Лейф Г. В. Першон
Истинската история за носа на Пинокио (62)

62

След разговора с Патица Карлсон Бекстрьом реши, че може би е по-безопасно да се махне от апартамента, докато не доведе ключар, който да подсили защитата на дома, който все пак трябваше да бъде неговата крепост.

Затова след късната, но солидна закуска той реши да се поразходи из града. Ярко слънце, синьо небе, двайсет градуса на сянка, точно каквото един истински швед имаше право да иска от ден като днешния. Бекстрьом се разходи покрай Северен Меларстранд, преди да се спре в едно стратегически разположено на открито заведение, където незабавно поръча освежаваща водка с тоник и остана там два часа, докато под закрилата на очилата си за разузнаване наблюдаваше всички преминаващи момичета и отбелязваше в главата си онези, на които си струваше да обърне внимание преди утрешната среща с Госпожица Петък.

„Ти си щастливец, Бекстрьом — помисли си той. — Хем си изтънчен, хем малко небрежно-елегантен. Всички жени са като луди по теб и стават все повече и повече.“ Големият салам е в отлична форма преди утрешния ден, а адвокат Ериксон най-после си получи заслуженото. Освен това, беше крайно време да се прибере у дома, за да си направи следобедната почивка преди разните вечерни задачи. След бърз поглед към часовника си той довърши своята четвърта водка с тоник и помоли момичето, което сервираше, да му поръча такси. В отговор, естествено, получи ослепителна усмивка.

Вечерта, когато седна пред компютъра си, за да обърне внимание на все по-нарастващата тълпа от клуба на почитателите му в мрежата, телефонът му иззвъня. Не както обикновено мобилният, а другият, който той използваше единствено за да се свързва със своите външни контакти, и точно това повикване идваше от безспорно най-полезния му, неговия стар познат и оръженосец Густав Густавсон Хенинг. Успешен търговец на произведения на изкуството, познат от телевизионните програми за старинни вещи, а в кръга от близки и приятели наричан просто Йегура.

Йегура започна разговора, като изказа съжаление, че не се бил обаждал от известно време. Бил в чужбина за няколко седмици по различни делови въпроси и едва предишната вечер се завърнал в обичното си отечество и неговата царствена столица.

— Националният празник — уточни Йегура с апломб. — Всеки истински швед трябва да го празнува в Швеция. Всяка друга възможност е немислима. Това е задължително. Аз лично го прекарах у делови приятел, който има вила на архипелага. Херинга и шнапс и Еверт Тоб и Юси Бьорлинг на любимия грамофон с фуния. Той дори е запазил стария си външен нужник, в случай че на някого се наложи.

— Националният празник трябва да се празнува в Швеция. Това е задължение за всеки истински швед — повтори Йегура.

„Очевидно е задължение и за някой и друг циганин“, помисли си Бекстрьом, който лично и преди много години помогна на Йегура да изличи и последните следи от своя ромски произход и буйните си младежки години, когато Юха Валентин Андершон Сниг имаше лично досие в стокхолмския криминален архив.

— С какво мога да ти помогна? — попита Бекстрьом, който беше в най-доброто си настроение, въпреки че съдържанието в кафявия плик, който неговият приятел строителят му даде, беше значително изтъняло само за няколко дни.

— Като за начало мисля да ти съобщя, че имам честта да те поканя на хубава вечеря — каза Йегура. — Още утре вечер, ако имаш време. Освен това имам едно малко делово предложение, което ми се иска да ти представя.

— Звучи отлично — отвърна Бекстрьом, който вече виждаше един старовремски Йегура плик пред себе си. С дебелина, за каквато скъперникът строител не би и могъл да мечтае. — Какво мога да правя за теб? — попита Бекстрьом.

— По изключение си мисля, че може да е взаимно. Че ще можем да си помогнем един на друг — каза Йегура. — Но предлагам да оставим тази подробност за утре. Какво ще кажеш за сутерена на Операта утре вечер в осем?

— Звучи добре — каза Бекстрьом. „Как така ще си помагаме един на друг?“, запита се той веднага след като разговорът приключи. По какъв начин би могъл Йегура да му помогне на него?