Лейф Г. В. Першон
Истинската история за носа на Пинокио (26)

26

— С какво мога да ти помогна, Йени? — попита Бекстрьом, като за по-сигурно качи десния си крак върху левия, в случай че големият салам се раздвижи.

— Имам идея, която реших да споделя с вас — отвърна Йени. Усмихна се отново, наведе се напред и протегна един лист хартия.

— А, добре — каза Бекстрьом. Пое го и зачете. Три реда ръкописен текст, заоблен и красив момичешки почерк, точно както той се бе надявал по отношение на малките подробности и ето че големият салам вече се оживи.

— Четете, шефе, четете. — Йени посочи листа и кимна с нетърпение.

— Неделя, 19-ти май. Барон ударен с тръжен каталог. Вторник, 21-ви май. Заек поставен под грижи поради немарливо отношение към него. Неделя, 2-ри юни. Адвокат бива убит — прочете Бекстрьом на висок глас и с нарастваща изненада. „Какво, по дяволите, е това тук?“, зачуди се той.

— И вие ли мислите като мен? — попита Йени и се наклони още мъничко напред. Изглеждаше развълнувана, а гърдите й се повдигаха.

— Не съм съвсем сигурен — отвърна Бекстрьом и поклати глава. — Разкажи ми, слушам.

— Тази идея ми дойде по време на заседанието. Ей така, внезапно, запитах се горе-долу колко чести са подобните случаи? После се сетих за трите златни правила, които важат при провеждането на разследване на убийство… първо, да се приеме ситуацията… второ, да не се усложнява ненужно… и трето… и точно тогава ми просветна на заседанието… да не се приема случайността.

— Аха — отвърна Бекстрьом. — Моля за извинение, но аз…

— Мисълта ми е колко често има три такива случая само за една седмица? В един и същ полицейски район, при това? Искам да кажа, че да е чиста случайност, е статистически невъзможно, като се отчете колко са необичайни. Всеки един от тях. Всъщност влязох в мрежата и проверих. Знаете ли, шефе, откога не е убиван адвокат в страната?

— Не — отвърна Бекстрьом. — За съжаление, не се случва всеки ден, ако питаш мен, но…

— Повече от петдесет години, откакто се е случило предишния път. Станало е в Норланд впрочем във връзка с процес в районния съд. Една от страните застреляла адвоката на противната страна. Точно адвокатите трябва да са сред най-редките жертви на убийства тук в Швеция… и да вземем случая със заека, когото са поставили под грижи… никога не съм чувала за подобен случай през целия ми живот… и после удрянето с тръжния каталог.

— Слушам — отвърна Бекстрьом. „За какво, по дяволите, говори тя?“, запита се наум.

— Вие сте разследвали насилствени престъпления през целия си живот, шефе — каза Йени. — Колко пъти сте имали случай, при който барон е ударен с тръжен каталог? Пред двореца, където живее кралят, при това.

— Никога — подчертано изрече Бекстрьом и поклати глава. — Ако питате мен, това е първият път в историята на шведската криминалистика, когато нещо подобно се случва.

— Именно — каза Йени. — Точно това беше мисълта ми.

— Чух какво каза, Йени, но все още не схващам…

— Не може да е случайно — прекъсна го Йени и го погледна сериозно.

— Не е случайно?

— Не — поклати глава Йени. — Не може да е случайно. Трябва да има връзка между тези три събития. Това е единствената възможност според мен. Първото води към второто, което води към третото. И открием ли тази връзка, разрешили сме всичко. Кой е убил Ериксон и всичко останало в това отношение, и за заека, и за тръжния каталог.

— Така ли мислиш? — запита Бекстрьом. — Така ли мислиш — повтори той, тъй като мислите му бяха вече тръгнали в друга посока. „Каквото и да говорим за Рогерсон — помисли си Бекстрьом, — той определено е способен полицай, който няма нужда да мисли с циците си и който не може да е баща на тази малка следователка. Не и с неговия външен вид и с нейната глава, а освен това какъв късмет, че Рогерсон няма цици.“

— Знаех, че ще схванете точно мисълта ми. Именно за това си рекох, най-добре да отида направо при шефа и не казах нито дума на останалите.

— Много разумно от твоя страна — каза Бекстрьом. — Много разумно — повтори той за по-сигурно. — Нека само да проверя дали съм те разбрал правилно.

— Искате ли да запиша? — попита Йени, протегна се напред и взе обратно листа, който му беше дала.

— Разбира се — каза Бекстрьом. — Ако правилно съм те разбрал, като начало имаме неизвестен извършител, който натупва някакъв благороден задник с тръжен каталог, което на свой ред води до това, че два дни по-късно поставят под грижи заек, взет от възрастна дама с известни проблеми с паметта, ако мога така да се изразя, което води до това, че един или повече неизвестни извършители едва четиринайсет дни по-късно убиват адвокат Ериксон.

— Да, горе-долу така. Зная, че звучи невероятно странно, но съм сто процента сигурна, че трябва да има връзка. Става въпрос да не приемаме случайността.

— Интересно — каза Бекстрьом. — Заслужава си да се поразровим. — „Малката Йени трябва да е феноменална за таковане — помисли си той. — Ама при тая глава на малката Йени, госпожица Петък е направо Нобелова лауреатка, като при това е и отличничка по отношение на правенето на двугърбия звяр.“

— Знаех, че ще схванете точно какво…

— Естествено, разбира се — каза Бекстрьом в желанието си да я възпре. — Знаеш ли, Йени…

— Слушам, шефе.

— Ще докладваш само на мен. Нито дума за това на никого от останалите.

— Благодаря, шефе — отвърна Йени. — Обещавам, че няма да ви разочаровам.

— Чудесно — каза Бекстрьом и се усмихна любезно. „Така няма да ми се наложи да науча, че Патицата Карлсон^[1] те е завлякла на рецепцията, за да приемаш пристигащата поща“, помисли си той.