Лейф Г. В. Першон
Истинската история за носа на Пинокио (4)

4

— Нашият извършител е жена на седемдесет и три. Госпожа Астрид Елисабет Линдерот, родена през 1940 г., обръщение Елисабет — започна Аника Карлсон. — Сама е, няма деца, вдовица от пет години, живее в кооперации под наем във Филмовия град в Сулна. От чисто любопитство я пуснах в компютъра. Финансово обезпечена, между другото, изглежда е наследила солидна пенсия от мъжа си, неосъждана до момента. Нито една черна точица при нас. Сега я докладват за тормоз на животни, плюс още цял куп неща, които изскочиха през изтеклата седмица. Ако питате мен, тъкмо по тази причина тя се е озовала тук при нас, тежките престъпления.

— И какви са тези неща? — запита Бекстрьом.

— Яростна съпротива, посегателство срещу служител, опит за насилие, два случая на неправомерна заплаха.

— Чакайте малко — възрази Бекстрьом. — Струва ми се, казахте, че жената е на седемдесет и три.

— Точно така — потвърди Аника Карлсон. — Тя е просто една възрастна дама, много тъжна история. Само малко търпение, за да я изложа в сбита форма.

— Целият съм в слух — каза Бекстрьом и се намести удобно на стола си.

— Почти месец по-рано областната управа в Стокхолм решила да вземе под грижите си заек, който бил собственост на заподозрения извършител. В основата бил сигнал до полицията, изпратен от съседка по отношение на нея, само четиринайсет дни преди областната управа да вземе решението си. За някаква по-изявена форма на тормоз на животни изглежда не може да се говори. По-скоро за немарливост и недостатъчни грижи. Като например собственичката на заека да отиде на почивка за няколко дни и да забрави да му остави храна, преди да замине. На няколко пъти също така заекът е бил намиран на стълбището, понеже собственичката забравила да затвори вратата на апартамента си и той използвал възможността да се измъкне. В един от тези случаи е бил ухапан от дакел, собственост на друг съсед в сградата.

— По мое мнение стопанката на заека е значително по-стара, отколкото показват данните в националния регистър — каза Аника Карлсон и по някаква причина направи кръгово движение с десния си показалец нагоре към дясното си слепоочие. — Сигналът е бил изпратен до колегите ни в центъра, до новата група за защита на животните. Изглежда са действали с необичайна бързина, една от причините за което може да е, разбира се, че госпожа Линдерот още през януари тази година е била обект на подобни инициативи. Същият подател на сигнала, същото решение от областната управа, само че тогава е ставало въпрос за златист хамстер.

— Старата дама явно се развива — засмя се Бекстрьом. Облегна се удобно, а настроението му изведнъж се подобри.

— Развива се? Какво имате предвид?

— Ами един заек трябва да е поне двойно по-голям от един златист хамстер — поясни Бекстрьом. — Следващия път може да довлече слон у дома си. Знам ли? Това обаче, което все още не разбирам, е защо се е озовала при нас?

— Тогава да обясня — продължи Аника Карлеон. — Миналия вторник, на 21-ви май значи, когато двама наши колеги от групата за защита на животните в центъра заедно с двама служители от областната управа е трябвало да изпълнят решението за отнемане на заека от апартамента на госпожа Линдерот, отначало тя е отказала да отвори. След известно убеждаване най-накрая открехнала вратата, макар веригата да е била сложена, едновременно с което пъхнала пистолет през процепа и им казала да се омитат незабавно. Колегите се оттеглили и поискали подкрепление.

— От националните сили за сигурност? — Бекстрьом хвърли заядлив поглед към Аника Карлсон.

— Не, съжалявам, ще ви разочаровам. Изпратихме един от собствените си автомобили от управлението. Един от нашите колеги се оказа познат на госпожа Линдерот, тя и майка му били стари приятелки, така че след минута преговори тя отворила и ги пуснала да влязат. Вярно, била раздразнена, но поне не проявила насилие. Пистолетът се оказал антика от осемнайсети век. Според колегите не е бил зареден и не е стрелял през последните двеста години.

— Е, добре — каза Бекстрьом.

— Това не е всичко — Аника Карлсон поклати глава.

— Как можах да си го помисля — каза Бекстрьом.

