Лейф Г. В. Першон
Истинската история за носа на Пинокио (32)

32

След разговора с Йени, Бекстрьом реши първо да наобиколи служителите си и да провери положението, но тъй като обядът и фактът, че беше принуден да стане посред нощ, започваха да му се отразяват, му се прииска да иде да си легне в леглото от „Хестенс“, а на път за там беше крайно време да посети местопрестъплението отново и да свърши нещо.

Първо той взе служебната си чанта, която беше наследил от стария си началник на отдела за тежки престъпления в Стокхолм, комисар Филкинг, който беше нещо като легенда в бранша. От него се страхуваха, обичаха го и сред служителите си бе известен като неповторимия комисар Пиянкинг. Това беше наистина забележителна чанта, изработена от кафява кожа, и според едно класическо предание от щаба на полицията, с нея Пиянкинг лично доставил дванайсет литра бренди във връзка с една внезапна проверка в незаконен клуб за алкохол в Стария град. Имаше голяма вместимост и беше добре да му е под ръка, в случай че се натъкнеше на нещо интересно. След това той пъхна вътре лаптопа си и разни други книжа, свързани с новата му задача, в случай че някой от всичките му любопитни колеги започнеше да се чуди защо я мъкнеше.

На излизане от кабинета си той се спря до вратата на стаята, в която по-голямата част от неговите служители говореха по телефона, четяха документи или чукаха по компютрите си, плесна с ръце, за да привлече вниманието им и отправи към всички въпроса. Появило ли се е нещо, което да изисква незабавната му намеса? Ако се съдеше по поклащането на главите и мънкането, отговорът беше не.

— Добре — каза Бекстрьом. — Ами постарайте се да го промените. Аз лично отивам на местопрестъплението, за да хвърля нов поглед на спокойствие. И така, до утре сутринта.

— В такъв случай мога да ви закарам — каза Фелисия Петершон, която щеше да смени Стигсон и да поеме вечерната смяна по обикалянето по къщите.