Лейф Г. В. Першон
Истинската история за носа на Пинокио (70)

70

„Чудя се какво ли е да живееш с нея“, помисли си криминален комисар Дан Андершон, а тази, за която си го помисли, седеше само на около два метра от него, от другата страна на голямото си бюро. Лиса Матей не беше някоя, след която той или другите мъже биха се извърнали, ако тя преминеше край тях на улицата, но от там, където сега седеше, тя изглеждаше по-забележителна от всички останали жени, които той беше срещал.

Бледа блондинка, слаба, с тренирано тяло, облечена добре до най-малката подробност и в онази неопределима възраст между трийсетте и четирийсетте години. Със сини очи, в които се четеше приятелска заинтересованост, даже и любопитство, а присъствието й беше такова, сякаш влизаше в главата ти в мига, в който те погледне, а дали би те допуснала в своята при един също толкова кратък поглед, решението беше изцяло нейно.

— Благодаря за сведенията, които ми даде — каза Лиса Матей. — Прочетох това, което си написал, с голям интерес. Най-вече последната версия.

„Което очевидно си направила през двете минути, необходими ми, за да дойда от моята стая до твоята“, помисли си Дан Андершон, но тъй като това беше не някоя друга, а именно тя, той се задоволи само с кимване.

— С почти всяко престъпление положението е такова, че те са маргинални дейности в човешки и морален смисъл. Нарушаваме правилата или разтягаме границите им, с цел да извлечем различни ползи, а в най-простия случай става въпрос за пари, секс или власт. Макар че в твоя случай, Дан, струва ми се, е по-сложно — заключи Лиса Матей и му се усмихна. — Струва ми се, че си дошъл тук, за да облекчиш личната си болка. Независимо че мотивите ти са и благородни, и човешки.

— Моля да ме извиниш, но не разбирам добре — каза Дан Андершон. „Какви ги говори“, недоумяваше той.

— Ако започнем от обективните факти, става въпрос за вероятна връзка между Фон Комер и две лица, за които има доста сериозни основания да се предполага, че е възможно да са замесени в убийството на известен адвокат. От така нареченото алиби на Гарсия Гомес реших за момента да се абстрахирам. Нито той, нито онзи Фредрик Окерстрьом са мили и сърдечни хора и рискът от нови престъпления вероятно преценяваш, както и аз, като значителен. Конкретно това, което в действителност те тревожи, е, че колегите в Сулна не знаят за връзката между Фон Комер и другите двама, и тъй като по душа и сърце си почтен полицай от старите времена, иска ти се хем да им помогнеш да се справят с убийството, хем да избегнеш създаването на допълнителни неприятности. Затова искаш и аз да одобря свързването с полицията в Сулна, за да им разкажем какво знаем, така че напълно те разбирам как разсъждаваш. Това е човешко, мило и коректно в професионален смисъл. Проблемът, за съжаление, е друг. Да оставим настрана това, че ние нарушаваме нашите инструкции, ако им разкажем това, което знаем. Проблемът е съвсем друг, всъщност.

— Че ние на този етап не знаем със сигурност дали Фон Комер е замесен в убийството на Ериксон — каза Дан Андершон. — По този въпрос съм напълно съгласен с теб.

— Прибави и факта, че убийството на адвоката в действителност не лежи на нашето бюро. Но нека оставим това настрана и да погледнем разходите, разтегнем границите на нашите собствени правила и разкажем на колегите в Сулна за връзката на Фон Комер с Окаре и Гарсия Гомес, а впоследствие се окаже, че сме сгрешили — каза Матей със същата приятелска усмивка.

— Да, рискът от изтичането на информация към медиите, в този случай имам предвид, е значително по-голям от обикновено — каза Дан Андершон.

— Като се има предвид фактът, че Еверт Бекстрьом е водещ разследването, ще минат най-много няколко часа, преди да прочетем във вечерните вестници, че полицията е заловила, отварям кавички, най-добрият приятел на краля, затварям кавичките, поради това, че той, отварям кавички, е убил най-известният гангстерски адвокат, затварям кавичките. Или пък да вземем по-мекия вариант в нашия собствен орган „Свенска Дагбладет“. „Близък приятел на краля заподозрян за участие в убийството на известен адвокат“ — каза Лиса Матей, като маркира кавичките с показалеца и средния пръст на лявата и дясната си ръка.

— Което би било най-лошият сценарий, разбирам отлично какво имаш предвид — съгласи се Дан Андершон. „Малко зловещо за моя вкус, въпреки усмивката и благото изражение — помисли си Дан Андершон. — Как да излъжеш такава като Лиса Матей, която вече е вътре в главата ти?“

— За съжаление, това е едва вторият най-лош сценарий — каза Матей и поклати глава. — Да речем, че имаш право и Фон Комер е замесен в убийството на Ериксон и ние им помогнем да го разберат, най-вероятно ще трябва да уведомим нашите политически работодатели, че е крайно време да започнат да мислят за промяна на Конституцията и за премахването на монархията. С оглед на нашата обществена функция, може би няма да имаме голям успех.

— Не — съгласи се Дан Андершон. — Не противоречиш на този, който е насочил нож срещу теб. — А иначе изглежда толкова мила, каза си той.

— И така, какво ще правим, Дан? — попита Матей и го загледа с любопитство.

— Ако питаш мен, бих предложил да постъпим, както правим обикновено — каза Дан Андершон. „Това определено й хареса, очите й почти заблестяха“, допълни наум той.

— Значи сме на едно мнение двамата с теб — заключи Лиса Матей. — Ще постъпим, както правим обикновено, и за твое сведение, лично за твое сведение, ще кажа, че вече съм се заела с чисто практичната страна на нещата.