— Всичко върви спокойно, докато ветеринарката от областната управа не започва да пъха заека в клетката. Тогава именно госпожа Линдерот се втурва с високо вдигната кана за чай и заплашва ветеринарката. Обезоръжават я, слагат я на дивана, колегите от центъра и онези двамата от областната управа напускат апартамента заедно със заека. Нашите колеги остават да разговарят с нея. Според доклада за събитието тя е напълно спокойна, когато те си тръгват оттам.

— Радвам се да го чуя — каза Бекстрьом. — Един въпрос. Откъде идват всички тези сигнали?

— От колегите в центъра — отговори Карлсон. — На следващия ден. Те са съставили съобщението от свое име и от името на двамата от областната управа, яростна съпротива, посегателство срещу служител, опит за насилие, неправомерна заплаха. Общо дванайсет различни престъпления, ако вярно съм преброила.

— Липсва нещо — добави Бекстрьом. — Бабичката е заплаха срещу благосъстоянието на нацията. Крайно време е да я сложат зад решетките.

— Чувам какво казвате, разбирам какво имате предвид, нямам проблеми с това. Това, което по-скоро ме притеснява, е сигналът за сериозна неправомерна заплаха, получена миналия четвъртък вечер. Подаден е директно при нас, тук в сградата. Подателят лично е дошъл при нас. Говорил е с един от дежурните колеги.

— Нека позная. Колегите от отдела за зайци и хамстери искали да допълнят нещо, което били забравили?

— Не — Аника Карлсон поклати глава. — Подателят е съседката на госпожа Линдерот. Тя живее в същия блок, само че на четвъртия етаж. Госпожа Линдерот живее най-горе, на седмия етаж. Това впрочем е същата съседка, която докладва Линдерот за небрежно отношение към животните, и за заека, и за хамстера, за сведение. Освен това се е оплакала на управата на жилищната асоциация, но това е друга история.

— А коя е тя?

— Живее сама. Четирийсет и пет годишна. Работи на половин работен ден, секретарка в компютърна фирма в Шиста. Няма данни при нас. Повечето от времето си, изглежда, посвещава на дейности с идеална цел. Наред с други неща е и говорител на организацията „Осмели се да защитиш най-малките ни приятели“. Това явно е някоя по-радикална фракция на „Приятели на животните“. Впрочем била е в управлението по-рано.

— Кой да предположи! Тя има ли си име?

— Фриденсдал, Фрида Фриденсдал, Фриденсдал със „с“, долината на спокойствието, ако може така да се каже. Името е променено, иначе по кръщелно е Анна Фредрика Валгрен, за сведение.

— Ама по дяволите — извика Бекстрьом, който усещаше как кръвното му се вдига. — По дяволите, та вие сама го чувате, Аника. Фрида Фриденсдал със „с“ и „Осмели се да защитиш най-малките“. Та тя вижда призраци. Какво значи „защити най-малките“? Срамните въшки и хлебарките ли ще защитава?

— Чувам ви, разбирам мисълта ви. Тъкмо за това говорих с нея. Още миналия петък, в службата й, понеже отказа да дойде до участъка, за сведение. Според казаното от нея, вече не смее да живее в дома си. Каза, че се бои за живота си и затова се преместила при приятелка. Но как се казва приятелката и къде живее, не иска да каже. Заявява, че не смее. И не вярва, че полицията може да я защити. Нито нея, нито приятелката й. Последната впрочем е била женена за полицай, който хем я биел, хем я насилвал.

— Кой би го допуснал — подсмръкна Бекстрьом.

— Що се отнася до първото, според мен не си измисля. Освен обичайните преувеличения, с които такива като вас и мен сме свикнали. Наистина е уплашена. Страхува се за живота си, а що се отнася до заплахата, за която разказва, не звучи никак добре. Сериозна неправомерна заплаха, без никакво съмнение.

— Значи, така мислите — отвърна Бекстрьом. — Но какво е станало? — „Изгарям от любопитство“, помисли си той. Можеха да говорят каквото си искат за колегата Карлсон, но тя лесно не се плашеше.

— Ще стигна и до това, но голямата загадка е всъщност другаде.

— Къде?

— Напълно невъзможно е да се свърже това, което тя разказва, за отправената й заплаха, с възрастната госпожа Линдерот. Изглежда много деликатна възрастна дама. Числото едва ли е съвсем точно, но според Фриденсдал тя е сто процента сигурна, че зад заплахата срещу нея стои възрастната госпожа Линдерот.

— Добре — каза Бекстрьом. — Слушам.