Лейф Г. В. Першон
Истинската история за носа на Пинокио (80)

80

— Истинската история за носа на Пинокио, тази, която едва не промени цялата история на човечеството, ако беше приключила по различен начин от този, по който всъщност е приключила, нея не си я чувал — каза Йегура, докато въртеше чашата си с портвайн между дългите си, тънки пръсти. — Сега обаче ще ти я разкажа и предполагам, разбира се, че това, което ще ти кажа, ще си остане между теб и мен.

— В това отношение можеш да си напълно спокоен — увери го Бекстрьом и отпи солидна глътка коняк, тъй като от изражението на Йегура вече беше разбрал, че разказът може да се проточи.

 

 

Истинската история за носа на Пинокио се разиграла в двора на последния руски цар, Николай II, Санкт Петербург, между есента на 1907 и лятото на 1908 година. Като всички хубави истории и тя имала двама ясно обособени главни герои. Всички останали, който се появяват в тази история, са второстепенни персонажи, същественото е това, което се разиграва между нашите двама главни герои.

Първият от тях е млада жена, италианка, Анна Мария Франческа ди Бионди. Тя е на двайсет и четири години, когато започва нашата история. Анна Мария е родена и израснала във Флоренция, където тя също така прекарва годините на младостта си, като изключим кратките й пътувалия в чужбина до Франция, Гърция, Австрия, Швейцария, Германия, Полша и царска Русия. Около двайсет кратки пътувалия за един живот от също толкова години. До тук нищо необичайно за една жена с нейния произход и потекло. В мислите си обаче тя е винаги на път. Анна Мария Франческа ди Бионди е много талантлива жена и в мислите си тя е свободна да пътува, където поиска, да прави това, което иска и с когото иска.

Реалността, в която тя живее своя живот, поставя обаче други, по сурови ограничения. Анна Мария Франческа ди Бионди е дъщеря на италиански маркиз, който живее живота си при същите условия като нея, поставени от традицията, която произтича от родословието и кръвта, свързваща социално привилегированите родове. Баща й е образован мъж, езиковед и професор в университета във Флоренция, но в определен, относителен смисъл той не е богат и по-скоро икономическото му положение, отколкото свободната му воля, го принуждава да допринася за собствената си и семейната издръжка, работейки като преподавател в университета. Ако имаше възможност да избира, той определено би избрал живота, който сега само въображението му можело да му предложи. Предпочитал покоя в собствената си библиотека пред компанията на своите колеги и на студентите си. В същото време не страда особено от факта, че действителността около него, независимо каква е тя, никога нямало да може да се сравни със случващото се в главата му, а че Анна Мария Франческа е тази, която той най-силно обича от всичките си шест деца, изглежда не е необходимо да се споменава.

Анна Мария има също и майка, една както добра, така и образована жена, която разпределя времето си между практическите подробности, отнасящи се до семейството й, и благотворителната работа за Църквата в паството на флорентинската катедрала. Това, че след настоящото кратко описание, ще изберем да я оставим настрана за момента, няма нищо общо с нейната личност, нито пък с нещата, с които се занимава. Единствената причина е, че тя не представлява интерес, когато става дума за истинската история за носа на Пинокио. Затова пък по-голям интерес представлява нейната майка, бабата на Анна Мария Франческа, която е с руско потекло и е живяла в една и съща къща с Анна Мария през всичките години на детство й и която също така е елементарното обяснение защо Анна Мария говори гладко и руски.

Бабата на Анна Мария е дъщеря на руски благородник и генерал, който се е бил срещу Наполеон сто години по-рано. Генералът прогонил френския потисник от свещената земя на матушка Русия, гонил го от Москва чак до Европа, избил хиляди от неговите войници, когато те се готвели да прекосят реката Березина, разгромявал го при няколко битки и сражения в Полша и Австрия. Когато узурпаторът бил повален на земята, генералът също останал в тази Европа, която тъкмо бил освободил от френския тиранин. Отначало като посланик на царя в Австро-Унгария, а към края на живота си, като негов дипломатически пратеник в Светия престол в Рим. Генералът живее в Италия до деня на своята смърт и когато той, след трийсет години служба зад граница, е върнат у дома от Ватикана в Санкт Петербург, то е, за да бъде погребан с всички възможни почести и в присъствието на самия цар.

