Лейф Г. В. Першон
Истинската история за носа на Пинокио (87)

87

Половин час по-късно Бекстрьом седеше в едно такси на път към полицейския участък и прелистваше купчината листове, които анонимният куриер на Йегура беше оставил в пощенската му кутия петнайсет минути по-рано. На седалката до него стоеше любимата му стара служебна чанта, която той наследи от своя наставник комисар Пиянкинг, и в главата му вече имаше подробен план как щеше да процедира. Оставаше само да намери някой достатъчно ограничен колега, който да го придружи и да му служи за алиби.

„Не само са слабоумни, ами са и мързеливи“, прецени той, докато гледаше оредялата група, която чукаше по компютрите си в голямата съвещателна зала. С изключение на Патицата Карлсон, разбира се, което, изглежда, седеше там през цялото време. Което си беше голям късмет, като се има предвид какви ги вършеше иначе, помисли си Бекстрьом и в същия миг, в който я съзря, внезапно му просветна как ще разреши оставащата малка подробност. Кой би могъл да бъде по-подходящ от Патицата Карлсон, личната лесбийка на полицейския участък в Сулна.

— Бекстрьом — извика Патицата и разпери ръце. — Какво правиш тук? Да не би да си забравил, че е събота, искам да кажа.

— Къде са всички останали? — попита Бекстрьом и кимна към празните бюра около тях.

— Ограничението за наднормено работно време, компенсации, а някои работят навън — обясни Патицата. — А ти какво правиш тук?

— Мисля да взема ключовете за къщата на Ериксон. Защото ми дадоха интересна информация — каза Бекстрьом. — Трябва да проверя едно нещо.

— Сега вече наистина разпали любопитството ми — каза Патицата и му се усмихна. — Последният път, когато се появи в почивните дни, всичко беше тип-топ на следващия ден.

— Трябва да взема някого със себе си — каза Бекстрьом.

— Ами тогава предлагам това да съм аз — каза Патицата. — Имам нужда да изляза и да се пораздвижа. Кисна тук от седем сутринта.

— Много мило от твоя страна, но ти не трябва ли…

— Опитай се да ме спреш — каза Патицата и се усмихна отново.

— Много мило от твоя страна — каза Бекстрьом. — Погрижи се за ключовете от Ериксоновата барака и ще се видим долу в гаража след петнайсет минути. Аз само ще разпечатам няколко страници, които трябва да вземем със себе си.

 

 

„Върви като по мед и масло“, мислеше си Бекстрьом, докато разпечатваше копия на всички снимки на интериора, които Ниеми и колегите му от технически отдел бяха направили на местопрестъплението. Натъпка снимките в кафявата си чанта и занесе всичко в стаята си, за да направи последна проверка на спокойствие.

„Никаква небрежност“, напомни си Бекстрьом и взе списъка, който беше направил, преди да тръгне към службата. „Определено никаква небрежност“, повтори си той пет минути по-късно, когато отметна всички точки от дългия списък в малкото си черно тефтерче. След това той го пъхна в чекмеджето на бюрото си, същото чекмедже, където държеше хубавата си руска водка, даже се поколеба за миг, но реши, че точно тази подробност съвсем спокойно можеше да изчака. Заключи чекмеджето, скри ключа на тайното място и взе асансьора до гаража.

 

 

— Разказвай — каза Патицата Карлсон, веднага щом той седна на пасажерското място до нея.

— Получих информация — каза Бекстрьом и отвори кафявата си чанта широко, така че тя да може да погледне в нея, и й даде снимките на всичките петнайсет икони, които беше получил от Йегура, докато снимките на малкия Пинокио си стояха на сигурно място във вътрешния джоб на сакото му.

— Какво е това? — попита Аника Карлсон и поклати глава.

— Анонимен информатор — каза Бекстрьом. — Въпреки че точно този обикновено изпраща и материали. Според мен това може да се окаже нашият мотив.

— Куп стари рисунки — каза Патицата клатейки глава, докато прелистваше купчината със снимки, които той й беше дал. — Във всеки случай не съм ги виждала преди. Да не искаш да кажеш, че тези картини се намират в къщата на Ериксон?

— Няма да навреди да хвърлим още един поглед — каза Бекстрьом и красноречиво сви рамене. — Макар да се страхувам, че те са се озовали в онези бели кашони, които нашите свидетели са видели как някой изнася от къщата. Рисунките, които виждаш на снимките, са стари руски икони, които Ериксон получил, за да ги продаде от името на някакъв клиент. Някои от тях били много ценни. Говорим, значи, за милиони крони според това, което информаторът твърди — поясни Бекстрьом.

— Мислиш, че те са пропусна някоя от тях и затова са се върнали по-късно през нощта — каза Аника Карлсон, като видимо се оживи. — Съгласна съм с теб, шефе. Някой, когото той познава и който знае, че картините са у него, идва в дома му и го обира. Не вземат със себе си всичко, което трябва да вземат. Правят му повторно посещение по-късно през нощта. Това обяснява всичко.

— Няма да навреди, ако хвърлим още един поглед — повтори Бекстрьом, понеже войнстващата лесбийка до него току-що беше налапала не само стръвта с кукичката, но и плувката и кордата.

— Напълно съм съгласна с теб — изрече натъртено Патицата. — Тогава да вървим.

— Има още нещо — каза Бекстрьом веднага щом завиха по улицата. — Мини покрай системния в „Сулна Центрум“. Тъкмо се сетих, че трябва да купя бутилка уиски.

— Уиски — каза Патицата и го погледна изненадано. — Та ти имаш колкото искаш водка у вас?

— Да, само че това е за подарък — каза Бекстрьом. — Един стар колега от „Убийства“ в Националната служба „Полиция“ навършва петдесет. Ще ходя на празненството му следобед. Той обича малцово уиски, така че реших да му купя една бутилка за подарък.

— Добре — каза Аника. — Нямаш грижи.

 

 

Когато той слезе от колата пред „Систембулагет“, нарочно остави чантата си и ако познаваше добре лесбоколежката си, тя щеше да прерови съдържанието й веднага щом й се удадеше възможност за това. Вътре в магазина той намери една бутилка с дванайсетгодишно малцово уиски в представителна черна кутия. „Трябва да свърши работа“, помисли си Бекстрьом, като за всеки случай направи сравнение със снимките, които колегите му от техническия отдел бяха направили на всички бутилки, намиращи се в бара на Ериксон в горния салон. Макар че, естествено, беше грехота и жалко един почтен и усърдно работещ полицай да трябва да оставя като дарение бутилка уиски, която струваше няколкостотин шведски крони, в жилището на мъртвия адвокат Ериксон.

 

 

— Е, добре — каза Бекстрьом в момента, в който седна отново в колата. — Да потегляме.

След това той взе черната представителна кутия и я пъхна в чантата си. Зелената торбичка от магазина намачка и хвърли на пода пред пасажерската седалка. По-нагледно от това той нямаше как да представи нещата.

— Скъпи работи, щедър човек си ти, Бекстрьом — заключи Патицата Карлсон и четвърт час по-късно тя паркира служебния автомобил пред къщата, където адвокат Ериксон живееше само допреди една седмица.