Лейф Г. В. Першон
Истинската история за носа на Пинокио (101)

101

Според протокола от разпита, който в крайна сметка щеше да бъде включен в предварителното разследване срещу барон Ханс Улрик фон Комер, първият разпит с него беше започнал в 09:15 часа в полицейския участък в Сулна. Водещ разпита беше криминален комисар Еверт Бекстрьом, помощник му беше криминален инспектор Юхан Ек, а присъстващ на разпита беше също така главен прокурор Лиса Лам.

Дотук всичко беше описано съвсем правилно, но що се отнася до началния момент на разпита, тук истината беше условна, тъй като страните бяха отделили десет минути преди започването му за един искрен и откровен разговор. Или монолог по-скоро, защото Бекстрьом само измърмори това-онова, докато Ек не каза нито дума през цялото време, а единственото, което Лиса Лам каза, беше обяснението за причината Фон Комер да седи на това място, а именно, че е заподозрян в опит за измама в големи размери или, алтернативно, в измама в големи размери и че водещият разпита комисар Еверт Бекстрьом след малко ще докладва за уточнените подробности.

Баронът, от своя страна, беше извън себе си, до границата на полудяването от гняв. Той крещеше за насилие, за шведската полицейска държава и нейните слуги, които посред нощ нахълтали в дома му и когато той най-накрая успя да си поеме дъх, каза само, че отказва да каже и думица, преди да му дадат възможност да се консултира с адвоката си насаме.

— Разбира се — съгласи се Лиса Лам. — Имате ли някакво име, което да ми дадете?

— Адвокат Петер Даниелсон — каза Фон Комер. — Той работи в адвокатската компания „Ериксон и Партньори“.

— В такъв случай се страхувам, че може да има проблем — отвърна Лиса Лам.

— Какъв проблем? — изсумтя Фон Комер. — Имам право на адвокат, все пак.

— Точно в този случай обаче срещу него може да се направи отвод — каза Лиса Лам. — Причината за това ще стане ясна по време на разпита.

— Можем, разбира се, да намерим някого друг — предложи Бекстрьом с мек тон и невинно изражение. — Имам едно предложение, ако господин баронът е в състояние да ме изслуша.

— Какво е то?

— Докато господин баронът размишлява над избора на адвокат, мисля да обясня защо е толкова спешно да разговаряме с него.

— Да, изгарям от любопитство.

— Има три неща, които ме притесняват, мен и моите колеги — започна Бекстрьом и въздъхна.

— Три неща? Какви биха могли да бъдат те?

— На първо място, адвокат Ериксон е извършил насилие над господин барона на паркинга пред двореца „Дротнингхолм“ в неделя вечерта на 19-ти май. Само четиринайсет дни, преди той да бъде убит.

— Но това е направо абсурдно — запротестира Фон Комер. — Преди няколко седмици ми позвъни една млада жена, която каза, че е полицай, и аз й разказах как точно стоят нещата. А именно, че аз и жена ми бяхме на гости на добри приятели, на юг, в Сьодерманланд. Да е било извършено насилие над мен, това си е чиста фантазия.

— Съжалявам — каза Бекстрьом. — Има твърде много неща, които говорят за обратното на това, което току-що казахте. В същото време това, за съжаление, е най-малкият проблем в случая.

— Чисти фантазии — повтори Фон Комер и поклати глава. — А какво е второто?

— Причината адвокат Ериксон да ви се нахвърли е, че той е открил, че сте го измамили с един милион във връзка с продажба на картини.

— Що за глупост? Кой ви е надрънкал тези небивалици?

— Моят проблем е, че има много неща, които говорят, че и това е вярно — каза Бекстрьом. — Но дори и това е не толкова значимо, като се има предвид третият проблем.

— И без това вече ми писнаха ушите, мисля, че мога да чуя и него. Това е просто безумие.

— Онова, което ме притеснява най-много, е, че вие изглежда общувате с двама от най-изявените престъпници в страната. Двама членове на „Ангелите на ада“ — Фредрик Окерстрьом и Анхел Гарсия Гомес, а основанието да се интересуваме от тях понастоящем е, че прокурорът тук поиска арестуването им за убийството на адвокат Тумас Ериксон.

— Ама чакайте малко — каза Фон Комер и вдигна и двете си ръце в почти умолителен жест. — В действителност те бяха тези, които се появиха у дома, в моето жилище, без никакво предупреждение. Никога преди не съм виждал очите им. Никога, през целия си живот.

— Именно — съгласи се Бекстрьом. — Приемам това, което господин баронът казва, и тъй като отдавна съм се научил, че не всичко е така, както изглежда, решихме да ви дадем възможността да ни разкажете как стоят нещата в действителност.

„Току-виж се уловил на тази въдичка“, додаде той наум.

— Нямам търпение — каза Фон Комер и погледна Бекстрьом. — Нямам търпение.

— Чудесно — каза Бекстрьом, като натисна копчето за запис на касетофона. — Разпит на барон Ханс Улрик фон Комер. Водещ разпита е криминален комисар Еверт Бекстрьом…

 

 

„Той е наистина феноменален“, установи Лиса Лам.

 

 

— Предлагам да започнем от последната точка — каза Еверт Бекстрьом половин минута по-късно, веднага след като премина през формалностите, покашля се дискретно и сложи една таблетка за смучене в устата си. — Как стана така, че срещнахте Окерстрьом и Гарсия Гомес у дома в жилището ви?

— Но чакайте малко…

— Простете, искрено моля за извинение — каза Бекстрьом, като същевременно протегна пакетчето с ментови таблетки към своята жертва на разпита. — Наистина забравих да попитам дали…

— Не, благодаря, няма нужда — каза Фон Комер. — Може би изглеждам объркан, но…

— Слушам с радост — каза Бекстрьом и направи почти подканящ жест, като постави пакетчето с таблетки за смучене между тях двамата на бюрото.

— Ето как всъщност стоят нещата — продължи Фон Комер. — С онези двамата, за които говори господин комисарят, значи…

„Целият съм в слух“, помисли си Бекстрьом и кимна насърчително. „Макар че носът ти вече е дълъг като дръжка на метла.“

„Изключително, феноменално — повтори си Лиса Лам. — Освен това, той ми напомня за някого, когото съм гледала по телевизията, когато бях дете. Онзи полицай, който се чешеше по главата през цялото време и звучеше така, сякаш просто мислеше на глас.“