Една от многобройните му дъщери обаче остава в Италия. Тя се омъжва за един италиански граф и една от нейните дъщери двайсет години по-късно ще сключи брак с човек на науката от Флоренция, който също така е маркиз. Маркизът освен това е много добър човек и единственият укор, който съпругата му може да му отправи, е, че той може би посвещава повече време на своите собствени мисли, отколкото на практическите обязаности, които животът изисква от един истински мъж и глава на семейство.

През лятото на 1907 година семейство Ди Бионди бива посетено в голямата къща във Флоренция от далечен роднина на бабата на Анна Мария. Именно нея идва да види той. Поне така излиза, ако се вярва на писмото, което той е написал на главата на семейството, маркиза, преди да пристигне. Той се нарича принц Сергей, член е на голямата династия Романови, далечен роднина на царя и като всички останали в семейството, той също е невъобразимо богат. Освен това е лош руснак. Лош в този смисъл, че предпочита да прекарва по-голямата част от живота си в Европа, докато неговият управител се занимава с огромните му имения в Русия. Чак от Карелия на север до Баку на Каспийско море на юг.

През онова лято той пристигнал в Италия на едно от своите многобройни образователни пътувания и за кой ли път подред, вече бил забравил дали изкуството, музиката или културата са го довели там. Изкуството, музиката, културата, но за да бъдем честни, трябва да споменем също така жените и храната. Най-вече жените и когато за първи път вижда Анна Мария, той изгубва ума и дума.

Принц Сергей е почти трийсет години по-стар от Анна Мария, а разстоянието между Флоренция и неговия дворец в Санкт Петербург е пет хиляди километра. От израза в очите й той вече е разбрал, че това няма да бъде някакво решаващо препятствие. Друг е проблемът. Това е бъдещият му тъст, който не може дори да допусне мисълта неговата обичана дъщеря да го напусне заради един руснак, който е толкова стар, колкото и той самият, и да замине да живее в друга страна. Да живеят друг живот в един различен свят, живот, съвсем различен от този, който съществува в неговото въображение, както би установил, ако се замислеше по-дълбоко, което той за щастие не направил.

За принц Сергей, от друга страна, несведущият бъдещ тъст е човешки проблем от този вид, който той е свикнал да разрешава. Това е неговата друга страна. Принц Сергей е сложна натура. Човек, който истински обича изкуството, културата, музиката, храната и не на последно място жените, като в същото време е практичен човек. Той отлага по-нататъшното си пътуване и остава във Флоренция през цялото лято, като се посвещава, в най-строга тайна, на ухажването на Анна Мария и най-вече на изграждането на планове за бъдещето. Около месец по-късно той е изпълнил тази задача и може да представи подробно предложение на маркиза, което последният най-накрая приема и дори дава своето одобрение. В пълно неведение за това, кой е той и за какво всъщност става въпрос.

Любимата баба на семейството изразява силно желание за последен път да посети Русия, откъдето са корените й, така че тя е тази, която поема инициативата. От друга страна, тя е вече на години и необходимостта от един близък и по-млад роднина, който да я придружава в пътуването, определено си струва да бъде обмислена. Тя лично би предпочела това да е Анна Мария. Анна Мария впрочем би се съгласила с най-голямо удоволствие по същите причини като обичната й баба, а именно, че желае да потърси руските си корени. И така, остават само практическите приготовления, които принц Сергей следва да изпълни до последната подробност и изцяло съгласно волята на маркиза. Как другояче би могъл да постъпи? Да се противопостави на всички тези подразбиращи се желания, изразени от хора с благородно потекло — скъпите му италиански роднини.

