Лейф Г. В. Першон
Истинската история за носа на Пинокио (49)

49

Росита Андершон-Триг започна следобеда си, като се свърза с колегите си от отдела за защита на животните в центъра, за да им поиска снимки на известни мъчители на животни, които може да не присъстват в общия регистър на полицията. Задача, която се оказа не толкова лесна, както скоро щеше да стане ясно.

Чак на петото позвъняване успя да се свърже с една цивилна служителка, която отговаряше за офиса на отдела, и единствената, която беше там в момента. Останалите служители се вихреха навън, на терен. Във вторник проведоха отдавна планирана изненадваща операция срещу един нехаен фермер, отглеждащ кокошки край Нюнесхамн, и в най-добрия случай се очакваше да приключат късно вечерта. В сряда положението, за съжаление, беше същото, тъй като се предвиждаше да направят домашно посещение на един свиневъд в Римбу, който според няколко сигнала очевадно застрашавал живота и здравето на онези животни, които трябвало да бъдат изпратени в кланицата чак когато наближи Коледа. В четвъртък беше националният празник, следователно оцветен с червено ден, а в петък всички решили да си вземат компенсация, за да намалят планината от дни за компенсация, които натрупали преди това през пролетта.

— Така че предлагам да се обадите в понеделник — заключи офис помощничката.

— Добре, но проблемът е, че имам разследване на убийство — възрази Росита Андершон-Триг. „Май трябваше най-напред да им разкажа за горкото куче на Ериксон“, помисли си тя.

— Това да не е онзи адвокат? Чието напълно невинно куче убили, въпреки че целта им е била стопанинът му — попита служителката, която очевидно беше по-добре осведомена, отколкото би могло да се очаква да бъде.

— Да, точно той — потвърди Росита Андершон-Триг разчувствано. — Ужасна история, затова си помислих, че ако някой може да ми помогне, то това сте вие. Дали не бихте могли да помолите началника си да…

— Съжалявам — прекъснал офис помощничката. — Напълно разбирам вашите чувства, но тук в „Защита на животните“ разследваме хиляди убийства на година, така че просто сме принудени да ги движим подред. Но обадете се в понеделник, моля.

„Какво да правя сега“, запита се Росита Андершон-Триг, когато затвори телефона. Отначало почувства известно обезсърчение, но после реши да последва съвета на Еверт Бекстрьом и да опита да издейства психологически профил на техния неизвестен убиец на кучета. Така че тя отново вдигна слушалката и набра групата по изготвяне на профили на извършители към Националната следствена служба.

Това беше значително по-просто, както скоро щеше да се разбере. Още при първото повикване бе прехвърлена към обща гласова поща, която я информира, че всичките шест служители на групата за профили на извършители към Националната следствена служба са на курс през цялата седмица и ще се върнат чак в понеделник, на десети юни.

„Крайно време е да си ходя у дома“, реши Росита Андершон-Триг. Освен това трябваше да купи храна за птичките и нов воден филтър за аквариума си.