

„За да бъда съвсем искрен, между нас казано. Къде съм го чувал това преди?“, помисли си Блад и просто кимна. Неговият колега Алм беше по-прям.

— Аз и моят колега приемаме въпреки всичко, че нещата стоят по този начин. Така че предлагам да помислите по въпроса.