Той вече е намерил компаньонка за възрастната баба, възрастна почтена дама, която да придружава Анна Мария Франческа, както и камериерка за всяка от двете. Що се отнася до компанията като цяло, това следва естествено от височайшата му персона и естеството на дейността, адютантът на Сергей, неговият личен секретар, трима лакеи, двама телохранители и обичайните половин дузина прислужници и ратаите, които да перат дрехите и носят тежкия багаж. Разбира се, също и самият принц Сергей.

В края на август отпътуват с влака от гарата във Флоренция. Пътуването до Санкт Петербург ще отнеме три седмици, тъй като те не бързат и спират по пътя веднага щом почувстват желание да направят нещо друго. Компанията разполага с три собствени вагона. За възрастната баба, Анна Мария Франческа, принц Сергей и най-близката му прислуга. Един вагон за останалата част от персонала и един за общия им багаж. Анна Мария Франческа е взела със себе си десет куфара за собствени нужди, със седем повече, отколкото било замислено първоначално, и това само заради Сергей, който прекарал последната седмица да я придружава във всички магазини, за да й купи още някоя дреболия, която й била безспорно необходима преди пътуването.

Принц Сергей е този, който слага началото на тази история, в драматургично и белетристично отношение той е този, когото обикновено наричаме „осъществител“, и причината той да го направи „осъществимо“ няма нищо общо с истинската история за носа на Пинокио. Неговите мотиви били много лични, а намеренията му по-благородни, отколкото би могло да се предполага, че съществуват у един истински мъж като него. В онези части от историята, в които се разказва за любовта му към Анна Мария, тя също ще завърши щастливо за всички, които участват в нея. За Анна Мария Франческа и за него самия, за бабата и майката на Анна Мария, за нейните петима братя и сестри, както и за обичния й баща.

Не на последно място за обичния й баща. Наистина ще мине близо една година преди тя да се върне във Флоренция, което е няколко месеца повече, отколкото Сергей му е споменал, когато бащата им дал своята благословия преди отпътуването. За това, че на път към Флоренция те също така използвали възможността да се оженят тайно, той научава от телеграма, която пристига в дома му само една седмица преди тях, и ще мине още месец, преди той да разбере, че тя чака дете. И все пак, когато те слизат от влака, той вече им е простил, и на двамата, и ги посреща с отворени обятия.

Какво друго би могъл да направи? Дъщеря му е по-красива от всякога и в очите й той вижда, че животът, който тя сега живее, е по-близо до нейните представи от онзи, който е живяла, преди да замине една година по-рано.

 

 

Анна Мария Франческа ди Бионди е една много красива млада жена. Далеч по-красива от всички останали жени, които принц Сергей е срещал през живота си. Тя е много талантлива жена, която говори няколко езика. Освен това е изключително музикална. Има красив глас, едновременно мек и плътен мецосопран, който без видими усилия покрива целия регистър, който изпълнението на избраното от нея произведение изисква. Тя свири на няколко инструмента и може, когато е необходимо, с най-голяма лекота да си акомпанира както на пиано, така и на китара и мандолина.

Тъй като Сергей обещал да я представи в царския двор, тя също така носи със себе си подаръци от родината си за децата на императора. Ветрила от най-тънката оризова хартия, шалчета от най-фината италианска коприна, изкусно изработени венециански маски за пролетните балове, дарове за четирите дъщери Олга, Татяна, Мария и Анастасия.

За малкото им братче Алексей, бъдещият цар, който бил само на три години, тя обаче носела един по-личен дар. Общо около четирийсет броя от флорентинското списание „Джорнале ди бамбини“, излезли между 1881 и 1883 година. Приказката за Пинокио, цялата богато илюстрирана история за малкото момченце, чийто нос започвал да расте, веднага щом излъжело. Приказката от нейното собствено детство, която обикнала, когато била точно толкова голяма, колкото Алексей. В мислите си започвала да му я чете на глас, дълго преди да слязат от влака на гарата в Санкт Петербург.

Алексей, бъдещият цар, който е другият главен герой в истинската история за Пинокио и неговия нос.